Дринополска, Погонианска и Коницка епархия

Дринополска, Погонианска и Коницка епархия
	Дринополска, Погонианска и Коницка епархия
	Манастирът „Света Богородица Моливдоскепастис“ в Моливдоскепастос (Депалица)
Местно име	Ιερά Μητρόπολη Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανής και Κονίτσης
Църква	Вселенска патриаршия; (управлявана от Църквата на Гърция)
Страна	Гърция
Център	Делвинаки
Катедрална църква	„Успение Богородично“ в Делвинаки;; „Свети Николай“ в Коница
Предстоятел	Андрей
Сан	митрополит
Брой църкви	96
Сайт	imdpk.eu

Дринополската, Погонианска и Коницка епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανής και Κονίτσης, катаревуса Ιερά Μητρόπολις Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανῆς και Κονίτσης) е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в Делвинаки, Южен Епир. Начело на епархията от 1995 година е митрополит Андрей.

История

Тази епархия е една от осемте епархии на Стария Епир, които изчезват преди V век.^[1] Центърът ѝ е в Дринупол (Δρυνούπολις), античен и средновековен град, срещан и като Дриинупол (Δρυϊνούπολις), Адрианопол (Ἀδριανούπολις) и Андрианопол (Ανδριανούπολις). Разположен е бил на мястото на днешния албански град Дропул.^[2]^[1] Градът е построен в началото на II век от император Адриан и укрепен в средата на VI век от император Юстиниан I.^[1] Християнството идва в областта от Никопол и със сигурност преди средата на V век в Адрианопол има епархия, тъй като епископ Евтихий Адрианополски (Ἀδριανουπόλεως Εὐτύχιος) е участник на Четвъртия вселенски събор н 451 година.^[2] Градът е споменат в средата на VI век като един от дванадесетте града на Епир в „Синекдем“ на Хиерокъл.^[1]

След разрушаването на града от готите на Тотила, седалището на епархията се мести в укрепеното градче Епископи (Пешкъпи е Сипърме) (558 - 1185). След разгрома на епископи от кръстоносците, се мести в Гардики и Цепенския манастир (Μονής Τσέπου) (1185 - 1318 или 1395). От 1318 година до 1924 година катедрата е в Аргирокастро.^[1]

Епархията първоначално е подчинена на Никополската митрополия до унищожаването на едноименния град от българите, а след това на Навпактската до 1020 година, когато е подчинена на Охридската архиепископия. От 1285 до 1835 година е епископия, подчинена на Янинската митрополия.^[1]

Спомената е в тактиконите на Лъв VI Философ (866 – 912), Константин VII Багренородни (913 - 959), Йоан I Цимиски (969 - 976), като подчинена на Навпактската митрополия и във Втората грамота на Василий II Българоубиец (976 - 1025) на Охридската архиепископия. В началото на X век Парижкият кодекс 1555Α споменав Адрианополската епископия като първа от шестте епископии на Никополската митрополия в Стария Епир.^[1]

Между 1813 и 1821 година и отново от юли 1831 година е обединена с Химарската и Делвинската епархия в Дринополска, Делвинска и Химарска епископия (Επισκοπή Δρυϊνουπόλεως, Δελβίνου και Χειμάρρας) и е под №№ 63 в списъка на Вселенската патриаршия.^[2]^[1] Делвинската кондика приписва това обединение на трите епископии на благоволението на янинския митрополит и на Али паша Янински към епископ Гавриил Дринополски, но то вероятно се дължи на икономическия упадък на Химара и Делвино и на постепенното намаляване на християнското население след засилването на ислямизацията в XVI век. Икономическата катастрофа на Химарската епископия е спомената в писмо на патрирах Дионисий III Константинополски от 1664 година. Това е и причината изтъкната в патриаршеския томос за обединението: „Епископията (Химарска), далеч от Янина и прекалено покварена и слаба... не може да се издържа и да се грижи за архиерея си.“ Самата Дринополска епископия е в тежка икономическа криза от началото на XVII до средата на XVIII век и много от архиереите ѝ не могат да си плащат дълговете към Патриаршията.^[1]

