Направо към съдържанието

Пловдивска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за историческата и православната епархия. За римокатолическата вижте Филипополска архиепархия.
Пловдивска епархия
Катедрален храм
„Света Богородица“ Пловдив.
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърПловдив
Катедрална църква„Света Богородица“
Митрополитска църква„Света Марина“[1]
Архиерейски наместничестваПазарджик
Асеновград
Хасково
Карлово
Панагюрище
Пещера
Смолян
Ивайловград
ПредстоятелНиколай
Санмитрополит
Викарен епископПоликарп Белоградчишки, Висарион Смоленски
Брой манастири14
Сайтwww.plovdivskamitropolia.bg
Пловдивска епархия в Общомедия

Пловдивската епархия е епархия с ранг на митрополия на Българската православна църква е със седалище в град Пловдив, Южна България. Епархията е най-голямата на територията на България и има архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Пловдивската (Филипополска) епархия е създадена около 36 година, когато се смята, че апостол Павел ръкополага първия епископ Ерм.[2]

Според източници от VII век Филипополската епархия е митрополия, обхващаща освен Филипопол епископии със седалище в Диоклецианопол, Севастопол и Диоспол, а митрополитът е наричан „екзарх на Тракия Драговица“. През VIII век подчинени на филипополския митрополит са още епископите на Берое, Маркели, Литопросопос, Декастера и Леведос.[3]

През 879 година Филипополската епархия става част от новосъздадената автокефална Българска църква, в която остава до връщането на Филипопол в Източната Римска империя през 969 година, когато отново е присъединена към Вселенската патриаршия. Към края на X век на филипополския митрополит са подчинени епископите на Агатоники, Лютица, Скутарион, Влептос, Левке, Драмица, Яница, Константия, Буково и Великия. Това положение се запазва до средата на XIV век, когато Лютица става самостоятелна епархия, а епископът на Перперикон е подчинен на Филипополската епархия.[4]

Μитрополити

[редактиране | редактиране на кода]

Филипополски епископи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ерм (Ермас), ръкоположен от апостол Павел (36 – 57 г. ?)[5]
  • Евтихий (споменат през 343 г.)[6]
  • Силван (споменат през 381 г.)[7]
  • Врисон (споменат през 403 – 404 г.)[8]
  • Силван II (около 406 – 425 г.)[9]
  • Франкион (споменат през 451 г.)[10]
  • Димитър (споменат през 453 г.)[11]
  • Валентин (споменат през 458 г.)[12]

За епископите от VI – VIII век сведения липсват.

