Неврокопска епархия
Тази статия е за епархията на Българската православна църква. За епархията на Цариградската патриаршия вижте Зъхненска и Неврокопска епархия. За титулярната епархия на Римокатолическата църква вижте Никополска ад Нестум архиепархия.
| Неврокопска епархия | |
 | |
 Храм „Въведение Богородично“, Благоевград | |
| Църква | Българска православна църква |
|---|---|
| Страна | България |
| Център | Гоце Делчев |
| Катедрална църква | „Св. св. Кирил и Методий и Свети Илия“ |
| Архиерейски наместничества | Благоевград Разлог Сандански Петрич |
| Предстоятел | Серафим |
| Сан | митрополит |
| Брой манастири | 8 |
| Сайт | www.nevrokop-eparhia.bg |
| Неврокопска епархия в Общомедия | |
Неврокопската епархия е епархия на Българската православна църква със седалище в град Гоце Делчев (със старо име Неврокоп, от където идва и името на епархията) и архиерейски наместничества в градовете Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич. От 19 януари 2014 година предстоятел на епархията с титлата митрополит Неврокопски е Серафим. Катедрална църква е храмът „Св. св. Кирил и Методий и Свети Илия“ в Гоце Делчев.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Notitia Episcopatuum на псевдо Епифаний (около 640 г.) епархията е на 16 място от автокефалните катедри на Вселенската патриаршия. Архиепископията не се споменава в Notitiae от X век.[1][2]
Според Теодосий Гологанов епархията има апостолски произход, тъй като Никопол е този Никопол, в който Апостол Павел прекарва една зима.[2]
Само двама епископи се споменават в първото хилядолетие: Йоан, който участва в Седмия Вселенски събор (Втори Никейски) в 787 г. и Николай или Сава, който взима участие в Константинополския събор в 879 – 880, реабилитирал патриарх Фотий I Константинополски.
Епископията понякога е независима, понякога подчинена на една от петте митрополии – Мелнишката, Сярската, Филипийската, Драмската или Зъхненската. Преди въздигането на Зъхненската архиепископия в митрополия в 1329 година, принадлежи към Филипи, след което е предадена на Зъхна, а по-късно на Сяр. В средата на XV век е издигната в митрополия.[2]
- Неврокопски митрополити
| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Самуил | Σαμουήλ | |
| Йоасаф | Ιωάσάφ | споменат в 1564, 1575 – 1578 1593 – 1597 |
| Дионисий | Διονύσιος | споменат в 1593 |
| Ананий | Ανανίας | споменат в 1606 и 1608 |
| Антим I | Άνθιμος Α' | – споменат в 1608 и 1609 |
| Даниил I | Δανιήλ Α' | 1611 – 1622 |
| Даниил II | Δανιήλ Β' | 1622 – 1626 |
| Антим II | Άνθιμος Β' | споменат в 1628 |
| Никифор I | Νικηφόρος Α' | споменат в 1643 |
| Сисой | Σισώης | – 1655[3] |
В 1600 година със синодално решение на патриарх Матей II Константинополски епархията е понижена в епископия.[2]
През юли 1655 година патриарх Йоаникий II Константинополски закрива епархията и я слива със Зъхненската. В 1663 година 70 села напускат епархията и тя е слята с Драмската и Филипийска, която получава името Филипийска, Драмска, Зъхненска и Неврокопска митрополия.[3]
Неврокопската епархия е отделена от Филипийската, Драмската, Зъхненска и Неврокопската в 1882 година при патриарх Йоаким III Константинополски, след присъединяването към нея на Разложка околия – дотогава част от останалата в България Самоковска епархия и е създадена Неврокопската и Разложка архиепископия (Αρχιεπισκοπή Νευροκόπου και Ρασλοκίου), пряко подчинена на Вселенската патриаршия.[3][4]
- Неврокопски и Разложки архиепископи
| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Игнатий Неврокопски | Ιγνάτιος | 1882 – 1884 |
| Хрисант Неврокопски | Χρύσανθος | 1885 – 1888[3] |
Архиепископията е въздигната в митрополия в 1888 година.[3]
- Неврокопски митрополити
| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Григорий Неврокопски | Γρηγόριος | 1888 – 1892 |
| Никифор Левантаридис | Νικηφόρος Λεβανταρίδης | 1892 – 1894 |
| Неофит Кидониевс | Νεόφυτος Κυδωνιεύς | 1896 – 1900 |
| Никодим Хадзихристу | Νικόδημος Χατζηχρήστου | 1900 – 1903 |
| Теодорит Васмадзидис | Θεοδώρητος Βασματζίδης | 1903 – 1907 |
| Дамаскин Мосхопулос | Δαμασκηνός Μοσχόπουλος | 1907 – 1922 |
| Филотей Лукидис | Φιλόθεος Λουκίδης | 1924 – 1935 |
| Евгений Теологу или Вакалис | Ευγένιος Θεολόγου ή Βακάλης | 1935 – 1936 |
| Василий Комвопулос | Βασίλειος | 1938 – 1941 (като драмски и неврокопски) |
| Георгий Папагеоргиадис | Γεώργιος Παπαγεωργιάδης | 1942 – 1945 |
| Агатангел Цаусис | Αγαθάγγελος Τσαούσης | 1945 – 1951[3] |
В 1938 – 1941 е слята с Драмската митрополия. В септември 1952 година е слята със Зъхненската в Зъхненска и Неврокопска епархия.[3]
Екзархийска епархия
[редактиране | редактиране на кода]
Неврокопската екзархийска епархия е създадена през 1894 година с берат на турското правителство. На 24 април същата година е ръкоположен и първият митрополит Иларион Неврокопски.[5] По това време епархията има три околии – Неврокопска, Разложка и Горноджумайска. Митрополит Иларион пристига в Неврокоп на 10 май и е посрещнат радушно от цялото българско население.