В 1835 година Дринополската, Делвинска и Химарска епископия е повишена в Дринополската, Делвинска и Химарска митрополия (Μητρόπολις Δρυϊνουπόλεως, Δελβίνου και Χειμάρρας) и предстоятелят ѝ получава и титлата „ипертим и екзарх на цяла Хаония“ (υπέρτιμος και έξαρχος πάσης Χαονίας). Митрополията е под № 64 в списъка на Вселенската патриаршия.^[1]

След създаването на Албания в резултат на Балканските войни в 1913 година, Аргирокастренско е предадено на новата държава. На 17 февруари 1914 година прогръцки сили обявяват Автономната република Северен Епир. Двамата гръцки митрополити Спиридон Веленски и Коницки и Василий Дринополски участват в управлението на самопровъзгласената държава и после подкрепят установилата се през октомври 1914 година гръцка администрация. През октомври 1916 година новата италианска администрация подкрепя албанските сили и изгонва митрополит Василий Дринополски. Василий се установява в Делвинаки, на гръцка територия и оттам управлява остатъка от епархията си. В Аргирокастренско в църквите и училищата е въведен албанският език.^[1] Дринуполския църковен окръг в 1923 година, когато е прокарана новата албано-гръцка граница, е ограничен до няколко села от Погони, а основната част влиза в създадената в Албания в 1937 година Аргирокастренска епископия.^[2]

През ноември 1924 година, след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война, Вселенската патриаршия създава с Акт № 4427 от 8 ноември 1924 година нови митрополии за архиереите избягали от Мала Азия и Тракия. Така в Епир са създадени митрополиите 1. Мецовска, 2. Филиатеска и 3. Дринуполска и Погонианска. Последната, с катедра в Делвинаки, включва областта Погони, която до голяма степен съвпада с границите на разпуснатата в 1863 година Погонианска архиепископия. Митрополит става Василий Дринополски, изгонен от италианците в 1916 година. Към титлата му се добавя „ипертим и екзарх на цял Северен Епир“ (ὑπέρτιμος καί ἔξαρχος πάσης Βορείου Ἠπείρου).^[2]

В 1928 година Дринополската и Погонианска и Веленската и Коницката митрополия заедно с всички епархии на така наречените Нови земи са предадени от Вселенската патриаршия под управлението на Църквата на Гърция, макар формално вселенският патриарх да запазва правата си върху тях.^[2]

На 10 март 1936 година с Акт № 961/1070 Светият синод на Църквата на Гърция присъединява Веленската и Коницка митрополия (Βελλᾶς καί Κονίτσης) към Дринополската и Погонианска митрополия (Δρυϊνουπόλεως καί Πωγωνιανῆς) и създава Дринополската, Погонианска и Коницка епархия и титлата Веленска (Βελλᾶς) е загубена. Веленският манастир и 42 околни села, административно подчинени на Янина, минават към Янинската митрополия.^[2]

Епископи

Дринополски епископи (Δρυϊνουπόλεως)


Име	Име	Години
Макарий	Μακάριος	~1565^[3]
Доситей	Δοσίθεος	1760 – 1799
Гавриил Сифносец	Γαβριήλ ο Σίφνιος	1799 – 1813

Дринополски, Делвински и Химарски епископи (Δρυϊνουπόλεως, Δελβίνου και Χειμάρρας)


Име	Име	Години	Забележка	Години
Гавриил Сифносец	Γαβριήλ ο Σίφνιος	1821 – 1827
Йоаким Кокодис	Ιωακείμ Κοκκώδης	1827 – юли 1835	в янински м.	1802 - 1878

Дринополски, Делвински и Химарски митрополити (Δρυϊνουπόλεως, Δελβίνου και Χειμάρρας)