Филипополски митрополити на Вселенската патриаршия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Никифор (споменат ок. 920 – 940 г.)[13]
  • Теогност (печат от ок. 1000 г.)[14]
  • Симеон (споменат в 1030 г.)[15]
  • Лазар (споменат в промеждутъка 1042 – 1050 г.)[16]
  • Константин (печат от ок. 1050 г.)[17]
  • Василий (споменат през май и юни 1092 г.)[18]
  • Ной (споменат ок. 1100 г.)[19]
  • Константин (ок. 1140)[20]
  • Михаил Италик (избран след 1143 г., споменат през 1147 г.)[21]
  • Теодор (споменат в 1156/7 г.)[22]
  • Василий (споменат през 1166 г.)[23]
  • Мегист (споменат в 1185 г.)[24]
  • Константин Пантехнис (1186 – 1192)[25]
  • Евфимиан (споменат в 1193 или 1197 г.)[26]
  • Георги (споменат през 1272 г.)[27]
  • Игнатий (до 1276/77 г., впоследствие търновски патриарх)[28]
  • Герасим (1285 – 1298)[29]
  • Йоан (споменат в 1322 г.)[30]
  • Максим (1322 – 1329)[31]
  • Мануил (споменат в 1360 г.)[32]
  • местоблюстител: Григорий (споменат в 1379 г.)[33]
  • Дамян (споменат в 1386[34], убит от турците през 1410 г.[35])
  • Йосиф (споменат в 1452 г.)[36]
  • Дионисий (избран ок. 1454 – 1456 г., преместен през 1466 г.)[37]
  • Генадий (споменат на 10.10.1474 г.)[38]
  • Йоасаф (споменат в 1494 г.)[39]
  • Арсений (15 в.;[40] споменат ок. 1500 г.[41])
  • Калист (споменат през 1511 г.,[42] починал на 11.10.1513 г.[43])
  • Герасим (споменат през юли 1528 г.)[44]
  • Теодосий (споменат през 1541 г.)[45]
  • Генадий (споменат през 1546 г.)[46]
  • Арсений (споменаван от 1561 до януари 1565 г.)[47] В негово време бил изграден из основи храмът „Св. Марина“.[48]
  • Теолипт (споменат през януари 1580, преместен на 27.02.1585 г.)[49] През 1585 г. става цариградски патриарх.[50]
  • Теофан (споменат през март 1585 и през март и август 1590 г.)[51]
  • Харитон (споменат през юни 1583[52])
  • Даниил (споменат през март 1606 г.)[53] Иван Гошев отъждествява този митрополит със споменатия през 1588 г. игумен и обновител на Бачковския манастир Даниил; пак според Гошев обаче последният е починал през 1595 г.[54]
  • Йоасаф (споменат за пръв път през юни 1608, починал през 1627 г.)[55] През 1621 г. участва в големия патриаршески синод от 28 души, който избира Кирил Лукарис за цариградски патриарх.[56]
  • Мелетий (избран на 28.03.1627, отстранен на 25 юни 1628 г.)[57] Бивш дръстърски митрополит.
  • Христофор (избран на 7.06.1628, починал през 1636 г.)[58] Бивш анхиалски митрополит.
  • Кирил (избран през януари 1637, отстранен през втората половина на 1639 г.)[59]
  • Гавриил (първоначално избран през декември 1636,[60] утвърден в 1639, починал навярно през 1673 г.)[61]
  • местоблюстител: Дионисий IV, бивш цариградски патриарх (1673, до 29.06.1676, отново от август 1679 г.)[62] Починал на 23.09.1696 г. в Букурещ.[63]
  • Кирил (1676?-1679?)[64]
  • Нектарий (споменат за пръв път през 1682 г.)[65] През 1688 г. е свален от митрополитския престол.[66] Митрата му се пази в манастира „Свети Йоан Богослов“ на остров Патмос.[67]
