Направо към съдържанието

Зъхненска и Неврокопска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за епархията на Вселенската патриаршия. За епархията на Българската православна църква вижте Неврокопска епархия. За титулярната епархия на Римокатолическата църква вижте Никополска ад Нестум архиепархия.
Зъхненска и Неврокопска епархия
Митрополията в Зиляхово
Местно имеΙερά Μητρόπολη Ζιχνών και Νευροκοπίου
ЦъркваВселенска патриаршия
(управлявана от Църквата на Гърция)
СтранаГърция
ЦентърЗиляхово
Катедрална църква„Свети Георги“
„Свети Димитър“
ПредстоятелЙеротей
Санмитрополит
Зъхненска и Неврокопска епархия в Общомедия

Зъхненската и Неврокопска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Ζιχνών και Νευροκοπίου) е епархия на Цариградската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Зиляхово (Неа Зихни).

История

[редактиране | редактиране на кода]

Зъхненската епископия е основана в IX век. Спомената е в документ на Лъв VI Философ от IX век. Поради географското си положение е подчинена ту на Сярската митрополия, ту на Филипийската. Спомената е като архиепископия в нотиция на Андроник II Палеолог на 37-о място сред архиепископиите на Константинополската патриаршия.[1] Прeз април 1329 година по заповед на Андроник III Палеолог патриарх Исая I Константинополски издига епархията в митрополия.[2][3] За да бъде обезщетена Сярската митрополия, към която принадлежи епархията, към нея е придадена отнетата от Филипийската митрополия Неврокопска епископия. Пръв митрополит на новата митрополия става дотогавашния епископ Йоаким Зъхненски, основател на Серския манастир.[2]

През юли 1655 година патриарх Йоаникий II Константинополски закрива Неврокопската епархия и я слива със Зъхненската. В 1663 година 70 села напускат епархията и тя е слята с Драмската и Филипийска епархия, която получава името Филипийска, Драмска, Зъхненска и Неврокопска митрополия.[4][5]

Неврокопската епархия е отделена от Филипийската, Драмската, Зъхненска и Неврокопската в 1882 година при патриарх Йоаким III Константинополски и е създадена Неврокопската и Разложка архиепископия (Αρχιεπισκοπή Νευροκόπου και Ρασλοκίου).[4][6] В 1888 година архиепископията е издигната в митрополия.[4]

В 1924 година от Филипийската, Драмска и Зъхненска митрополия се отделя Зъхненската епархия.[5] В 1951 година Неврокопската митрополия е присъединена към Зъхненската. Начело на епархията от 2003 година е митрополит Йеротей.[7]

Манастири

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Атанасий“ в Алистрат, катедрала на Драмската, Филипийска и Зъхненска митрополия от 1753 г. до 1912 г.
Действащи манастири
Селище Селище Манастир Манастир Мъжки/Женски
Алистрат Αλιστράτη Алистратски манастир „Света Неделя“ Αγίας Κυριακής Αλιστράτης женски
Вълчища Δόμιρος Вълчищки манастир „Света Петка“ Αγίας Παρασκευής Δομίρου женски
Голак Περιχώρα Голашки манастир „Свети Мина“ Αγίου Μηνά Περιχώρας женски
Кюпкьой Πρώτη Кюпкьойски манастир „Свето Възнесение Господне“ Αναλήψεως Χριστού Πρώτης женски
Тумба Τούμπα Тумбенски манастир „Света Троица“ Αγίας Τριάδος Τούμπας мъжки
Недействащи манастири
Селище Селище Манастир Манастир
Калапот Πανόραμα „Свети Димитър“ Αγίου Δημητρίου Πανοράματος

