Станислав Доспевски
Станислав Доспевски | |
български възрожденски художник | |
Автопортрет на художника, около 1856 г. | |
Роден |
3 декември 1823 г.
|
---|---|
Починал | 23 декември 1877 г.
Цариград, Османска империя |
Кариера в изкуството | |
Академия | Императорска художествена академия в Петербург |
Учители | Ф. А. Бруни |
Направление | живопис |
Семейство | |
Баща | Димитър Зограф |
Станислав Доспевски в Общомедия |
Станислав Доспевски е псевдонимът на художника Зафир Зограф – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Той е виден представител на Самоковската художествена школа и един от най-значителните възрожденски художници и иконописци. Доспевски е един от първите българи, получили академично художествено образование.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 декември 1823 година в село Доспей, което се намира в непосредствена близост до град Самоков. Отначало учи в Самоков, а после продължава образованието си в Пловдив. От малък навлиза в изкуството, като помага на баща си в изписването на иконите в пловдивската църква „Света Неделя“. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, а по-късно, от 1853 до 1856 в Императорската художествена академия в Петербург в класа на Ф. А. Бруни.
След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив.
В разгара на Руско-турската война през август 1877 г. Доспевски е арестуван от турските власти, затворен най-напред в кауша в Пловдив, а после е изпратен по влака в Цариград.
Умира след заразяване с тиф в един от затворите на Цариград на 6 януари 1878 година, погребан бил в двора на българската черква „Свети Стефан“.[1]
Внучки на Станислав Доспевски от сина му Борис са художничката Мария (Марика) Доспевска и музикантката Йорданка (Дарлинг) Доспевска.[2]
Правнучка на Станислав Доспевски е преводачката Нели Доспевска.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На негово име е наречено едно от началните училища в град Самоков – НУ „Станислав Доспевски“. На Станислав Допсевски е наречена улица в кварталите „Васил Левски“, „Левски В“ и „Левски Г“ в София (Карта).
Къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик, построена през 1864 г. по негов проект, е превърната в музей.
Художествената галерия в Пазарджик носи неговото име.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Захариев, В. Станислав Доспевски. София, 1971.
- Рошковска, А. Станислав Доспевски. Ст. Загора, 1994
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Станислав Доспевски // www.Pravoslavieto.com. Посетен на 6 декември 2007.
- ↑ Данева, Анжела. Мария Доспевска (1889-1972) – художничката самарянка // Проблеми на изкуството (4). 2014. с. 43 – 45.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Доспевски и Православието
- Соколова, Д. Реформаторът Доспевски (1823 – 1878), в сп. Ек, 2000, N 4, с. 9 – 12: съдържа и репродукции на някои от най-известните портрети, нарисувани от художника
|