  • Дамаскин (1688 – 1697?)[68]
  • Неофит (избран на 7 януари 1698, подал оставка на 08.04.1711 г.)
  • Калиник (избран на 08.04.1711, преместен през 1718 г.)[69]
  • Теоклит (избран през октомври 1718 г.,[70] отстранен на 28 февруари 1727 г.,[71] преизбран през 1729 г.[72])
  • Митрофан (избран през 1727, починал през 1728 г.)[73]
  • Антим, от 1723 г.[74]
  • Константий, от 1725 г.[75]
  • Теоклит, към 1733 – 1734 г.[76]
  • Теофан, от 1740 г. От него бил възобновен храмът „Св. Безсребреници“ в Куклен.[77]
  • Серафим (избран на 08.10.1746, преместен през 1757 г.)[78] На 28.07.1757 г. става цариградски патриарх.[79]
  • Авксентий (избран през юли 1757,[80] починал на 1 април 1765 г.[81])
  • Самуил (избран през април 1765, преместен през 1780 г.)[82]
  • Кирил (избран през февруари 1780, починал в 1808 г.)[83] Починал в Пловдив. През 1783 г. е изграден отново храм „Св. Марина“.[84]
  • Евгений (избран през март 1808 г., оттеглил се веднага след това)[85] Родом от Пловдив, високо образован.[86]
  • Йоасаф (избран през юни 1808, отстранен в 1809 г.)[87] Бивш анхиалски митрополит.
  • Йоаникий (избран през март 1809, отстранен през 1818 г.)[88]
  • Паисий (избран на 15.03.1818, починал в 1821 г.)
  • Самуил (избран през януари 1822, отстранен в 1824 г.)[89]
  • Никифор (избран 26.09.1824, починал в 1850 г.)[90]
  • Хрисант (избран на 24.08.1850, оттеглил се през 1857 г.)[91] Поел истински поход срещу възрадането на българщината в града, при управлението му гъркоманската партия особено се активизира, разпорежда във всички градски църкви без „Света Петка“ да се служи само на гръцки, забранява двойното четене (на гръцки и църковнославянски) в пазарджишката църква.[92] Смирненски митрополит (1840 – 1851, 1857 – 1869).[93] Храмът „Св. Марина“ е построен на мястото на стария едноименен храм през 1853 – 1856 г.[94]
  • Паисий (избран на 15.11.1857, отстранен от Цариградската патриаршия през 1861 г.)[95]
  • Панарет (избран на 25.02.1861, отстранен от Цариградската патриаршия през 1872 г.)[96]
  • Неофит (избран на 19 януари 1872, преместен през 1880 г.)[97]
  • Григорий (избран на 14.11.1880, преместен през 1884 г.)[98], роден на Лесбос, по-късно трапезундски (1884 – 1888), родоски (1888 – 1893) и дринополски (1894 – 1899).
  • Йоаким (1855 – 1920), избран за пловдивски на 29.12.1884, преместен през 1889 г.[99], от 17 декември 1889 до 10 май 1897 г. халкидонски митрополит, после ефески[100]
  • Фотий (избран на 19.12.1889, преместен през 1910 г.)[101]
  • Смарагд, бивш мъгленски митрополит (избран на 05.08.1910, преместен през 1912 г.)[102]
  • Тимотей, бивш воденски митрополит (избран на 21.06.1912, преместен през 1913 г.)[103]
  • Вениамин (1871 – 1946), избран на 10.09.1913, преместен на 21.07.1925 г.,[104] от 21 юли 1925 до 21 октомври 1933 г. никейски, а по-късно ираклийски митрополит.[105]