Име	Име	Години	Забележка	Години
Паисий Византийски	Παΐσιος ο Βυζάντιος	юли 1835 - 16 септември 1835 †	не успява да заеме катедрата	? - 1835
Неофит Кекезис	Νεόφυτος Κεκέζης	ноември 1835 – 1841	уволнен, по-късно корчански м.	? - 1874
Никодим Акрис	Νικόδημος Άκρης	ноември 1841 - януари 1848	от чорленски е., уволнен	? - 1857
Пантелеймон	Παντελεήμων	17 януари 1848 - септември 1867	от клавдиуполски е., уволнен	? - 1875
Матей Петридис	Ματθαίος Πετρίδης	17 септември 1867 – 2 октомври 1876	в пелагонийски м.	1830 - 1901
Антим Гедзис	Άνθιμος Γκέτζης	7 октомври 1876 – април 1880	от дебърски и велешки м., в дебърски и велешки м.	? - 1904
Климент Фолан	Κλήμης Φολάν	април 1880 – 14 март 1888	от стагийски е., в гревенски	? - 1896
Козма Евморфопулос	Κοσμάς Ευμορφόπουλος	19 юни 1888 – 14 април 1892	в берски м.	1860 - 1901
Константий Матулопулос	Κωνστάντιος Ματουλόπουλος	30 април 1892 – 31 май 1894	от сервийски м., в сервийски м.	1841 - 1910
Григорий Продрому	Γρηγόριος Προδρόμου	4 юни 1894 – 22 май 1899	от сервийски м., уволнен	1841 - 1926
Лука Петридис	Λουκάς Πετρίδης	22 май 1899 – 27 август 1909	от еноски м., в берски м.	1850 - 1912
Василий Папахристу	Βασίλειος Παπαχρήστου	27 август 1909 – 8 ноември 1924	от белградски м.	1858 - 1936

Дринополски и погониански митрополити (Δρυϊνουπόλεως και Πωγωνιανής)


Име	Име	Години	Забележка	Години
Василий Папахристу	Βασίλειος Παπαχρήστου	8 ноември 1924 – 26 февруари 1936 †		1858 - 1936

Дринополски, погониански и концки митрополити (Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανής και Κονίτσης)


Име	Име	Години	Забележка	Години
Йоан Василикос	Ιωάννης Βασιλικός	27 февруари 1936 — 15 март 1939	от веленски и коницки м., уволнен	? - 1941
Димитрий Евтимиу	Δημήτριος Ευθυμίου	29 февруари 1940 — 18 април 1956	от левкадски м., в янински м.	1882 - 1958
Христофор Хадзис	Χριστοφόρος Χατζής	18 април 1956 — 11 януари 1967	от кариуполски т. е., подал оставка	1883 - 1973
Севастиан Икономидис	Σεβαστιανός Οικονομίδης	11 юни 1967 – 12 декември 1994 †		1922 - 1994
Андрей Трембелас	Ἀνδρέας Τρεμπέλας	28 януари 1995 –		1939 -

Енории

Митрополитски църкви


Име	Име	Старо име	Църква	Църква	Година
Делвинаки	Δελβινάκι		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου	1830 година
Коница	Κόνιτσα		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου	1842 година

