Направо към съдържанието

Тетевен

Тетевен
      
Герб
Община Тетевен
Община Тетевен
България
42.9177° с. ш. 24.2574° и. д.
Тетевен
Област Ловеч
42.9177° с. ш. 24.2574° и. д.
Тетевен
Тетевен
42.9177° с. ш. 24.2574° и. д.
Тетевен
Общи данни
Население8790 души[1] (15 март 2024 г.)
79,3 души/km²
Землище110,788 km²
Надм. височина412 m
Пощ. код5700
Тел. код0678
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ72343
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ; 2015)
Уебсайтwww.teteven.bg
Тетевен в Общомедия

Тѐтевен (стари форми от местния диалект Тѐтевене или Тѐтьовене) е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. Населението на града към 2021 г. е 7850 жители[2][3][4], което го прави третото по големина населено място в областта.

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 8790 души по настоящ адрес и 9720 души по постоянен адрес.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тетевен се намира в планински район, в долината на река Вит, между две части на Стара планинаЗлатишко-Тетевенската и Васильовската планина. Обграден е от върховете Петрахиля, Трескавец, Острич и Червен. Градът се намира на 70 km от областния център Ловеч, на 60 km от Троян, на 111 km от столицата София, на 238 km от Пловдив, на 362 km от Варна и на 355 km от Бургас.

Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 km², което представлява 16,86% от територията на област Ловеч.

История[редактиране | редактиране на кода]

Оброчище Петровският кръст, скицирано от Иван Енчев – Видю в 1916 г., който пише „Петровският кръст вън от града Тетевен, посред красива местност, заобиколен от високи кичести дървета. От незапомнени времена се издига Петровският кръст. Тук през време на суша населението излиза да се моли за дъжд; на Петровден правят молебен, па и през други празници много верующи дохождат тук, палят свещи за здраве и го кичат с цветя. Паметникът е издялан грубо от пепеляв варовит камък; горният му край е полукръгъл, а долният е залостен с камъни в земята. Върху лицето му е издълбан кръстът с разширяващи се навън крила – по-къси, а другите две по-дълги; под кръста четвъртита ниша, плитка, за свещи. Размери: 140x50x15 см“.

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират ранножелязната епоха. На връх Трескавец (1051 м н.в.) е намерена керамика от тази епоха, от XII – XI век пр. Хр. или преди 3200 г. Изследването е направено през 2008 г. със съдействието на Община Тетевен от проф. Иван Иванов и доц. Лилко Доспатлиев.[5][6] Едни от първите обитатели на местността са траките от племето серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI – XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да се издигне от руините и през 50 – 60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти – абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените частни революционни комитети, а след това основава комитет и в Тетевен.[7] След обира при Арабаконак, който е по инициатива на членове на Тетевенския и Етрополския комитет,[8] след предателството и показанията на много от тях Тетевенският и другите комитети от региона са разгромени; мнозина са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение и в Опълчението през Руско-турската война.

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. българина Въльо Стоилов Мечката от Тетевен, предава апостола Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца на турците. Според предварително уговорения с турците план Въльо е превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода Георги Бенковски е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и течението го отнася.

Известен е цитатът на патриарха на българската литература Иван Вазов – „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2021):[2][3][4]