Пловдивски митрополити на Българската екзархия и Българската патриаршия

[редактиране | редактиране на кода]
† Негово Високопреосвещенство Николай митрополит Пловдивски; 2009 г.

Манастири

[редактиране | редактиране на кода]
Кулата на Ангел войвода в Араповския манастир; сн. от 2007 г.

Храмове

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Висарион Смоленски“; сн. от 2006 г.

Катедрален храм

[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии

[редактиране | редактиране на кода]

Други храмове

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Богданова, Таня Ив. Пловдивската епархия на българската православна църква (1919 – 1938 г.). Пловдив, 1994.
  • Данчева-Василева, А. Митрополитите на Филипопол (Пловдив) през периода IV – XIV в. – В: Поλιχρονια. Сборник в чест на проф. Иван Божилов. Ред. Ил. Илиев. С., Анубис, 2002, 41 – 55.
  • Велчев, Й. Градът или Между Изтока и Запада XIV – XVII в. Пловдив, 2005, 194 – 203 (църкви в Пловдив); 214 – 248 (митрополити); 479 – 490 (православна община); 491 – 502 (православна митрополия).
  • Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV – XIV в. С., БАН Марин Дринов, 2009.
  • Данчева-Василева, А. По-важните християнски култови топоси в средновековния Пловдив (Филипопол) и съдбата им в съвременността. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
  • Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 39, 82 – 84
  • Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 362 – 365.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Митрополитски храм „Св. вмчца Марина“ гр. Пловдив // Пловдивска света митрополия. Посетен на 1 септември 2017.
  2. ↑ Данчева-Василева, 324.
  3. ↑ Кесякова 1999, с. 87.
  4. ↑ Кесякова 1999, с. 90, 94.
  5. ↑ J.-P. Migne, Patrologia graeca. Vol. 92, 1064; Schermann, T. (ed.) Prophetarum vitae fabulosae. Leipzig, 1907, 139; Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 324.
  6. ↑ Данчева-Василева, 325.
  7. ↑ Данчева-Василева, 325.
  8. ↑ Данчева-Василева, 325.
  9. ↑ Данчева-Василева, 325 – 326.
  10. ↑ Данчева-Василева, 326.
  11. ↑ Данчева-Василева, 326.
  12. ↑ Данчева-Василева, 326.
  13. ↑ Anonymi Professoris Epistulae (ed. A. Markopoulos). Berlin, 2000, № 63 = Лондон, Британска библиотека, ръкопис Add. 36749, л. 189б[неработеща препратка].
  14. ↑ Prosopography of the Byzantine World Архив на оригинала от 2016-06-10 в Wayback Machine..
  15. ↑ Prosopography of the Byzantine World Архив на оригинала от 2016-06-10 в Wayback Machine.; G. Ficker, Erlasse des Patriarchen von Konstantinopel Alexios Studites. Kiel, 1911, 19, 26.
  16. ↑ Gautier, 152.
  17. ↑ Prosopography of the Byzantine World // Архивиран от оригинала на 2016-06-10. Посетен на 2011-04-26.
  18. ↑ Gautier, 152; Печат на Василий Филипополски с изображение на св. Михаил и св. Йоан Богослов и надпис „Боже, помагай на твоя раб Василий, митрополит на Филипопол“ (колекция от оловни печати на Дъмбартън Оукс, Вашингтон).
  19. ↑ Σταμούλης, 181; Шандровская, В. С. Эрмитажные печати представителей болгарской церкви. – Труды Государственного Эрмитажа, 62, 2011, 197 – 198 Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine..
  20. ↑ Σταμούλης, 181.
  21. ↑ Michel Italikos, Lettres et discours (ed. P. Gautier). Paris, 1972, 26 – 28, 295.
  22. ↑ Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 180
  23. ↑ Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237
  24. ↑ Σταμούλης, 181.
  25. ↑ Илиев, И., Данчева-Василиева, А. Реч на Никита Хониат, адресирана до Константин Пантехни, митрополит на Филипопол. – Исторически преглед, 52, 1996, кн. 5, 108 – 141; Σταμούλης, 181.
  26. ↑ Σταμούλης, 181.
  27. ↑ Trapp, Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 4037.
  28. ↑ Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 363; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 8074.
  29. ↑ Trapp, № 3751.
  30. ↑ Trapp, № 8621.