Енорийски църкви в Коницко


Име	Име	Старо име	Църква	Църква	Година
Коница	Κόνιτσα		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου	1842 година
			„Св. св. Константин и Елена“	Ἁγίου Κωνσταντίνου και Ελένης	1954 година
Агия Варвара	Ἁγία Βαρβάρα	Плавали	„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Агия Параскеви	Ἁγία Παρασκευή	Керасово	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου	XIX век
Аетомилица	Αετομηλίτσα	Денско	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Аетопетра	Αετόπετρα	Саново	„Свети Атанасий“	Ἁγίου Ἀθανασίου
Айдонохори	Αηδονοχώρι	Останица	„Свети Апостоли“	Αγίων Αποστόλων
Амарандос	Ἀμάραντος	Исворос	„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου	1889 година
Армата	Άρματα	Арматово	„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Асимохори	Ασημοχώρι	Лискаци	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου	1877 година
Вурбяни	Βούρμπιανη		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου	XVI век
Ганадио	Γανναδιό		„Свети Архангели“	Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν
Горгопотамос	Γοργοπόταμος	Турново	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Дистрато	Δίστρατο	Бряза	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Дросопиги	Δροσοπηγή	Канцико	„Света Параскева“	Ἁγίας Παρασκευῆς
Елевтеро	Ελεύθερο	Грисбани	„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Ексохи	Εξοχή	Зелиста	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Илиорахи	Ηλιορράχη	Куцуфляни	„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Кавасила	Καβάσιλα		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Калитеа	Καλλιθέα	Горица	„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου
Каловриси	Καλόβρυση	Приовицика	„Света Троица“	Ἁγίας Τριάδος
Кастаняни	Καστάνιανη		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου	1928
Кефалохори	Λαγκάδα	Лупсико	„Свети Архангели“	Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν	1929 година
Клидония	Κλειδωνιά	Литонявиста	„Свети Павел“	Ἁγίου Παύλου
Лангада	Λαγκάδα	Блисдяни	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Мази	Μάζι		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Мелисопетра	Μελισσόπετρα		„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου
Молиста	Μόλιστα	Месария	„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου	1878 година
Моливдоскепастос	Μολυβδοσκέπαστος	Депалица	„Свети Апостоли“	Αγίων Αποστόλων	1537 година
Монастири	Μοναστήρι	Боцифари	„Свети Атанасий“	Ἁγίου Ἀθανασίου
Никанорас	Νικάνορας	Кортиниста	„Света Марина“	Ἁγίας Μαρίνας
Оксия	Οξυά	Селци	„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Падес	Πάδες		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Палеосели	Παλαιοσέλλι		„Света Параскева“	Ἁγίας Παρασκευῆς	1864 година
Пиги	Πηγή	Пеклари	„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου	1819 година
Пиксария	Πυξαριά	Белтуки	„Света Параскева“	Ἁγίας Παρασκευῆς
Пиргос	Πύργος	Старичани	„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου
Пирсояни	Πυρσόγιαννη		„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου
Плая	Πλαγιά	Зерма	„Свети Димитър“	Ἁγίου Δημητρίου
Пликати	Πληκάτι		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Пурния	Πουρνιά	Старичани	„Свети Архангели“	Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν
Трапеза	Τράπεζα	Враниста	„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Фурка	Φούρκα		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Хионадес	Χιονάδες		„Свети Атанасий“	Ἁγίου Ἀθανασίου	1866

