Направо към съдържанието

Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“
„Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique“
корица
корица
Автор„Курие д'Ориан“
Първо издание1878 г.
Османска империя
Издателство„Курие д'Ориан“
Оригинален езикфренски
Жанрстатистика на населението
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в Общомедия

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (на френски: Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.[1]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Книгата представлява статистика на населението на трите вилаета според регистъра на данъка бедел-и аскерие от 1873 година. Изработена е от Методий Кусев, Георги Груев и техни помощници. Статистиката, известна като „екзархийската статистика“, е представена на Цариградската конференция (23 декември 1876 - 20 януари 1877 г.) и се използва и при определяне на границите на България в Санстефанския прелиминарен мирен договор (1877 г.).[2]

Книгата излиза като реакция на труда на Александър Синве "Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique" (Гърците в Османската империя. Статистическо и етнографско проучване),[3] в който има големи неточности и фалшификации, целящи да се увеличи броят на гърците в империята.

В книгата за първи път се дават подробни сведения за населението в трите вилаета по селища и по етническа принадлежност.

В 1995 година книгата е издадена на български език от Македонския научен институт под името „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ с паралелен оригинален текст на френски и добавен предговор на български, английски и руски.[4] В изданието от 1995 година са включени две от трите приложения в оригиналната книга – полемиката със Синве и описанието на Пловдивска епархия. Третото – изложението за Македония в древността, не е включено.[5]

Обхванати селища

[редактиране | редактиране на кода]
    • Санджак Горица (Корча)

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique. Constantinople, Extrait du Courrier d'Orient, 1878. (на френски)
  2. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 226.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. (на френски)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3.
  5. ↑ Петров, Петър. Македония – от романтиката до суровата действителност (Спомени), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 80.
  6. ↑ Данни единствено за града и три числа за 156 български, 21 турски и 3 влашки села вкупом.
  7. ↑ Добавена погрешно, тъй като е част от Косовския вилает.
     Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Етнография_на_вилаетите_Адрианопол,_Монастир_и_Салоника&oldid=12142596“.