Митрополити

[редактиране | редактиране на кода]
Гравюра на Свети Йоан митрополит Зъхненски от Сказанiе о началѣ и настоящемъ положенiи ставропигиальнаго монастиря Св. Iоанна Предтечи въ Серрескiй епархiи въ Македонiи. С.-Петербургъ, Типографiя и Литографiя А. И. Траншеля, 1864. на архимандрит Исая Серски
Зъхненски митрополити
Име Име Години
Йоаким Зъхненски Ιωακείμ Ζιχνών 1288 – 1333
Софроний Зъхненски Софроније в 1355, сърбин[8]
Матей Зъхненски Ματθαίος Ζιχνών в 1383 – в 1388
Пахомий Παχώμιος ? – 1503
Григорий Γρηγόριος в 1528
Калист Κάλλιστος в 1561
Григорий Γρηγόριος в 1565, участвал в Цариградския събор, който сваля патриарх Йоасаф II Константинополски[9]
Александър Диланас Αλέξανδρος Δηλανάς 1924 – 1943
Кирил Карбалиотис Κύριλλος Καρμπαλιώτης 1943 – 1951
Зъхненски титулярни епископи
Име Име Години
Даниил Δανιήλ около 1774 – около 1805
Теодосий II Θεοδόσιος март 1821 – октомври 1827
Неврокопски митрополити
Име Име Години
Григорий Неврокопски Γρηγόριος 1888 – 1891
Никифор Левантаридис Νικηφόρος Λεβανταρίδης 1892 – 1894
Неофит Кидониевс Νεόφυτος Κυδωνιεύς 1896 – 1900
Никодим Хадзихристу Νικόδημος Χατζηχρήστου 1900 – 1903
Теодорит Васмадзидис Θεοδώρητος Βασματζίδης 1903 – 1907
Дамаскин Мосхопулос Δαμασκηνός Μοσχόπουλος 1907 – 1924
Филотей Лукидис Φιλόθεος Λουκίδης 1924 – 1935
Евгений Теологу или Вакалис Ευγένιος Θεολόγου ή Βακάλης 1945 – 1951
Василий Комвопулос Βασίλειος 1938 – 1941 (като драмски и неврокопски)
Георгий Папагеоргиадис Γεώργιος Παπαγεωργιάδης 1942 – 1945
Агатангел Цаусис Αγαθάγγελος Τσαούσης 1945 – 1951[4]
Зъхненски и Неврокопски митрополити
Име Име Години
Агатангел Цаусис Αγαθάγγελος Τσαούσης 1951 – 1965
Никодим Валиндрас Νικόδημος Βαληνδράς 1965 – 1974
Спиридон Киветос Σπυρίδων Κυβετός 1974 – 2003
Йеротей Цолякос Ιερόθεος Τσολιάκος 2003 –

Енорийски църкви[10]

[редактиране | редактиране на кода]
Име Име Селище Селище Година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Зиляхово Νέα Ζίχνη 1835 година
„Свети Йоан Предтеча“ Τιμίου Προδρόμου και Αγίου Νικολάου Ангиста Αγγίστα XIX век
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Грачен Αγιοχώρι XIX век
„Свети Харалампий“ Αγίου Χαραλάμπους Хорвища Άγιος Χριστόφορος 1830 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Клепушна Αγριανή 1842 година
„Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου Алистрат Αλιστράτη 1866 година
„Свети Павел“ Αγίου Αποστόλου Παύλου Еникьой Αμφίπολη 1924 година
„Света Анастасия Узорешителница“ Αγίας Αναστασίας Φαρμακολύτριας Анастасия Αναστασία XI - XII век
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Пършово Ανθοχώρι 1952 година
„Свети Пантелеймон“ Αγίου Παντελεήμονος Порна Γάζωρος 1843 година
„Рождество Богородично“ Γεννήσεως της Θεοτόκου Граменци Γραμμένη 1919 година
„Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου Долна Нушка Δαφνούδι 1833 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Чепелджа Δήμητρα 1926 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Вълчища Δόμιρος 1880 година
„Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου Здравик Δραβήσκος 1850 година
„Преображение Господне“ Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Здравик Δραβήσκος 1927 година
„Животворящ източник“ Ζωοδόχου Πηγής Череплян Ηλιοκώμη 1886 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Толос Θολός 1922 година
„Свети Николай“ Αγίου Νικολάου Горенци Καλή Βρύση преди 1804 година
„Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου Криводол Καλλιθέα XIX век
„Свети Илия“ Προφήτου Ηλιού Кормища Κορμίστα 1835 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Витачища Κρηνίδα 1869 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Драчево Λευκοθέα XIX век
„Света Неделя“ Αγίας Κυριακής Мандилево Μανδήλι 1830 година
„Свети Безсребреници“ Αγίων Αναργύρων Каратопрак Μαυρόλοφος 1924 година
„Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου Локвица Μεσολακκιά 1953 година
„Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου Рахово Μεσορράχη 1830 година
„Благовещение Богородично“ Ευαγγελισμού της Θεοτόκου Карлъково Μικρόπολη около 1903 година
„Въздвижение на Светия Кръст“ Τιμίου Σταύρου Карлъково Μικρόπολη 1922 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Семалто Μικρό Σούλι 1835 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Кочак Μυρίνη 1870 година
„Света Богородица Влахернска“ Παναγίας Βλαχερνών Доксамбос Μύρκινος 1930 година
„Преображение Господне“ Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Неа Бафра Νέα Μπάφρα 1924 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Чанос Νέα Πέτρα 1940 година
„Свети Трима Светители“ Τριών Ιεραρχών Нова Локвица Νέα Μεσολακκιά 1975 година
„Свети Димитър“ Αγίου Δημητρίου Неа Фили Νέα Φυλή 1924 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Провища Παλαιοκώμη 1925 година
„Въздвижение на Светия Кръст“ Τιμίου Σταύρου Провища Παλαιοκώμη 1830 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Калапот Πανόραμα 1841 година
„Свети Николай“ Αγίου Νικολάου Петелинос Πεθελινός 1920 година
„Свети Димитър“ Αγίου Δημητρίου Голак Περιχώρα 1928 година
„Света Параскева“ Αγίας Παρασκευής Кюпкьой Πρώτη 1764 година
„Свети Архангели“ Παμμεγίστων Ταξιαρχών Радолиово Ροδολίβος 1835 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Радолиово Ροδολίβος 1811 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Скрижово Σκοπιά 1830 година
„Въздвижение на Светия Кръст“ Τιμίου Σταύρου Гара Ангиста Σταθμός Αγγίστης 1970 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Гара Драчево Σταθμός Λευκοθέας 1925 година
„Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου Баница Συμβολή 1920 година
„Света Троица“ Αγίας Τριάδος Сфелинос Σφελινός 1830 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Тумба Τούμπα 1700 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Ресилово Χαριτωμένη 1920 година
„Свети Димитър“ Αγίου Δημητρίου Зърнево Κάτω Νευροκόπι 1840 година
„Свети Харалампий“ Αγίου Χαραλάμπους Блатчен Αχλαδιά 1924 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Дебрен Αχλαδομηλιά 1924 година
„Свети Николай“ Αγίου Νικολάου Търлис Βαθύτοπος 1834 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Куманич Δασωτό 1880 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Витово Δέλτα 1924 година
„Свети Атанасий“ Αγίου Αθανασίου Възмен Εξοχή 1886 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Каракьой Κατάφυτο 1840 година
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ Αγίων Θεοδώρων Долно Броди Κάτω Βρόντου 1840 година
„Свети Йоан Предтеча“ Τιμίου Προδρόμου και Αγίου Νικολάου Белотинци Λευκόγεια 1836 година
„Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου Горна Лакавица Μικροκλεισούρα 1954 година
„Свети Пантелеймон“ Αγίου Παντελεήμονος Вощица Μικρομηλέα 1954 година
„Свети Димитър“ Αγίου Δημητρίου Елес Οχυρό 1882 година
„Въведение Богородично“ Εισοδίων της Θεοτόκου Черешово Παγονέρι 1807 година
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Странен Πέρασμα 1835 година
„Свети Николай“ Αγίου Νικολάου Старчища Περιθώρι 1830 година
„Св. св. Константин и Елена“ Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης Борово Ποταμοί 1954 година
„Рождество Богородично“ Γεννήσεως της Θεοτόκου Вълково Χρυσοκέφαλος 1928 година

