Направо към съдържанието

Месемврийска епархия

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за историческата и православната епархия. За римокатолическата вижте Месемврийска епархия (Римокатолическа църква).
Месемврийска епархия
Местно имеΙερά Μητρόπολη Μεσήμβριας
ЦъркваВселенска патриаршия, Българска православна църква
ЦентърНесебър
Предстоятелвакантна (Вселенска патриаршия),
Яков (Българска патриаршия)
Санмитрополит (Вселенска патриаршия),
епископ (Българска патриаршия)

Месемврийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Μεσήμβριας) е титулярна епархия на Вселенската (митрополия) и на Българската патриаршия (епископия). Епархията е бивша митрополия на Вселенската патриаршия със средище град Месемврия, на български Несебър, България.

Месемврийски митрополити

[редактиране | редактиране на кода]
  • Петър (споменат в 324 г.)[1]
  • Петър (споменат в 681 г.)[1][2]
  • Мамал (споменат в 690/691 г.)[3]
  • Христофор (оловен печат от ок. 700 – 750 г.)[3]
  • Лъв (споменат в 783, 787[3] и 789 г.)[4]
  • Давид (споменат през 850 г.)[5]
  • Тимотей (споменат през 879 г.)[6]
  • Константин (споменат през 1030 г.)[7]
  • Григорий (споменат в 1053 – 1054 г.)[8]
  • Теодор (споменат в 1156 – 57 и 1166 г.)[9]
  • Леонтий (до към 1277 г., впоследствие търновски патриарх)[10]
  • Константин (споменат в 1278 г.)[11]
  • Теодор (1285 – 1294 г.)[12]
  • Нил (през първата половина на 14 в.)[13]
  • Неофит (1368 – 1372)[14]
  • Антоний (1372 – 1381)[15]
  • Паисий (споменат в 1393 г.)[16]
  • Яков (починал на 28 септември 1428 г.)[17]
  • Пахомий (1474 – 1477)[18]
  • Доротей (споменат през юли 1488 г.)[19]
  • Матей (споменат през януари 1565 г.)[20]
  • Игнатий (споменат през юли 1570[21] и март 1585 г.[22]; 1572 – 1593[23])
  • Христофор (заел престола през септември 1593, оттеглил се през 1607 г.)[24]
  • Киприан (избран на 28 май 1607, починал в 1622 г.)[25]
  • Акакий (избран през юни 1622, починал в 1641 г.)[26]
  • Дамаскин (избран през юли 1641, споменат за последен път през юли 1668 г.)[27]
  • Теофан (споменат в 1672,[28] починал преди 1689 г.[29])
  • Христофор (назначен през 1689/90 г.,[30] споменат в 1704 г.[31])
  • Макарий (споменат през май 1712 и май 1718 г.)[32]
  • Григорий II (споменат за пръв път в 1720, оттеглил се през 1749 г.)[33]
  • Антим (избран на 28 ноември 1749, преместен през 1768 г.)[34]
  • Макарий (избран през ноември 1768, починал в 1778/9 г.)[35]
  • Константин (избран през януари 1779, преместен през 1791 г.)[36]
  • Теоклит (избран през декември 1791, оттеглил се през 1799 г.)[37]
  • Захарий, бивш скопски митрополит (избран през октомври 1799, оттеглил се през 1801 г.)[38]
  • Григорий III (избран през октомври 1801, оттеглил се през 1814 г.)[39]
  • Йосиф (избран през юли 1814, починал в 1820 г.[40])
  • Кирил (избран през ноември 1820, преместен през 1825 г.)[41]
  • Калиник I (избран през август 1825, преместен през 1835 г.)[42]
  • Самуил, от септември 1830 до януари 1835 година е мраморноостровен митрополит,[43] избран на 31 януари 1835, подал оставка на 26 март 1836 г.[44]
  • Паисий (избран през март 1836, отстранен през юли 1836 г.)[45]
  • Калиник II (избран през юни 1836, преместен през 1839 г.)[46]
  • Григорий (избран през септември 1839, починал в 1846 г.)[47]
  • Никифор (избран през септември 1846, починал в 1867 г.)[48]
  • Софроний (избран на 26 септември 1867, починал в 1895 г.)[49]
  • Антим, бивш преспански митрополит (избран на 26 септември 1895, оттеглил се през 1896 г.)[50]
  • Генадий (избран на 20 февруари 1896, подал оставка през октомври 1896 г.)[51][52]
  • Харитон (избран на 29 октомври 1896, оттеглил се през 1906 г.)[53]
  • Тимотей (избран на 25 май 1906, преместен през 1911 г.)[54]
  • Никифор (избран на 15 февруари 1911 г.[55], починал на 21 март 1931[56] г.), до 1907 г. литицки, а от 1907 до 1911 г. – чорленски митрополит)
Титулярни митрополити на Вселенската патриаршия
Титулярни епископи на Българската патриаршия

