Черни Вит (село)
| Черни Вит | |
  Черни Вит  Черни Вит | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 489 души[1] (15 март 2024 г.) 13,5 души/km² |
| Землище | 36,358 km² |
| Надм. височина | 458 m |
| Пощ. код | 5725 |
| Тел. код | 06906 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 80902 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Цветослава Христова (ГЕРБ) |
| Черни Вит в Общомедия | |
Черни Вит е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Черни Вит се намира на 7 km от Тетевен. Разположено е във високопланински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]Землището на село Черни Вит е населено още преди новата ера. На юг от селото се намира местността Чертиград (Чьортиград) {Чьорт – дявол или дяволски град}. В тази местност траките са изградили укрепление, което е било естествено защитено от три страни с непристъпни отвесни скали достигащи височина от 100 m, а от четвъртата страна са построили крепостна стена. Предполага се, че въпросните траки са се занимавали с добив на злато, сребро и мед, тъй като при изследвания на минни инженери в района на мина Елаците са открити първобитни съоръжения за добив на руда. Много интересен е фактът, че траките са намирали и изкопавали изключително точно жѝлата на самородното злато. В землището на Черни Вит могат и до днес да се видят малки гробници, особено в местностите Брашленица, Делиевци и Платуница. Всичките са ограбени, но и до днес иманяри с металотърсачи обикалят и разрушават остатъците от тях. Любопитно е, че гробниците са разположени на високи слънчеви места и с изглед към Чертиград. През билото на Стара планина над Черни Вит преминава стар римски път, чийто подреден преди векове калдъръм на места е запазен и до днес.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 674 | 100,00 |
| Българи | 670 | 99,40 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 3 | 0,44 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението в селото е християнско. В селото има църква „Св. Богородица“.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Природни забележителности
- пещера Байовица с дължина 156 m. В нея са открити останки от хора, живели през каменната епоха.
- Бенковската пещера – дължина 84 m. В нея се е укривал Бенковски преди да бъде застрелян от турците в местността Костина край с. Рибарица, Тетевенско.
В близост се намират паркът „Централен Балкан“ и резерватът „Боатин“.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]В село Черни Вит се произвежда уникално зелено сирене. Това става само при домашни условия. Поради административни недомислици няма възможност то да достигне до хранителната разпространителска верига в страната.[3]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Жива картина на паметника на дядо Нейо
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година в края на май се разиграва жива картина на паметника на дядо Нейо – жител на село Черни Вит, укрил Бенковски и неговите четници в пещера над селото, която по-късно поколенията наричат „Бенковската пещера“. В края на месец юни жива картина се играе и на паметника на ботевите четници Никола Войновски и Илия Милчев Пандурски в местността Десеткар.
Традиционен фолклорен събор
[редактиране | редактиране на кода]Сред вековна зеленина в центъра на селото е разположена сцена, на която се провежда традиционният фолклорен събор. По-младите участници с право го наричат фестивал, заради пъстротата и празничното настроение. Всяка година се събират фолклорни групи от различни селища в Централна Северна България. Съборът се провежда всяка година в края на месец август като първото му издание е през 1980 г. Марин Иванов е дългогодишен радетел за събиране и съхраняване на изворния фолклор в родното си село. Неговият разказ връща към началото през 1979 година:
| „ | Хората направиха събора с много мерак. Тогава все още бяха живи много от истинските носители на фолклора. Те изпълняваха песни и обичаи съвсем естествено, защото бяха част от младостта им, от живота им. Имаше го истинското отношение към традиционната ни култура.
Първият събор беше много колоритен. Проведе се в двора на училището. Участниците от планинските села бяха пристигнали с волски коли. Децата гледаха всичко, което се случваше на сцената и около нея с огромен интерес. Тогава общината реши, че това е много сполучлива форма за поддържане на традициите, които вече бяха започнали да изчезват. Оценен беше и фактът, че така младото поколение получава възможност да научи повече за своя роден край. Постепенно съборът се разшири. Започнаха да взимат участие представители на всички села и градове от областта. Тук се провежда и окръжен събор – някъде в началото на 80-те години на ХХ век. Никога няма да забравя думите на Елена Стоин – дъщеря на големия фолклорист Васил Стоин, който е записвал песни в нашия край. Г-жа Стоин беше жури на един от големите събори през първите години. Тя с голяма радост сподели, че всичко, което е било представено на сцената, е истински изворен фолклор. Тази оценка на известния учен ни даде увереност, че пътя който сме поели, е правилен. В нашето село е интересно да се изучава народната музика. Мястото е затворено, изолирано от чужди влияния. Битът и обичаите са се запазили в автентичния си вид. Това е мнението на много специалисти. Днес съборът постепенно променя и обогатява своя облик. "Последните няколко издания са тематични. – разказва той и продължава: През 2005 г. от сцената прозвучаха изпълнения на най-малките певци. Те изпяха някои от песните, които Васил Стоин е събрал в селото. Издирихме хората, чиито имена е записал фолклористът и помолихме техните наследници да научат същите образци, които са издадени преди десетилетия в сборника „От Тимок до Вита“. Тази година музиката, която прозвуча на фестивала беше изключително разнообразна – детски фолклор, градски песни, авторски пиеси на фолклорна основа, народни оркестри. Едно от най-интересните участия беше на Духовия оркестър от гр. Ябланица. „Той съществува повече от 35 години и има огромна роля в културния живот на малкото градче. Като засвири духовата музика, настроението веднага става празнично.“ – каза г-н Христов, секретар на читалището в Ябланица. В Черни Вит бяха дошли и няколко групи от българо-мохамеданските села в района, чийто фолклор също е изключително интересен. |
“ |
по Албена Безовска | ||
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Марин Иванов (21 август 1945 – 02 ноември 2011) – народен певец, изучавал традиционната музикална култура на Черни Вит и близките малки села. Дълги години това е било основната му задача като служител в читалището.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Защо Черни Вит не е столица на зеленото сирене, dnevnik.bg, 03.12.2009
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт на село Черни Вит
- Радио и телевизия в Черни Вит[неработеща препратка]
- С. Черни Вит – наблюдателна кула на връх „Острил“ / „Остра могила“[неработеща препратка]
| ||||||||