Ветрен (град)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.
| Ветрен | |
 Сградатата на кметството във Ветрен | |
  Ветрен  Ветрен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2844 души[1] (15 март 2024 г.) 44,1 души/km² |
| Землище | 64,545 km² |
| Надм. височина | 360 m |
| Пощ. код | 4480 |
| Тел. код | 03584 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | PAZ29-04 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020) |
| Уебсайт | vetrenforever.alle.bg |
| Ветрен в Общомедия | |
Вѐтрен (изписване до 1945: Вѣтренъ) е град в Южна България, Пазарджишка област, община Септември. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2862 души по настоящ адрес и 2983 души по постоянен адрес.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Ветрен се намира между височините на изток от рида Ветрен[3]. Градът е разположен край Паланката – на изхода на прохода Траянови врата, в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид.
Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на Мария Терезия. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична църква със следи от стенописи.[4]
Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско.
По разказ на немският пътешественик от 16 век Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане
„...от Пловдив към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а иначе Хисарджик. Това е голямо българско село. Имат 2 попа, няма и следа от мюсюлманин. Народът е хубав и силен, в много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце.
Жените и особено момите сплитат по цялата си глава много плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, около врата си носят верижки и шнурове, на които висят разни милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди….
— К. Ст.
Френският поет Алфонс дьо Ламартин пише отделя специално внимание на селото в пътеписа от своето преминаването през българските земи (1832/1833 г.), тъй като лежи болен известно време във Ветрен:
„Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра... Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците... Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“ [5]
При избухването на Балканската война през 1912 г. двама ветренци са доброволци в Македоно-одринското опълчение[6].
Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.[7]
На 29 април 2003 г. Ветрен е обявен за град с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003).
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Жителите на град Ветрен са православни християни.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – през 2010 г. тържествено отбеляза 170 години от създаване си. Телефон за контакт 034 901 871
- Читалище „Христо Смирненски“;
- Спортен клуб „Вихър“ – футбол;
- Спортен клуб „Вихър-Ветрен“ – джудо и самбо;
- Самодеен състав „Златен грозд“ за народни песни към пенсионерския клуб с ръководител Митко Дишков;
- Самодеен състав за народни танци.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]
През 2005 г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата „Женско царство“ под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище „Христо Смирненски“ във Ветрен, на сцената на читалище „Васил Левски“ във Велинград, 2 пъти на сцената на младежкия дом в Септември и в село Сестримо. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Един от най-тачените празници във Ветрен е Гергьовден и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват.
Друго интересно събитие е традиционният събор, който се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на август в местността „Паланката“ – на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Стилиян“, в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Страхил войвода – български хайдутин и войвода от XVII век;
- Стефан Карчев – български революционер, живял дълги години във Ветрен и починал там.
- Славейко Василев (1879 – 1944) – офицер и политик;
- Николай Пешалов – световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести
- Васил Байлов – художник и иконописец;
- Илия Пенев Йовков –участник в Сръбско-турската война 1876 г. Опълченец. През 1923 г. обявен за почетен гражданин на Габрово.[8]
- Златко Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[9]
- Борис Балабанов – български юрист, специалист по застрахователно право, до 1992 г. съдия във Върховния съд на Република България;
- Старозагорски митрополит Галактион (Георги Табаков);
- Стефан Карчев (1850 – 1956) – участник в Кресненско-Разложкото въстание, председател на Ветренското читалище и учител.
- Георги Лютаков (1840 – 1912) – участник в Априлското въстание, делегат на Оборищенското събрание;
- отец Димитър Лютаков (1820 – 1876) – участник в Априлското въстание, делегат на Оборищенското събрание;
- Георги Стефанов Бельовски – участник в Априлското въстание, делегат на Оборищенското събрание.
- Нестор Илиев – Македоно-Одрински опълченец (22 г.) МОО; 29 септември 1912 – 10 август 1913 г. Награден със сребърен медал.
- Иван Стоянов – Македоно-Одрински опълченец (21 г.) III отделение, 2-ра рота на 13-а Кукушка дружина 3 март 1913 – 10 август 1913 г. Награден с орден за храброст
- Ангел Божинов – поборник, участник в Априлското въстание и опълченец в Руско-турската война. Починал 1916 г.
Литература и интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]
- В разказа на Иван Вазов „Иде ли?“* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов научава историята, отседнал във ветренска странноприемница.
- Захари Стоянов пише за Ветрен в „Записки по българските въстания“.
- Александър Стамболийски е работил като учител във Ветрен в училището „Св. св. Кирил и Методий“, а гробът му се намира между гр. Ветрен и гр. Септември.
- Ветрен е посещаван от много известни пътешественици – Бенедето Ламберти (1534), Вранчич през 1553 г. превежда Ветрен на латински Ventosus (което означава „Ветърний“), Герлах през 1578 г. го превежда на немски in der Luft (във въздуха).
- Алфонс дьо Ламартин (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го малария. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча „Вечна признателност към Ламартин“ и в читалище „Христо Смирненски“ Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин.
- През 1941 г. германският фелдмаршал Вилхелм Лист посещава Ветрен.
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен.
По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име).
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е тепси кебап.
Тепси кебап е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо – по-мазно, от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), черен дроб, праз лук – ситно нарязан, кисело зеле – нарязано и сварено, ориз – сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето – заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]ФК Вихър (Ветрен) е отбор играещ в пазарджишката 4-та дивизия. Клубът основан през 1957 година под името Петър Зарчев. През 1987 година на полусезонът клубът спира участието поради липса на средства. 11 години по-късно, през 1998 година, отборът е пресъздаден под името „ФК Вихър – Ветрен“. Тимът започва от последната 5 дивизия на България – „Б“ ОФГ Пазарджик. Още същата година успява да стане първи след сезон без загуба.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ До 1989 г.– Еледжик
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 85.
- ↑ Voyages en Orient, souvenirs, impressions, peusees et paysages. P., 1832 – 1833.p.435.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Документи за Илия Пенев Йовков: 1. НМШБс, инв. №1067 2. НБКМ-БИА, кол.47-I, п.д. 391. 3. ЦДИА, ф. 166, оп. 1, а.е. 1057, л. 12. 4. МВНОБ-Пловдив, инв. № II-414.
Литература за Илия Пенев Йовков: 1. Руменин, Р. Българското опълчение 1877 – 1878. Личен състав, С., 1978, № 6971 2. Списък на пенсионери …, стр. 24, 25. 3. Стефанова, Мария-Тоска. Документи за опълченци от Габрово – ГМСБ, Т. 4, Варна, 1978, стр.175, № 26 4. Риндова, Б. Участници от Пазарджик в Българското националноосвободително движение и борбите на другите балкански народи (1820 – 1878). ИМЮБ, т. 14, стр. 177 – 178. - ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Селимски, Л. Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. – В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97 – 99.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Радио и телевизия във Ветрен Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
|
| ||||||||
| |||||