Тетевен
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2021
население 4817 7995 9810 12 582 12 753 12 567 11 427 10 954 10 713 10 613 9806 7850
Източници: Национален статистически институт[2], Citypopulation.de[3] и Pop-stat.mashke.org[4]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – Цанко Цанков (СДС) печели на първи тур с 51%.
  • 1995 – Васил Петров (Предизборна коалиция (БСП, (БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 48% срещу Венцислав Ненов (ОДС).
  • 1999 – Тодор Воев (ОДС плюс) печели на втори тур с 55% срещу Петко Петков (БСП, БЗНС Александър Стамболийски).
  • 2003 – Цецка Петкова (БСП) печели на втори тур с 67% срещу Свилен Русинов (ДПС).
  • 2007 – Николай Павлов (ГЕРБ) печели на втори тур с 68% срещу Цецка Петкова (БСП).
  • 2011 – Милен Ганев Милев (ПП „Земеделски народен съюз“) печели на втори тур с 54% срещу Цецка Петкова (БСП). На 21.03. 2014 г. Милен Милев е отстранен от длъжност. Отсранен е и заместникът му Детелин Пърлев. Срещу тях са повдигнати обвинения.
  • 2015 – д-р Мадлена Бояджиева (ГЕРБ) печели на втори тур с 54 % срещу Милен Милев (Народен съюз).
  • 2019 – д-р Мадлена Бояджиева (ГЕРБ) печели на втори тур с 63 % срещу Милен Милев (Напред България)
  • 2023 – д-р Мадлена Бояджиева (ГЕРБ) печели на втори тур с 58% срещу Милен Милев (ПП Движение напред България).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Тетевен е развит туризмът. Около града има хижи и почивни станции.

Дърводобивът и дървопреработването са традиционни отрасли.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалища и библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Съгласие 1869“
  • Читалище „Съгласие 1869“
  • Библиотека към читалище „Съгласие 1869“, разполагаща с фонд от 83 597 библиотечни единици
  • Център за подкрепа за личностно развитие

Лечебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

  • МБАЛ „Д-р Пешев“ ЕООД, гр. Тетевен

Детски градини[редактиране | редактиране на кода]

  • ЦДГ № 1 „Васил Левски“
  • ЦДГ № 2 „Незабравка“
  • ЦДГ № 3 „Детелина“
  • ЦДГ № 4 „Радост“

Училища[редактиране | редактиране на кода]

  • Начално училище „Хаджи Генчо“
  • Средно училище „Георги Бенковски“
  • Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“
  • Професионална гимназия по строителство, електротехника и услуги – Тетевен

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в Тетевен
Манастирската църква „Свети Илия“ (14 век), Тетевен
Водопадът Скока

Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, възрожденска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при неговото посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • водопад Скока на река Козница

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Връх Петрахиля[редактиране | редактиране на кода]

Връх Петрахиля

Връх Петрахиля е един от символите на града. Той е висок 1179 м. Най-горната му част бива първа огряна на изгрев слънце, от където произхожда и името му – буквално преведено от гръцки Слънчев камък. При определен ъгъл на слънцестоене върху него се виждат знаци със значителни размери. Някои ги оприличават на букви, други на хурка с вретено.

Според една от легендите за върха, момък на име Димо е задирял мома на име Цвята. Той ѝ свирил песни на кавал, а тя го слушала, запленена от красотата на музиката му. За срещите си с него винаги обличала най-хубавите си дрехи. Един ден той ѝ предложил да му пристане. За да изпита храбростта му, тя му казала, че иска да забие хурката ѝ в скалата на Петрахилия. Той успял да изпълни заръката ѝ, но въжето, с което бил завързан, се скъсало, докато се изкачвал. Момъкът полетял надолу в пропастта и загинал. Хурката девойката останала да напомня завинаги за безсмисления облог на двамата вклюбени.[11]

Връх Трескавец[редактиране | редактиране на кода]

Трескавец е най-труднодостъпният и най-интересният от върховете. Опасан е от всички страни със скална корона с височина до 100 метра, по-достъпен е от изток, откъм днешното село Бабинци. Поради естествената защитеност на върха на него е била изградена крепост, като съоръженията са заемали източната му част. Запазени са основите на две стражеви помещения при източния вход. Източната част на върха има форма на амфитеатър, по чийто южен склон личат тераси, а на дъното му е издълбана водосборна яма, личало е заравняване с камъни. Открити са върхове от стрели и копия, парчета битова керамика, хромел от червен пясъчник. Крепостта е била използвана като убежище и в по-нови времена: при кърджалийското нападение през 1801 г., през 1877 г., когато турците обстрелвали Тетевен от връх Хайдушка поляна. Западната част на върха с лек наклон се снижава на запад.[12]

Връх Острич[редактиране | редактиране на кода]

Пътеката към връх Острич

Това един от най-известните върхове около град Тетевен, с височина 1069 м. Конусовидната му форма наподобява тази на вулкан и дава името на върха.

