Направо към съдържанието

Маронийска и Гюмюрджинска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за православната епархия. За едната титулярна римокатолическа вижте Маронийска епархия (Римокатолическа църква). За другата вижте Максимианополска епархия.
Маронийска и Гюмюрджинска епархия
Митрополитската църква „Успение Богородично“
Местно имеΙερά Μητρόπολις Μαρωνείας και Κομοτηνής
ЦъркваВселенска патриаршия
(управлявана от Църквата на Гърция)
СтранаГърция
ЦентърГюмюрджина
Катедрална църква„Успение Богородично“
ПредстоятелПантелеймон
Санмитрополит
Сайтimmaroniaskomotinis.gr

Маронийската и Гюмюрджинска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολις Μαρωνείας και Κομοτηνής) е епархия Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в тракийския град Гюмюрджина (Комотини). Начело на епархията от 21 февруари 2013 година е митрополит Пантелеймон.

История

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война между декември 1915 и 1919 г. Маронийската епархия минава под екзархийско управление, начело с Теодосий Скопски.[1] От 1919 до 1921 г. неговото място е заето от Иларион Нишавски.[2] По време на Втората световна война, през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Маронийска епархия е поето от митрополит Кирил Пловдивски с помощник митрополит Иларион Нишавски.[3][4]

Епископи

[редактиране | редактиране на кода]


Писмо на Теодосий Скопски като управляващ Маронийската епархия до Търпо Поповски
Име Име Управление Забележка Години
Никита Νικήτας XIII век
Неофит Νεόφυτος май 1789 - октомври 1810 подал оставка ? - около 1815[5]
Константий Κωνστάντιος 3 октомври 1810 – 1821 1770 – 1821
Даниил Δανιήλ 1833 – февруари 1838[6]
Йоаникий Ιωαννίκιος февруари 1838 – октомври 1839[6]
Антим Άνθιμος октомври 1839 – декември 1845[6] в ефески м. ? – 1879
Кирил Κύριλλος декември 1845 – 16 март 1863[6] ? - 1863
Теоклит Θεόκλητος 16 март 1863 – 11 септември 1865[6]
Антим Άνθιμος септември 1865 - юли 1877 от бивш нишавски м.[6]
Йероним Ιερώνυμος 24 юли 1877 - 5 август 1885 в никополски м. 1837 – 1910
Константин Κωνσταντίνος 3 октомври 1885 – 18 октомври 1888 в серски м. 1847 – 1899
Хрисант Χρύσανθος 20 октомври 1888 – септември 1893
Гавриил Γαβριήλ 23 октомври 1893 - юли 1894 от бивш трапезундски м., уволнен 1850 – 1906
Йоаким Ιωακείμ 16 юли 1894 - 7 септември 1900 в родоски м. 1860 – 10 март 1933
Константий Κωνστάντιος 7 септември 1900 – ноември 1902 от силиврийски м. ? – 1908
Николай Νικόλαος 19 октомври 1902 – 13 февруари 1914 от анкарски м., в кесарийски м. 1862 – 1927
Мелисин Μελισσηνός 13 февруари 1914 - 2 октомври 1920 † от памфилски т.е. 1855 – 1920
Хрисант Χρύσανθος 10 февруари 1922 – 27 октомври 1922 от трапезундски м., в трапезундски м. 1881 – 1949
Антим Άνθιμος 17 ноември 1922 – 4 август 1938 † от визенски м. 1870 – 1938
Спиридон Σπυρίδων 9 декември 1938 - 13 декември 1940 † от визенски м. 1883 – 1940[7]
Василий Βασίλειος март 1941[8] – 24 декември 1952 † 1885 – 1952
Тимотей Τιμόθεος март 1954[8] - 1974[9] от мирски е., в неайонийски м.
Дамаскин Δαμασκηνός 1974 – 6 ноември 2012 † ? – 2012
Пантелеймон Παντελεήμων 21 февруари 2013 р. 1970

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Църква и църковен живот в Македония, Петър Петров, Христо Темелски (Македонски Научен Институт, София, 2003) стр. 317.
  2. ↑ Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 331.
  3. ↑ Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
  4. ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  5. ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Μαρωνείας κυρός Νεόφυτος. (;-1815;) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 11 януари 2024 г. (на гръцки)
  6. ↑ а б в г д е Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Β´ // Θεολογία 31 (3). Ιούλιος - Σεπτέμβριος 1960. σ. 365. (на гръцки)
  7. ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Μαρωνείας και Θάσου κυρός Σπυρίδων. (1883-1940) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 24 април 2016.
  8. ↑ а б Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Β´ // Θεολογία 31 (3). Ιούλιος - Σεπτέμβριος 1960. σ. 366. (на гръцки)
  9. ↑ Σιδηράς, Ιωάννης Ελ. Ο Μητροπολίτης Μαρωνείας Ανθιμος Σαρρίδης (1870-1938) // Radiomax.gr. Посетен на 21 ноември 2019 г.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маронийска_и_Гюмюрджинска_епархия&oldid=12101507“.