По време на Първата световна война между декември 1915 и 1919 г. Маронийската епархия минава под екзархийско управление, начело с Теодосий Скопски.[1] От 1919 до 1921 г. неговото място е заето от Иларион Нишавски.[2] По време на Втората световна война, през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Маронийска епархия е поето от митрополит Кирил Пловдивски с помощник митрополит Иларион Нишавски.[3][4]
↑Църква и църковен живот в Македония, Петър Петров, Христо Темелски (Македонски Научен Институт, София, 2003) стр. 317.
↑Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 331.
↑Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
↑Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.