Каблешково
- Вижте пояснителната страница за други значения на Каблешково.
Каблешково | |
Кметството на Каблешково | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2898 души[1] (15 март 2024 г.) 55,2 души/km² |
Землище | 52,514 km² |
Надм. височина | 141 m |
Пощ. код | 8210 |
Тел. код | 05968 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 35033 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Ивайло Душев Иванов (ГЕРБ) |
Каблешково в Общомедия |
Каблѐшково е град в Югоизточна България.[2] Намира се в област Бургас, община Поморие между градовете Поморие и Несебър и североизточно от областния център Бургас.
По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 2898 души по настоящ адрес и 2905 души по постоянен адрес. Етническият състав включва 1989 българи и 816 цигани.[3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира на 12 km северно от общинския център Поморие, на 15 km западно от Несебър и на 20 km североизточно от областния център Бургас.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1934 г. селото се е наричало Даутлии (понякога погрешно произнасяно Давутлии). При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Даутлии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. с. Даутлии се преименува на с. Каблешково на името на българския революционер Тодор Каблешков.
Във войните от 1877 до 1943 г. от Каблешково загиват 29 души, в партизанското движение – шестима партизани и ятаци, а в Отечествената война (1944–1945 г.) – 8 души, на които в града има изградени паметници и паметни плочи.[5]
Каблешково получава статут на град с Указ на Президиума на НС на НРБ № 828 от 27.08.1969 г.[6]
На 20 април 2022 г. в градския парк е открит паметник на патрона на града Тодор Каблешков.[7]
Каблешково е едно от малкото населени места в България, в които населението се увеличава след края на социализма през 1989 г.
Численост на населението според преброяванията през годините:
|
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Православният храм „Свети Димитър“ датира от 1869 г.[8]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметство
- Медицински център
- Здравна служба
- Бензиностанция и газстанция „Лукойл“
- Бензиностанция „Петройл“
- Основно училище „Паисий Хилендарски“
- Детска градина „Радост“
- Народно читалище „Атанас Манчев 1920“
- Стадион
Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]- Завод за технически въглени (ЗТВ);
- Винарска изба „Каблешково“
- Клон на „Черноморско злато“, гр. Поморие
- Цех за боза
- Цех за мебели
- Цехове за дограма
- Цехове за бетонови и метални колове
- ТКЗС Каблешково
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]На 3 km източно от Каблешково е разположен Спа комплекс „Винярдс“, съставен от спа хотел и 3 вилни селища.[9] На 4 km северно от града се намира Горска хижа с 30 места.[10][11] В селището е имало музей на Атанас Манчев. но към януари 2007 г. той не функционира.
Край Каблешково все още не е започнало строителството на обещания туристически голф-комплекс, наречен „Black Sea Golf & Country Club“. Общата стойност на проекта възлиза на 194 млн. евро и е планиран да бъде „завършен“ през 2020 г.[12] Впоследствие голф игрището е отложено и земята е разпродадена на частни фирми, които строят къщи на арабски, кувейтски и сирийски граждани.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Каблешково е известен със своя „Четвъртък-пазар“, който се провежда всеки четвъртък на най-широката улица в града. През лятото пазарът се посещава от множество чуждестранни туристи, превозвани с автобуси от различни туроператорски фирми от Несебър, Слънчев бряг, Бургас, Поморие и др. туристически центрове.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Донка Байкова – професор, специалистка по хранене и диететика и обществено здраве.
- Атанас Манчев (1921 – 1944) – партизанин, ремсист, поет и общественик, загинал в сражение с жандармерията.
- Захари Димитров (? – 29.6.1944) – партизански ятак, убит край с. Добра поляна.[5]
- Иван Неделчев – доброволец в македоно-одринското опълчение през Балканската война.[13]
- Иван Немцов (? – 29.6.1944) – партизански ятак, убит край с. Добра поляна.[5]
- Иван Петков Желев (1914 – 02.07.1944) – партизанин от отряд "Народен юмрук", убит край с. Топчийско.[5]
- Киро Рачев (? – 26.6.1944) – партизанин, роден в Каблешково, разстрелян без съд край с. Добра поляна.[5]
- Михаил Дойчев (1919 – 1965) – партизанин, офицер и общественик, допринесъл за развитието на гр. Каблешково.[14]
- Неделчо Колев – световен и европейски шампион по вдигане на тежести, спортист на България за 1973 (баща на джаз и соул певицата Рут Колева).
- Пенчо Тотев (? – 29.6.1944) – партизански ятак, убит край с. Добра поляна.[5]
- Петко Дачев (1943 – 2010) – акордеонист
- Яна Лъскова (15.11.1912 – 02.7.1944) – партизанин, убита край с. Топчийско.[5]
- Янка Танева – народна певица от Тракийската фолклорна област.
- Янко Палаузов – общественик.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Бюст на Атанас Манчев
-
Партизански паметник
-
Паметна плоча на загиналите във войните от 1912 до 1918 г.
-
Паметна плоча на загиналите в Отечествената война (1944–1945 г.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия България, 1982 г.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ а б в г д е ж Никой не е забравен, нищо не е забравено, „Radio Milena“, новини от Поморие и региона, 06.06.2016.
- ↑ Указ на Президиума на НС на НРБ № 828 от 27.08.1969 г., НСИ.
- ↑ София Андреева – В Каблешково ще бъде открит паметник на Тодор Каблешков, Официален сайт на община Поморие, 15 април 2022 г.
- ↑ Списък на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии // Посетен на 06.04.2012.
- ↑ СПА комплекс „Винярдс“, официален сайт.
- ↑ Горска хижа на карта.
- ↑ Хижа "Горска хижа", Опознай.bg.
- ↑ Каблешково се превръща в нова туристическа дестинация
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 489.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 150.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|