Формата на върха е поражда поверието, според което на един старец му се присънва, че на върха изригва вулкан. Стреснат от своя кошмар, той го споделя на попа, който отслужил молебен на върха за умилостивяване на злото и помолил Господ за закрила на града. За да се затисне „греховното чудовище“ жителите донесли камъни от река Вит. Вече повече от 70 години през октомври местни вярващи хора поемат към върха като всеки занася по един речен камък.[13]

Връх Червен[редактиране | редактиране на кода]

Връх Червен

Връх Червен е най-високият връх в района на град Тетевен със своите 1221 м. Нарича се така, защото на залез слънце се огрява в червена светлина и сякаш гори. Тук се намира пропастната пещера Ямата с дълбочина 27 м.

Боева могила[редактиране | редактиране на кода]

На 29 октомври 1877 г. на Голата могила, под връх Червен, се е състояло първото сражение между руските войски на генерал Орлов и турския аскер в града. От 30.10.1877 г. Тетевен се счита вече за свободен, а могилата е наречена Боева могила. През 1977 г. на могилата е издигнат голям паметник в чест на 100-годишнината от Освобождението му.

Планински извори и чешми[редактиране | редактиране на кода]

Планинските извори и красиви чешми са част от бита на тетевенци. По-известни са „Долната чешма“, „Горната чешма“, „Клиндьово“, „Сондата“, „Син пишур“, „Ключ“, „Калиновото“, „Момина въздишка“, „Бабинци“ и др.

Забележителности в община Тетевен и в съседство[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Плакат пред Общината, по случай Празника на Тетевен – 1 ноември
  • Есенен панаир
  • Празник на Северняшката песен (май)
  • Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември – деня на освобождението на града от Османско владичество през 1877 г.
  • Дни на планинската вода и лечебния туризъм, Научноизследователски център по медицинска биофизика, Община Тетевен, 11 юни
  • През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тетевен

Преди XX век:

През XX и XXI век:

Починали в Тетевен

Други[редактиране | редактиране на кода]

На Тетевен е наречена улица „Тетевенска“ в квартал „Бенковски“ в София (Карта).

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Тетевенска саламура – рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
  • Кротмач – специалитет, направен от кисело мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
  • Качамак – народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Патев, Найден, „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско“, София, печатница „Художник“, 1936, 139 стр.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. а б в НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. а б в Население – градове в България – WorldCityPopulation
  4. а б в Население – градове в България – pop-stat.mashke.org
  5. Иван Танев Иванов, Лилко Каменов Доспатиев. Данни за металургична дейност през античността на връх Трескавец, Тетевенско
  6. Лазаров Л. Трескавец. Кн. I. Отчет за археологическите проучвания през 2008 г. Варна, книгоиздателство "Зограф", 2009. 139 стр.
  7. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С., Наука и изкуство, 1980.
  8. Гайдаров, Никола. Процесът срещу Васил Левски и революционната организация. Правно-историческо изследване. С., Наука и изкуство, 1987, с. 37 – 39, 41 – 42, 133 – 134.
  9. Община Тетевен. Църква „Св. Всех Святих" // Посетен на 2024-06-11.
  10. Ловчанска митрополия. Тетевен вече се радва на втори енорийски храм // Двери.БГ. 2007-10-21. Посетен на 2024-06-11.
  11. сайт www.kaldata.com
  12. Тодоров, Йото. Тетевенският край. Пътеводител. София, 1994. ISBN 954-8332-02-7. с. 35 - 36.
  13. сайт kaldata.com
  14. Влайкова, Симеонка. Ботевград през годините, ч. 3, с. 134 – 136
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  16. Красимир Петров // literaturensviat.com. Посетен на 10 юни 2024.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]