Баткунски манастир
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
| Баткунски манастир „Св. св. Петър и Павел“ | |
 | |
 Местоположение в Пазарджик | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Населено място | Паталеница |
| Вероизповедание | Православие |
| Епархия | Пловдивска – БПЦ |
| Изграждане | XIII век |
| Статут | Действащ манастир, паметник на културата |
| Баткунски манастир „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия | |
Баткунският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е действащ манастир на Българската православна църква.
Местонахождение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът се намира на територията на Пазарджишка духовна околия разположен в северните склонове на рида Къркария от Баташкия дял на Родопите, отстои на около 1,5 км от някогашното село Баткун днес част от с. Паталеница и на 12 км югозападно от Пазарджик, в близост са останките от древния град Баткунион.
История
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е основан в средата на XIII век при управлението на византийския император Михаил VIII Палеолог.[1] Възобновен е през 1692 г., но през 1774 г. е разрушен до основи от кърджалиите.[2] Към края на XIX век светата обител е възстановена. Тогава е построена новата манастирска църква, оцеляла. Тя е еднокорабна, едноапсидна сграда без купол.[3]До западната ѝ фасада е долепена красива камбанария.
Важно място в манастира заема стая, украсена със стенописи, в която през 1867 г. живее известният български възрожденски художник Станислав Доспевски. По време на престоя си, художникът рисува 4 икони: „Богородица“, „Христос“, „Уброс“, „Козма и Дамян“ и 2 портрета: на Йеромонах и на сестра му. Тези ценни портрети образци на българската възрожденска живопис сега се пазят в Пловдивската митрополия.[3] През 1872 г. манастирът е посетен от Васил Левски.
Баткунският манастир е постоянно действащ, с монаси. Той е без игумен и монах близо 30 години. Едва в края на 2007 година, след като е подстриган от Пловдивския митрополит Николай в монашески сан, отец Яков е ръкоположен и получава назначение като игумен.[4]
- Манастирът е обявен за паметник на културата.
- В манастирския двор расте най-старата лозница на Балканския полуостров, която е на над 500 години и все още дава плод.[5]
- От манастира произхожда Баткунската хроника, свидетелстваща за насилията налагани от исляма в Родопите.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Старата лозница в двора на манастира -
Икони изобразени върху гроздовете над иконостаса -
Новите постройки на манастира функционирали като белодробна болница
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Матанов, Христо. В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в. ИК Гутенберг, 2014. ISBN 9786191760183.
- ↑ Туристическа информация за Баткунски манастир
- ↑ а б Манастири, архив на оригинала от 19 април 2008, https://web.archive.org/web/20080419102935/http://www.infotel.bg/rubrics/manastir/b1.htm, посетен на 29 август 2007
- ↑ Баткунски манастир (посетена на 23 май 2009 г.) // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2009-05-12.
- ↑ Лоза на 500 години дава плод в Баткунския манастир
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Баткунски манастир – bulgariamonasteries.com Архив на оригинала от 2014-08-25 в Wayback Machine.
- Снимки от Баткунски манастир – NaSelo.net