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Βασιλείου Λαούρδα, Η Μητρόπολις Νευροκοπίου 1900-1907. Εκθέσεις των μητροπολιτών Νικοδήμου και Θεοδωρήτου. Επιμελεία Βασιλείου Λαούρδα. Θεσσαλονίκη 1961. [Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. ΄Ιδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 46]. 8ον, σ. ΧΧΙΙ+294 μετά πινάκων και εικόνων υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Παπακυριάκος, Kυριάκος. Η Ιστορία της Ι. Μ. Αγίας Τριάδος Τούμπας Σερρών, Β ́ ἔκδοση, βελτιωμένη. Σέρρες, 2011. ISBN 78-960-92213-4-4. σ. 28. Посетен на 21 декември 2015.
  2. ↑ а б Παπακυριάκος, Kυριάκος. Η Ιστορία της Ι. Μ. Αγίας Τριάδος Τούμπας Σερρών, Β ́ ἔκδοση, βελτιωμένη. Σέρρες, 2011. ISBN 78-960-92213-4-4. σ. 29. Посетен на 21 декември 2015.
  3. ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 29. Посетен на 26 юни 2014.
  4. ↑ а б в г Τουρκοκρατούμενη Μακεδονία: Η Ελληνική Μητρόπολη του Νευροκοπίου-Goze Deltschew- Гоце Делчев(1870-1908) // Yauna Takabara, 7 юни 2013. Посетен на 27 август 2014.
  5. ↑ а б Συνοπτική ιστορία της Ιεράς Μητροπόλεως Δράμας // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 27 август 2014.
  6. ↑ Συνοπτική ιστορία της Ιεράς Μητροπόλεως Δράμας // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 13 ноември 2013.
  7. ↑ Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Ζιχνών και Νευροκοπίου // Архивиран от оригинала на 2022-10-07. Посетен на 2010-09-09.
  8. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 458. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  9. ↑ Crusius, Martin. Turcograecia. Basileae, 1584. с. 172.
  10. ↑ Αναγνώρισις συστάσεως Ενοριών και Ιερών Μονών της Ιεράς Μητροπόλεως Ζιχνών και Νευροκοπίου συμφώνως προς το άρθρον 25 του Ν. 4301/2014 // Εφημερίς της Κυβερνήσεως της Ελληνικής Δημοκρατίας (Τεύχος Δεύτερο) (2575). 30 Νοεμβρίου 2015.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зъхненска_и_Неврокопска_епархия&oldid=12376742“.