  31. ↑ Trapp, № 16804.
  32. ↑ Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  33. ↑ Trapp, № 91727.
  34. ↑ Trapp, № 5070
  35. ↑ Куев, К., Петков, Г. Събрани съчинения на Константин Костенечки: изследване и текст. С., 1986, 404, 434.
  36. ↑ Trapp, № 9039.
  37. ↑ Trapp, № 5498; Иван Гошев, Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931.
  38. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663
  39. ↑ Trapp, № 8919; срв. Αποστολόπουλος, Δ. Ο „Ιερός κώδιξ“ του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 158.
  40. ↑ Trapp, № 1406
  41. ↑ Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησιών της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 182.
  42. ↑ Σταμούλης, 182.
  43. ↑ Kouroupou, M., Gehin, P. Catalogue des manuscrits conservés dans la Bibliothèque du Patriarcat Œcuménique: les manuscrits du monastère de la Panaghia de Chalki. Turnhout, 2008, 268 – 269.
  44. ↑ Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004, 294.
  45. ↑ Σταμούλης, 182.
  46. ↑ Σταμούλης, 182.
  47. ↑ Γερμανός, 184.
  48. ↑ Гошев 1931.
  49. ↑ Γερμανός, 184.
  50. ↑ Гошев 1931.
  51. ↑ Γερμανός, 184.
  52. ↑ Πάρδος, Αντώνης. Ἀθωνικὰ Σύμμεικτα 5. Ἀρχεῖο τῆς Ἱ. Μ. Παντοκράτορος. Ἐπιτομὲς ἐγγράφων. Αθήνα, Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 1998. ISBN 960-90911-0-5. с. 122.
  53. ↑ Γερμανός, 184.
  54. ↑ Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 357.
  55. ↑ Γερμανός, 184.
  56. ↑ Гошев 1931.
  57. ↑ Γερμανός, 184; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 402.
  58. ↑ Γερμανός, 184; Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 77 – 78.
  59. ↑ Γερμανός, 185
  60. ↑ Βαλαής, 78 – 79.
  61. ↑ Γερμανός, 184 – 185
  62. ↑ Γερμανός, 186
  63. ↑ Гошев 1931.
  64. ↑ Γερμανός, 186
  65. ↑ Γερμανός, 186
  66. ↑ Гошев 1931.
  67. ↑ А. А. Дмитриевский, Патмосские очерки. Киев, 1894, 200; A. D. Kominis, Patmos: Treasures of the Monastery. Athens, 1988, 216 (figs. 26–27).
  68. ↑ Σταμούλης, 183; Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 360; срв. Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 219.
  69. ↑ Γερμανός, 187; Гошев 1931.
  70. ↑ Γερμανός, 187
  71. ↑ Ι. Δ. Μοσχόνας, Κατάλογοι τῆς Πατριαρχικῆς Βιβλιοθήκης: Χειρόγραφα. Αλεξάνδρεια, 1945, 56 – 57.
  72. ↑ Ευστρατιάδης, Σ. Μητροπολίται της Θράκης. – Θρακικά, 8, 1937, 58 – 59.
  73. ↑ Ευστρατιάδης, Σ. Μητροπολίται της Θράκης. – Θρακικά, 8, 1937, 58 – 59.
  74. ↑ Гошев 1931.
  75. ↑ Гошев 1931; Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 83.
  76. ↑ Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, 317.
  77. ↑ Гошев 1931; Τσουκαλάς, 83.
  78. ↑ Γερμανός, 187
  79. ↑ Гошев 1931.
  80. ↑ Γερμανός, 187
  81. ↑ Σκορδέλης, Β. Χρονικά σημειώματα. – Δελτίον της ιστορικής και εθνολογικής εταιρείας της Ελλάδος, 4, 1892 Архив на оригинала от 2015-03-15 в Wayback Machine., 288.
  82. ↑ Γερμανός, 187
  83. ↑ Γερμανός, 187
  84. ↑ Гошев 1931.
  85. ↑ Γερμανός, 187.
  86. ↑ Гошев 1931; Τσουκαλάς, 83.
  87. ↑ Γερμανός, 187 – 188.
  88. ↑ Γερμανός, 188.
  89. ↑ Γερμανός, 188.
  90. ↑ Гошев 1931; Γερμανός, 188.
  91. ↑ Γερμανός, 188
  92. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.
  93. ↑ Stamatopoulos, Dimitrios. Χρύσανθος Β ́ Σμύρνης // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor, 19 декември 2002 г. Посетен на 25 ноември 2013 г. (на гръцки)
  94. ↑ Гошев 1931.
  95. ↑ Γερμανός, 188.
  96. ↑ Γερμανός, 188.
  97. ↑ Γερμανός, 188.
  98. ↑ Γερμανός, 188
  99. ↑ Γερμανός, 188 – 189.
  100. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 74. Посетен на 14 август 2014.
  101. ↑ Γερμανός, 189
  102. ↑ Γερμανός, 189.
  103. ↑ Γερμανός, 189.
  104. ↑ Γερμανός, 189
  105. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 79. Посетен на 14 август 2014.
Цитирани източници
  • Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пловдивска_епархия&oldid=12439818“.