Направо към съдържанието

Стефан Карчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Карчев
български учител и революционер
Карчев в Солунската гимназия в 1888 г.
Карчев в Солунската гимназия в 1888 г.

Роден
Починал
29 март 1956 г. (105 г.)
Научна дейност
ОбластЕтнография
Стефан Карчев в Общомедия

Стефан Янчов (Янчев) Пейчев, приел по-късно името Стефан Георгиев Карчев, е български просветен деец, дарител и революционер, участник от Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Роден е на 25 април 1850 година в село Кресна[2], тогава в Османската империя. Учи в Сенокос (1869 -1870), Мелник и Солун. Връща се в Кресна и от 1875 до 1878 работи като учител. При избухването на Кресненско-Разложкото въстание е секретар на главния войвода Стоян Карастоилов.

След разгрома на въстанието под името Стефан Карчев, бяга в Свободна България, където учителства. През 1879 – 1880 година преподава в село Рила, а по-късно се установява във Ветрен, където също работи като учител.[3] Председател е на ветренското читалище и събира фолклорни материали. Като учител в с. Славовица преподава и на Александър Стамболийски, с когото под­държа добри отношения до убийството му. Основател е на Археологи­ческия музей в Сандански. Дарява имот в родното си село за издигане на обществена сграда и сега читалището там носи името му. Дарява библиотеката си на Ветрен. Оставя спомени за въстанието и истории на Кресна и Ветрен.[4]

  1. Струмянов, Борислав. Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. в предхождащи го събития // Нови места. Посетен на 12 декември 2014.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 211.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 323.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 423.