Енорийски църкви в Погони


Име	Име	Старо име	Църква	Църква	Година
Делвинаки	Δελβινάκι		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου	1830 година
Агия Марина	Ἁγία Μαρίνα	Кусовица	„Свети Димитър“	Ἁγίου Δημητρίου
Агиос Космас	Ἅγιος Κοσμᾶς	Какси	„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Ано Паракаламос	Ἄνω Παρακάλαμος	Погдоряни	„Свети Йоан Богослов“	Ἁγίου Ἰωάννου τοῦ Θεολόγου
Ано Равения	Ἄνω Ραβένια		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου	1816 година
Аргирохори	Ἀργυροχώρι		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Арети	Ἀρετή	Грибяни	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Василико	Βασιλικό	Цараплана	„Сретение Господне“	Υπαπαντής Χριστοῦ	1778 година
Висани	Βήσσανη		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου	1791 година
Вристово	Βρίστοβο		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Врондисмени	Βροντισμένη		„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου
Димокори	Διμοκόρι		„Свети Димитър“	Ἁγίου Δημητρίου
Доло	Δολό		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου	1914 година
Доляна	Δολιανά		„Рождество Богородично“	Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου	1790 година
Дримадес	Δρυμάδες		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου	1733 година
Заврохо	Ζάβροχο		„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου
Заравина	Ζαραβίνα		„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου
Йероплатанос	Γεροπλάτανος		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Каколакос	Κακόλακκος		„Свети Димитър“	Ἁγίου Δημητρίου
Кастани	Καστανή	Кастаняни	„Света Троица“	Ἁγίας Τριάδος
Като Лавдани	Κάτω Λάβδανη		„Рождество Богородично“	Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου
Като Меропи	Κάτω Μερόπη	Фрастана	„Благовещение Богородично“	Ευαγγελισμού της Θεοτόκου	1820 година
Като Паракаламос	Κάτω Παρακάλαμος	Погдоряни	„Свети Пантелеймон“	Ἁγίου Παντελεήμονος
Като Равения	Κάτω Ραβένια		„Рождество Богородично“	Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου	1910 година
Керасово	Κεράσοβο		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Кефаловрисо	Κεφαλόβρυσο		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Крионери	Κρυονέρι		„Свети Атанасий“	Ἁγίου Ἀθανασίου
Ксировалтос	Ξηρόβαλτος		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου	1780 година
Ктисмата	Κτίσματα		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Куклии	Κουκλιοί		„Рождество Богородично“	Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου
Лавдани	Λάβδανη		„Свети Димитър“	Ἁγίου Δημητρίου
Мавровуни (дем Погони)	Μαυροβούνι		„Свети Илия“	Προφήτης Ηλίας	1747 година
Мавронорос	Μαυρονόρος		„Благовещение Богородично“	Ευαγγελισμού της Θεοτόκου
Мавропуло	Μαυρόπουλο		„Света Параскева“	Ἁγίας Παρασκευῆς
Меропи	Μερόπη	Рубадес	„Рождество Богородично“	Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου
Орино	Ὀρεινό	Бозанико	„Света Параскева“	Ἁγίας Παρασκευῆς
Палеопиргос	Παλαιόπυργος	Мевгеза	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Перистери	Περιστέρι	Менгули	„Въведение Богородично“	Εισόδια της Θεοτόκου	1678 година
Погониани	Πωγωνιανή	Востина	„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου	1873 година
Пондикатес	Ποντικάτες		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Репетиста	Ρεπετίστα		„Свети Георги“	Ἁγίου Γεωργίου
Рупсия	Ρουψιά		„Въведение Богородично“	Εισόδια της Θεοτόκου
Ситария	Σιταριά		„Свети Атанасий“	Ἁγίου Ἀθανασίου
Ставродроми	Σταυροδρόμι		„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Ставроскиади	Σταυροσκιάδι		„Въведение Богородично“	Εισόδια της Θεοτόκου
Стратиниста	Στρατίνιστα		„Свети Николай“	Ἁγίου Νικολάου
Териахи	Τεριάχι		„Свети Архангели“	Παμμεγίστων Ταξιαρχῶν
Фаранги	Φαράγγι	Гувери	„Успение Богородично“	Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου
Харавги	Χαραυγή	Валтиста	„Свети Димитър“	Ἁγίου Δημητρίου
Христодули	Χρυσόδουλη		„Свети Атанасий“	Ἁγίου Ἀθανασίου
Хрисорахи	Χρυσόρραχη	Загоряни	„Света Троица“	Ἁγίας Τριάδος	1871 година
Ореокастро	Ὡραιόκαστρο	Лаханокастро	„Рождество Богородично“	Γεννήσεως τῆς Θεοτόκου^[4]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Η επισκοπή και μητρόπολη Αδριανουπόλεως ή Δρυϊνουπόλεως // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 3 септември 2018.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Η Ιστορία // Ιερά Μητρόπολις Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανῆς και Κονίτσης. Архивиран от оригинала на 21 април 2016 г. Посетен на 14 април 2020 г.
↑ Bekker, Immanuel. Historia politica et patriarchica Constantinopoleos. 1849. с. 186. Посетен на 10 април 2021.
↑ Ενορίες // Ιερά Μητρόπολις Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανῆς και Κονίτσης. Архивиран от оригинала на 21 април 2016 г. Посетен на 15 април 2020 г.

[Η_επισκοπή_και_μητρόπολη_Αδριανουπόλεως-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Η επισκοπή και μητρόπολη Αδριανουπόλεως ή Δρυϊνουπόλεως // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 3 септември 2018.

[Ιστορία-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Η Ιστορία // Ιερά Μητρόπολις Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανῆς και Κονίτσης. Архивиран от оригинала на 21 април 2016 г. Посетен на 14 април 2020 г.

[3] Bekker, Immanuel. Historia politica et patriarchica Constantinopoleos. 1849. с. 186. Посетен на 10 април 2021.

[Ενορίες-4] Ενορίες // Ιερά Μητρόπολις Δρυϊνουπόλεως, Πωγωνιανῆς και Κονίτσης. Архивиран от оригинала на 21 април 2016 г. Посетен на 15 април 2020 г.

[1]

[2]

[3]

[4]