Изследвания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гюзелев, В. Несебърската епископия-митрополия и нейните църкви и манастири. – Проблеми на изкуството, 37, 2004, 29 – 35.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 137.
  2. ↑ Σταμούλης, 137.
  3. ↑ а б в pom.bbaw.de
  4. ↑ Σταμούλης, 137.
  5. ↑ Σταμούλης, 137.
  6. ↑ Σταμούλης, 138.
  7. ↑ G. Ficker, Erlasse des Patriarchen von Konstantinopel Alexios Studites. Kiel, 1911, 20.
  8. ↑ Σταμούλης, 138
  9. ↑ Σταμούλης, 138; 180, 237 Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col.
  10. ↑ Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 14721.
  11. ↑ Trapp, № 14171.
  12. ↑ Trapp, № 7431.
  13. ↑ Trapp, № 20044.
  14. ↑ Trapp, № 20153.
  15. ↑ Trapp, № 1099.
  16. ↑ Σταμούλης, 138.
  17. ↑ Trapp, № 7902.
  18. ↑ Trapp, № 22222.
  19. ↑ Αποστολόπουλος, Δ. Ο "Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 144.
  20. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 153.
  21. ↑ Patriarcharus Constantinopolitani acta selecta (ed. J. Oudot). T.2. Grottaferrata, 1967, 192.
  22. ↑ Γερμανός, 153
  23. ↑ Σταμούλης, 139.
  24. ↑ Γερμανός, 153; Марди-Бабикова, В. Ктиторский портрет экзарха Христофора в церкви „Св. Стефан“ в Несебре и роль несебрской митрополии в художественной жизни города в XVI-XVII вв. – Études balkaniques, 14, 1978, No. 4, 20 – 24.
  25. ↑ Γερμανός, 153
  26. ↑ Γερμανός, 153
  27. ↑ Γερμανός, 153 – 154
  28. ↑ Γερμανός, 154
  29. ↑ Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 70.
  30. ↑ Κοτζαγεώργης, 70.
  31. ↑ Гергова, Ив., Е. Попова, Е. Генова, Н. Клисаров. Корпус на стенописите от ХVІІІ век в България. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006. с. 111 – 112.
  32. ↑ Γερμανός, 154
  33. ↑ Γερμανός, 154
  34. ↑ Γερμανός, 154
  35. ↑ Γερμανός, 154
  36. ↑ Γερμανός, 154; Гергова, Попова, Генова, Клисаров, 127, 131 – 132.
  37. ↑ Γερμανός, 154; Гергова, Попова, Генова, Клисаров, 135.
  38. ↑ Γερμανός, 154 – 155
  39. ↑ Γερμανός, 155
  40. ↑ Γερμανός, 155
  41. ↑ Γερμανός, 155
  42. ↑ Γερμανός, 155
  43. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 72. Посетен на 14 август 2014.
  44. ↑ Γερμανός, 155
  45. ↑ Γερμανός, 155
  46. ↑ Γερμανός, 155
  47. ↑ Γερμανός, 155
  48. ↑ Γερμανός, 155 – 156
  49. ↑ Γερμανός, 156
  50. ↑ Γερμανός, 156
  51. ↑ Γερμανός, 156
  52. ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Μεσημβρίας κυρός Γεννάδιος. (;-1909) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 27 декември 2017. (на гръцки)
  53. ↑ Γερμανός, 156
  54. ↑ Γερμανός, 156
  55. ↑ Γερμανός, 156
  56. ↑ Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 140
  57. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 113. Посетен на 20 септември 2014.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Месемврийска_епархия&oldid=11950192“.