Стара Кресна
Тази статия е за селото. За града вижте Кресна.
| Стара Кресна | |
.jpg) | |
  Стара Кресна  Стара Кресна | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 94 души[1] (15 март 2024 г.) 4,92 души/km² |
| Землище | 19 169 km² |
| Надм. височина | 409 m |
| Пощ. код | 2845 |
| Тел. код | 074337 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 39699 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Кресна Николай Георгиев (независим политик; 2015) |
| Стара Кресна в Общомедия | |
Ста̀ра Крѐсна (изписване до 1945 година: Стара Крѣсна) е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.
Име
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото е само Кресна до 29 септември 1978 г., когато селището Гара Пирин е обявено за град с ново име Кресна, а едноименното село е преименувано на Стара Кресна.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Стара Кресна се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Кресна е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. По време на подготовката за Априлското въстание в Кресна по инициатива на Арсени Костенцев и Костадин Босилков е основан таен революционен комитет.[3] На 5 октомври 1878 г. селото става център на Кресненско-Разложкото въстание.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кресна (Kresna) е посочено като село със 120 домакинства с 400 жители българи.[4]
В 1891 г. Георги Стрезов пише за Кресна:
| „ | Кресна. С това име се разбират няколко махали разпръснати по западните поли на едноименната планина, която е част от Пирин. Захваща едно пространство от 5 ч. от Ю на С. При подножието на Кресна, от Градево до Яникьой, увива се Струма. Полите на планината са стръмни; срещу махалата Кресна има мост над Струма за царския друм. Почвата е твърде камениста, твърде слабо произвежда житни растения. Над Струма обаче висят лозя, от които излиза добро вино. Част от населението се занимава с дърводелство, секът градиво от гората и го разнасят със салове по Струма. Що има нейде-годе орна земя, държат я помаците. Изобщо жителите са в последна бедност, за окайване. Зиме минуват по тълпи от цели фамилии и села по Сярско, Зъхненско и по България за работа. На една мома се плаща за целата зима само 30 – 40 гроша! Струма и притоците ѝ занимават няколко риболовци. Ловят се разни видове вкусна риба: белвици, рядко сомове и дребни рибички „циропки“ наречени. Кресна е мюдюрлук; разделя се на 4 махали: собствено Кресна, дето е мюдюрът, с 85 къщи. – Мечкул, 80 к., Хощава, 180 къщи, и Синакос, 90 къщи. Всяка махала си има кмет, църква и училище. В църквите и училищата се чете само български. По околните места, между най-плодородните, има и помашки села. Всички говорят по-добре български от самите християне креснянчане; живеят си братски и по нищо дори не се отличават от братята си. Само най-богатите знаят криво-ляво по някоя турска.[5] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 700 души, всичките българи-християни.[6]
В 1901 година в Кресна по инициатива на Яне Сандански е основан комитет на ВМОРО. Председател на комитета е Андрей Мицов, а пунктов отговорник – брат му Прокоп Мицов. Членове са Стоичко Кълбов, Андрей Паскалчев, Симеон Гамярски, Илия Попянакиев и учителят Георги Корчев.[3]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Kresna се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 20 ученици.[7]
През 1912 година през Балканската война Прокоп Мицов оглавява четата от Кресна, с която води бой за опазването на Черния мост на Струма при Кресненското ханче.[8]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | |
| Общо | 71 |
| Българи | 67 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | 3 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Стара Кресна
Андрей Мицов (1874 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО- Атанас Стаматов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[10]
- Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина[11]
- Мицо Стоилков, български възрожденец, оглавил с брат си Ангел Кресналията българското църковно движение, участници в Кресненското въстание
- Георги Корчев (1875 – 1965), български учител и революционер, деец на ВМОРО
- Лазар Корчев (? – 1912), български общественик
- Петре и Дане, баща и син, и Димитър, осъдени на 15 години по обвинение в участие в убийство на цигани от българска чета в Кресненския пролом през октомври 1902 година[12]
- Прокоп Мицов (1877 – 1967), български революционер, деец на ВМОРО
- Стефан Карчев (1850 – 1956), български революционер и просветен деец
- Христо Мицов, български революционер, деец на ВМОРО
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Село Стара Кресна - видео на централната част на селото, площада
- Снимки и полезна информация за с. Стара Кресна
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Указ № 1582 от 6 септември 1978 г. Обн. ДВ. бр. 77 от 29 септември 1978 г.
- ↑ а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 212.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142-143.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 29.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 267.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392 - 393.
| ||||||||
