Тетевен (община)

Тетевен (община) 42.917, 24.267
Герб
Общи данни
Област	Област Ловеч
Площ	697.16 km²
Население	21 220 души
Адм. център	Тетевен
Брой селища	13
Сайт	www.teteven.bg
Управление
Кмет	Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (9) ДПС (6) БСП (3) Партия на Зелените (2) ПП Глас народен (1)

Община Тетевен се намира в Северна България и е една от съставните общини на Ловешка област.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Ловеч. С площта си от 697,161 km² заема 3-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 16,89% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Ябланица и община Луковит;
• на североизток – община Угърчин;
• на изток – община Троян;
• на югоизток – община Карлово, област Пловдив;
• на юг – община Антон, община Пирдоп и община Златица, Софийска област;
• на запад – община Етрополе и община Правец, Софийска област.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средна Стара планина и Западния и Средния Предбалкан.

Южната част на общината, на юг от селата Дивчовото и Рибарица и седловината Превлаката (1098 m) се заема от северните разклонения на Златишко-Тетевенска планина (част от Средна Стара планина). От билото на планината на север се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат най-горните течения на реките Черни и Бели Вит и техните начални притоци. Тук на границата с община Карлово се издига първенецът на планината и на общината връх Вежен (2198 m).

Останалата част на общината попада в пределите на Западния и Средния Предбалкан. Районът западно от долината на река Вит и лявята съставяща я река Черни Вит се заема от източните и северните части на планината Лисец (най-източната орографска единица на Западния Предбалкан). Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Беглика (1096 m), издигащ се североизточно от село Голям извор, на границата с община Ябланица. Източните склонове на планината обърнати към долината на Вит и Черни Вит са много стръмни, на места осеяни със скални венци, а западните, в района на село Голям извор са полегати.

На изток от долините на Вит и Черни Вит се простира Средния Предбалкан. Тук той е представен с две планини. На север и североизток от дълбоката долина на река Бели Вит и източно от същинската река Вит се простира най-високата планина на Предбалкана – Васильовска планина (връх Васильов 1490 m). В пределите на община Тетевен попадат нейните югозападни и северозападни части.

Между река Черни Вит на запад, река Бели Вит на североизток и седловината Превлаката на юг се издига планината Лествица, която изцяло попада в пределите на общината. Тя триъгълна форма и стръмни западни и североизточни склонове обърнати към двете реки. Нейната максимална височина е връх Голям Климаш (1355 m), разположен северно от седловината, свързваща я със Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина.

Най-ниската точка на община Тетевен се намира в най-северната ѝ част, северозападно от село Български извор, в коритото на река Вит – 250 m н.в.

Води

Над 95% от територията на общината попада във водосборния басейн на река Вит. Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Черни и Бели Вит при квартал Полатен на град Тетевен. Река Черни Вит извира от Златишко-Тетевенската планина под името Боатинска река, преминава през село Дивчовото, завива на север и вече под името Черни Вит тече много дълбока и залесена долина между планините Лисец и Лествица. Река Бели Вит води началото си от стика между Златишко-Тетевенска планина и Троянска планина и тече на север, а след устието на десния си приток река Дебелщица – на северозапад. Преминава през село Рибарица и общинския център град Тетевен, където образува малко долинно разширение, в което е разположен града. При квартал Полатен двете реки се сливат и дават началото на река Вит. Тя тече на север в много дълбока долина със стръмни склонове между планините Лисец на запад и Васильовска на изток. Напуска пределите на общината малко преди да навлезе в късия и тесен пролом Боаза. Тук в нея отдясно се влива река Калник.

Останалите 5% от територията на община Тетевен, в най-западната ѝ част, землището на село Голям извор принадлежат към водосборния басейн на река Искър. Те се отводняват от река Оселна, десен приток на река Малки Искър, която от своя страна е десен приток на река Искър.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	21 307	100,00
Българи	18 527	86,95
Турци	30	0,14
Цигани	661	3,10
Други	422	1,98
Не се самоопределят	228	1,07
Неотговорили	1439	6,75

Населени места

Общината има 13 населени места с общо население 17 970 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Тетевен, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Бабинци	252	10,165		Градежница	1698	22,804
Български извор	1136	20,093	Турски извор	Дивчовото	111	83,813
Васильово	208	43,922		Малка Желязна	82	24,784
Галата	2408	15,700		Рибарица	942	216,112	9-о по големина землище в Б-я
Глогово	1543	18,428		Тетевен	7850	110,788
Гложене	917	62,163		Черни Вит	472	36,358
Голям извор	351	32,031	Големи извор	ОБЩО	17970	697,161	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 668/обн. 30.11.1920 г. – признава н.м. Байовица за отделно населено място – к. Байовица;

– признава н.м. Банков дол за отделно населено място – к. Банков дол;

– признава н.м. Ванковци за отделно населено място – м. Ванковци (в сила от 11 януари 1921 г.);

– признава н.м. Камен дол за отделно населено място – к. Камен дол;

– признава н.м. Климаш (от сб.с. Полатен) за отделно населено място – к. Климаш;

– признава н.м. Крушов дол за отделно населено място – к. Крушов дол;

– признава н.м. Недковци за отделно населено място – к. Недковци;

– признава н.м. Полатен за отделно населено място – к. Полатен (в сила от 14 януари 1921 г.) г.;

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Турски извор на с. Български извор;
• МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Рибарица за с. Рибарица;

– признава м. Черни Вит за с. Черни Вит;

• Указ № 424/обн. 07.04.1949 г. – признава м. Васильово за с. Васильово;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Големи извор на с. Голям извор без административен акт;
• Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува к. Камен дол на к. Здравец;
• Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – признава н.м. Глогова махала (от с. Градежница) за отделно населено място – с. Глогово;
• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Дивчовото за отделно населено място – м. Дивчовото;

– признава к. Полатен за с. Полатен;

– заличава колиби Влашки дол, Длабе, Лиса могила, Опаленик и м. Сушица поради изселване;

• Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – признава н.м. Бабинци, Пладнището и Скрибътна за отделни населени места – м. Бабинци, м. Пладнището и М. Скрибътна;

– заличава м. Бабинци, к. Байовица, к. Банков дол, м. Ванковци, к. Здравец, к. Климаш, к. Крушов дол, к. Недковци, м. Пладнището, с. Полатен и м. Скрибътна и ги присъединява като квартали на гр. Тетевен;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – отделя кв. Бабинци от гр. Тетевен и го признава за отделно населено място – с. Бабинци;

– признава м. Дивчовото за с. Дивчовото;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Реш. МС № 139/обн. 20.03.2007 г. – заличава селата Асен, Зоренишки дол, Лозето и Топилища и ги присъединява като квартали на с. Гложене;

– заличава селата Голямо осое, Горното село, Дълга ливада, Кривина, Кръкожабене, Ореша и Равна и ги присъединява като квартали на с. Голям извор;

– заличава селата Брезово и Горуньово и ги присъединява като квартали на с. Рибарица.

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

• участък от 10,4 km от Републикански път I-4 (от km 9,6 до km 20,0);
• последният участък от 12,6 km от Републикански път III-305 (от km 48,4 до km 61,0);
• участък от 53,4 km от Републикански път III-358 (от km 21,6 до km 75,0);
• последният участък от 14,1 km от Републикански път III-3701 (от km 20,4 до km 34,5).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Тетевен

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.