Сърница

Сърница
	Сърница
	; Панорамен изглед от Сърница с язовир „Доспат“
	Сърница Сърница
Общи данни
Население	3522 души (15 март 2024 г.); 31,3 души/km²
Землище	112,378 km²
Надм. височина	1250 m
Пощ. код	4633
Тел. код	03547
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	70648
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община; – кмет	Сърница; Неби Бозов ; (ДПС; 2015)
Уебсайт	www.sarnitsa.bg
	Сърница в Общомедия

Тази статия е за града. За едноименното село вижте Сърница (област Хасково).

Сърница е град (от 2003 г.) в Южна България, който е административен център на община Сърница (отделена като самостоятелна община от 1 януари 2015 г. с указ на Президента на Република България), област Пазарджик. Градът е известен предимно заради голямото производство на картофи, които се доставят в другите градове. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 3523 души по настоящ адрес и 3643 души по постоянен адрес.^[2]

География

Град Сърница е разположен в планински район. Намира се между рида Дъбраш и Велийшко-виденишки дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир „Доспат“. Сърница е със средна надморска височина около 1200 m, поради което зимата е доста продължителна и студена, което се компенсира с уютно прохладно лято, приветстващо туристите. Около селището има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч. Градът се намира на 22 km от Доспат, на 46 km от Велинград, на 90 km от областния център Пазарджик и на 180 km от столицата София. Населението е съставено от българи мюсюлмани (наричани в миналото българомохамедани или „помаци").

История

Край селото са открити останки от раннохристиянска трикорабна базилика от IV-VI век.^[3]

Селището е основано през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име – Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 г. селата и махалите Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница^[4]. От 1950-те години до 1987 г. Сърница е самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. Жителите на района изразяват желание за възстановяване на общината.^[5]. От 16 септември 2003 година Сърница е град^[6].

На 23 април 1972 г. в Сърница е убит униформеният милиционер Сергей Куртов от 5 сърничани по повод отнемането на шофьорската книжка на единия от тях. Единият съучастник се предава, а другите 4-ма са заловени край село Кочан в опит да избягат в Гърция. Това е повод в селото да започне „Възродителният процес“. Селото е обградено и жителите му са събрани при училището. Тялото на милиционера е изложено в класна стая, а децата са заставени да го видят и да чуят признанието на съучастник в убийството. Така „възродителите“ внушават колективна вина на жителите на Сърница, благодарение на което смяната на имената минава сравнително гладко.^[7]

Посмъртно повишеният в младши лейтенант милиционер е погребан в центъра на селото, а над гроба му е издигнат паметник с надпис „Младши лейтенант Сергей Куртов. Загинал геройски при изпълнение на служебния си дълг.“ След това всички надгробни камъни в мюсюлманските гробища с написани турско-арабски имена са счупени.^[7]

Религии

Населението изповядва исляма. То е с български етнически произход (майчиният език е български, както и голяма част от песните и обичаите са типични за българския фолклор) и мюсюлманско по вероизповедание. Хората, следователно, са българомохамедани (помаци). Във всеки от 3-те квартала на града – Петелци, Шабанли и Крушата (бивши села, вж. по-горе) – има по 1 джамия.

Политика

Град Сърница вече е център на собствена община от 1 януари 2015 г. Към състава на общината са и селата Побит камък и Медени поляни. През 2015 година жителите на община Сърница упражняват правото си на вот два пъти, като през месец март са проведени нови избори за избор на общински кмет и общински съвет. По-късно през октомври жителите на общината правят своя избор и на редовните местни избори 2015 г.

Икономика

В Сърница има над 100 фирми за дърводобив. Те преработват дървесина от 29 стопанства, включително от Смолян, Благоевград и Пазарджик.

Развит е транспортът – в града има над 1000 леки автомобила, над 500 товарни камиона и около 50 ТИР-а камиона.

Върху площ от около 1700 дка се садят и отглеждат известните сърнишки картофи.

През последните години се наблюдава разрастване на туристическия бранш. Чистият въздух и девствената природа, съчетани с близостта на язовир „Доспат“ са предпоставка за изграждане на хотелски комплекси, почивни бази, вилни зони, като се наблюдава увеличаване на притока на туристи, както през летния, така и през зимния сезон.

Обществени институции

Целодневна детска градина „Мир“
Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Сърница
Хотели в града и почивни бази край язовира

Забележителности

Наблизо се намира язовир „Доспат“. Той е вторият по големина в страната след „Искър“, дълъг е 19 km. В него може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.

В близост до Сърница минава древен римски път, свързвал навремето Филипопол с Никополис ад Нестум (руините на този римски град се намират до село Гърмен, Гоцеделчевско).

Редовни събития

Редовно в града се почитат както официалните празници, така и двата свещени мюсюлмански празника – съответно Рамазан байрам и Курбан байрам, които нямат точно определена дата, а са променливи според религиозния календар.

Личности

Николай Славеев (р. 1965) – български народен певец.
Небие Кабак (р. 1997) – български политик

Литература

Илия Зоински, Медицина и физкултура, Сърница, 1984 г.

Други

Кухня

Родопски клин
Пататник

Външни препратки

Литература

Михаил Алексиев и колектив. Енциклопедичен справочник „Чепино“ А-Я. книга Първа. Велинград. 2002.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ www.grao.bg
↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 148.
↑ Балев, Иван. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001. София, Национален статистически институт, 2002. с. 229.
↑ www.focus-news.net
↑ Решение № 641 от 12 септември 2003 г. Обн. ДВ. бр. 82 от 16 септември 2003 г.
↑ ^а ^б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 74 – 75.

Външни препратки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] www.grao.bg

[димитров-3] Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 148.

[4] Балев, Иван. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001. София, Национален статистически институт, 2002. с. 229.

[5] www.focus-news.net

[6] Решение № 641 от 12 септември 2003 г. Обн. ДВ. бр. 82 от 16 септември 2003 г.

[груев-7] а ^б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 74 – 75.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]