По време на Балканската война в 1912 – 1913 година в епархията действа Епархийски смесен съвет с членове Сава Попов, Л. Н. Икономов, Илия К. Лазаров, Божик Николов, В. Петров и секретар Н. А. Икономов.[6] След Иларион, епархията временно е поверена на свещеник Сава Попов от Мелнишка епархия, а след Балканската война на митрополит Козма Дебърски. От 1 юни 1915 година за управляващ епархията е назначен струмишкият митрополит Герасим, а на 21 юни 1915 – неврокопски митрополит архимандрит Макарий,[5][7] чието каноническо утвърждаване става на 27 март 1916 година.[8]
През Първата световна война, на 17 август 1916 година българските войски навлизат на гръцка територия и на 6 септември окупираните Сярско, Драмско и Кавалско са поверени в духовно отношение на Неврокопската епархия.[9]
През 1920 година, след анексията на Струмица от Кралството на сърби, хървати и словенци, към епархията се присъединяват Петричка и Мелнишка околия, подведомствени дотогава на Струмишката епархия. В 1921 година седалището е преместено от Неврокоп в Горна Джумая, но в 1928 година е върнато в Неврокоп. След смъртта на Макарий за неврокопски митрополит на 24 март 1935 година е избран епископ Борис Стобийски. В следните години седалището се местя няколко пъти между Неврокоп и Горна Джумая до 1951 година, когато с новия устав на Българската православна църква е установено в Горна Джумая, току-що прекръстен на Благоевград.[5] Борис Неврокопски е убит на 8 ноември 1948 година по политически причини от низвергнат свещеник.[10]
След падането на комунистическия режим, в 1994 година седалището е върнато в град Гоце Делчев (Неврокоп).
- Неврокопски екзархийски митрополити и управляващи архиереи
| Име | Години |
|---|---|
| 1. Иларион Неврокопски | (24 април 1894 – 1912) |
| Сава Попов | (1912 – 1914) |
| Козма Дебърски | (1914 – 1915) |
| Герасим Струмишки | (1 юни 1915 – 21 юни 1915) |
| 2. Макарий Неврокопски | (21 юни 1915 – 7 юни 1934) |
| 3. Борис Неврокопски | (17 март 1935 – 8 ноември 1948) |
| 4. Пимен Неврокопски | (4 януари 1953 – 18 май 1992) |
| Йоан Драговитийски | (1991 – 1993) |
| 5. Натанаил Неврокопски | (24 април 1994 – 16 ноември 2013) |
| Дометиан Видински | (17 ноември 2013 – 19 януари 2014) |
| 6. Серафим Неврокопски | (9 януари 2014 – ) |
Манастири
[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Неврокопска епархия – Официален сайт на св. Синод на БПЦ Архив на оригинала от 2015-03-17 в Wayback Machine.
- Неврокопска епархия – pravoslavie.bg
- Неврокопска света митрополия – Официална страница във facebook
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Raymond Janin, La hiérarchie ecclésiastique dans le diocèse de Thrace, in Revue des études byzantines, tomo 17, 1959, pp. 144-145.
- ↑ а б в г Παπακυριάκος, Kυριάκος. Η Ιστορία της Ι. Μ. Αγίας Τριάδος Τούμπας Σερρών, Β ́ ἔκδοση, βελτιωμένη. Σέρρες, 2011. ISBN 78-960-92213-4-4. σ. 29. Посетен на 21 декември 2015.
- ↑ а б в г д е ж Τουρκοκρατούμενη Μακεδονία: Η Ελληνική Μητρόπολη του Νευροκοπίου-Goze Deltschew- Гоце Делчев (1870-1908) // Yauna Takabara, 7 юни 2013. Посетен на 27 август 2014.
- ↑ Συνοπτική ιστορία της Ιεράς Μητροπόλεως Δράμας // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 13 ноември 2013.
- ↑ а б в Ваташки, Румен. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 – 30-те години на ХХ век): Църковно-историческо изследване. Шумен, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2005. с. 44.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86.
- ↑ Окръжен държавен архив – Благоевград – „Пътеводител по архивните фондове 1805–1944“ София, 1978, Наука и изкуство, стр. 88
- ↑ Митрополит Макарий
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 98.
- ↑ Мъченишки кръст, Животописни бележки за Неврокопския митрополит Борис Архив на оригинала от 2013-11-11 в Wayback Machine..
| |||||||||||||||||||
