Филипопол

Филипопол
Местоположение
Филипопол Местоположение в Европа 42.143333, 24.748889
Страна	България
провинция	Тракия
Археология
Вид	град
Период	IV век пр.н.е-XV в.
Сайт	visitplovdiv.bg
Филипопол в Общомедия

Филипопол е едно от древните имена на днешния Пловдив, което е било най-разпространено през вековете. Филипопол е град с история на осем хиляди години. Територията на града е обитавана от момента на възникване на първите поселения през VI хилядолетие пр.н.е., въпреки множеството метаморфози, разраствания и свивания, което го прави един от най-древните постоянно населени градове в Европа.

Възникване и история

Според изследвания на материалите от праисторическите селища на територията на днешния Пловдив първото заселване датира от периода VI-IV хилядолетие пр.н.е., което е свързано със заселването на траките по българските земи. Първите укрепления на пловдивския хълм Небет тепе възникват през 3800 – 3600 г. пр.н.е., предвид естествената защита на природните възвишения. Античните автори като споменават, че името на селището на трихълмието е Евмолпия – по името на тракийския митичен герой Евмолп, сподвижник на Орфей. По-късно градът е населяван от племето беси, който утвърждават като център на културните и политически процеси в областта Тракия. През 342 г. пр.н.е. Евмолпия става част от Македонската империя, след като Филип II Македонски го завладява и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. Селището на Трихълмието прераства в развит град, който се разраства в равнината. През 46 г. Филипопол попада в пределите на Римската империя и става главен град (метрополис) на провинция Тракия. Най-значимите запазени археологически паметници в днешен Пловдив са именно от римския период на развитие.

Градоустройство

Модел на градоустройствената схема на Филипопол от IV век пр.н.е. до VI в. изготвен от арх. Матей Матеев

Стадион

Театър

Агора/Форум

Булевтерион

Голяма базилика

Малка базилика

Терми

Терми

Градоустройствената схема на древния Филипопол е разкрита в значителна част при извършването на мащабни археологически проучвания в периода 1965 – 85 г. Съгласно археологическите разкопки в централните части на Пловдив и историческите сведения от антични автори се установява наличието на три основни строителни нива: елинистично, римско и късноримско.

Елинистична епоха

Планирането и изграждането на древния Филипопол на мястото на Евмолпия започват по амбицията на Филип II. Предполага се, че същинското строителство е започнато по времето на Александър Велики и е продължило при управлението на диадохите, които си разпределят властта върху неговата империя след смъртта му през 323 г. пр.н.е., и след възстановяването на Одриската държава. Някои автори приемат, че първият етап от застрояването на Филипопол приключва около средата I в. пр.н.е.

Археологическите проучвания доказват наличието на Хиподамова градоустройствена система (на името на Хиподам Милетски), използвана при изграждането на антични градове като Милет, Ефес, Александрия, Олинт и др. Филипопол през елинизма е разполагал с взаимноперпендикулярни пресичащи се улици, настлани с камък на чакълесто-пясъчна основа. Някои от тях имали тротоари, бордюри и подходящ наклон за отичане на дъждовните води. Между уличната мрежа са изградени едроразмерни правоъгълни инсули с жилищни сгради и комплекси с обществени сгради допълвани. Изградени са характерните за епохата обществени сгради като театър, стадион, агора, храмове, бани и др. Използвана е мерната система на Атика при стъпка за дължина от 0,2954 м.

Въпреки неспокойната политическа и стопанска обстановка от IV то I в. пр.н.е., градът впечатлява с мащаба на плановото градоустройство и високото техническо и художествено ниво на общественото строителство. Трябва да се отбележи, че планът възприет през елинистичната епоха е бил спазван и развиван през останалите епохи от съществуването на града.

Римска епоха

Останки от уличната мрежа и канализацията на Филипопол, изградена през римския период

Второто строително ниво на Филипопол се отнася за периода след 46 г., когато градът става част от Римската империя и е провъзгласен за столица на провинция Тракия. През този период, по време на който управляват императорите Траян, Адриан и Марк Аврелий, във Филипопол протича цялостно обновление и мащабно строителство, което да отговори на нарастващите градски нужди. Мярката за дължина използвана от римляните е римската стъпка (0,296 м), която почти изцяло съвпада с тази, използвана през елинистичната епоха. Това сходство допринася за спазването на първоначалната градоустройствена концепция без налагането на особени промени.

По време на римската епоха изградената площ на Филипопол в равнината заемала около 50 ха. Тя е включвала около 150 инсули, всяка с ширина от 1 актус (35,52 м) и дължина от 2 актуса (71,04 м). Античната улична мрежа е обновена и разширена, а под нея са изградени водопроводи и улична канализация. Общата ѝ площ достигала 100 000 кв. м. За улична настилка се използват едри плочи от гранит. Ширината на обикновените улици възлизала на 15 римски стъпки (4,4 м), а основните пътни артерии достигали до 30 римски стъпки (8,9 м). Част от значимите обществени сгради от предходната епоха са възстановени, а други като агората, театъра и стадиона са изградени наново. Характерно за градежите през този период е тяхната мащабност и богата и пищна украса, които изразявали величието на римляните.

При управлението на Марк Аврелий е изградена външната фортификационна система на Филипопол поради опасността от нападения на маркомани и костобоки. Отвъд крепостната стена били оставени два-три реда инсули, предвид слабата им застроеност и близостта им до некрополите. Мащабното строителство през римския период изисквало огромно количество строителен материал, поради което един от пловдивските хълмове – Каменица, е разрушен с цел добив на ломен камък.

Късноримска епоха

Третото строително ниво на Филипопол е свързано с късноримската християнска епоха и възстановяването на града след опустошителните нашествия на готите. Разграбването и обезлюдяването на Филипопол в комбинация със слабостта на Римската империя в този период се отразява върху архитектурния му облик в продължение на десетилетия. Едва в началото на IV в. при управлението на Диоклециан и Константин Велики градът възвръща част от предишния си облик.

Архитектура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}