Александрия

Александрия
на арабски: الإسكندرية
на коптски: ⲣⲁⲕⲟϯ
	Александрия на арабски: الإسكندرية; на коптски: ⲣⲁⲕⲟϯ
— град —
	Крайбрежието на Александрия
	Александрия
Страна	Египет
Мухафаза	Александрия
Площ	2679 km²
Надм. височина	5 m
Население	5 200 000 души (2018); 1941 души/km²
Основаване	331 г. пр.н.е.
Първо споменаване	332 г.
Пощенски код	21500
Телефонен код	03
Официален сайт	www.alexandria.gov.eg
	Александрия в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.

Александрия (на арабски: الإسكندرية – al-’Iskandariya, на египетски арабски: إسكندريه – Eskendereyya, на старогръцки: Ἀλεξάνδρεια, на коптски: ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия. Разположен е на Средиземно море между езерото Мареотис и остров Фарос, свързан с него посредством широка дига, наречена Хептастадион. Има население около 5,2 млн. души.

История

Основна статия: История на Александрия

Александрия е проектирана от Дейнократ, който придружавал Александър Велики още от Тракия. След като Александър завладява Египет, той харесва естествено защитеното пристанище близо до остров Фарос и се разпорежда там да се построи град.

През годините Александрия преживява както бурен разцвет, така и бедствия: опустошение от персите (през 619 г.), унищожаването на Еврейския квартал по заповед на патриарх Кирил (през 415 г.) и разрушаването на редица храмове и паметници в резултат на противоезическите декрети на император Теодосий I (през 383 г.).

На 26 септември 642 г. арабите превземат Александрия. Египет като цяло престава да бъде част от Византийската империя и значението на Александрия като пристанище намалява.

През 1517 г. Александрия е завладяна от османците.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Александрия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[1]

Забележителности

Прочутият Александрийски фар на остров Фарос се смята за едно от седемте чудеса на света.
Александрийската библиотека, която е била построена през елинистическата епоха по времето на Птолемеите, е известна с богатството си и големия брой книги, които е съхранявала (предполага се, че броят им е бил около 700 000 тома). Причините за нейното разрушение все още не са напълно изяснени и са предмет на ожесточени спорове. Чрез съвместен проект между ЮНЕСКО и Египет днес върху мястото, където се е намирала старата библиотека, е построена съвременната библиотека „Александрина“.

Мощите на светия великомъченик Мина са погребани в Александрия. Впоследствие на мястото е построена църква на негово име.

Известни личности

Родени в Александрия

Атанасий Велики (295 – 373) – Атанасий I Велики, патриарх Александрийски, светец (18 януари) в календара на БПЦ
Арутюн Агопян, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, основно образование, 12 лозенградска дружина^[2]
Васил Гривчев (1922 – 1996), юрист от Република Македония, професор в Скопския университет
Константинос Кавафис (1863 – 1933), поет
Клеопатра VII (69 пр.н.е.-30 пр.н.е.), владетелка
Ламберто Лория (1855 – 1913), италиански етнограф
Ориген (182 – 253), богослов
Омар Шариф (р. 1932), актьор
Рудолф Хес (1894 – 1987), немски политик

Починали в Александрия

Енесидем (I век пр.н.е.), философ
Константинос Кавафис (1863 – 1933), поет
Клеопатра VII (69 пр.н.е.-30 пр.н.е.), владетелка
Лукиан от Самосата (120 – 192), писател
Марк Антоний (83 пр.н.е.-30 пр.н.е.), римски политик

Българи, развивали търговия в Александрия

Ненчо Палавеев (1859 – 1936), благодетелят на Копривщица имал дюкяни в Александрия и търгувал с кехлибар, килими, коприна
Патьо Млъчков (1838 – 1911), роден в Копривщица, търговец на кисело мляко в Александрия

Българи, преминавали и пребивавали в Александрия

Михаил Маджаров (1854 – 1944), роден в Копривщица, на път за Божи гроб прекарал един месец в Александрия през 1869 г., описва българските производители и търговци на биволско кисело и прясно мляко.