Патмоска екзархия
Патмоска екзархия | |
Манастирът „Свети Йоан Богослов“ | |
Местно име | Ιερά Πατριαρχική Εξαρχία Πάτμου |
---|---|
Църква | Вселенска патриаршия |
Страна | Гърция |
Център | „Свети Йоан Богослов“ |
Дата на основаване | 1775 г. |
Предстоятел | Антипа |
Сан | екзарх |
Патмоската екзархия (на гръцки: Εξαρχία Πάτμου) e екзархия на Вселенската патриаршия, разположена на егейските гръцки острови Патмос, Липси, Агатониси и Арки.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Патмос е под юрисдикцията на Родоската митрополия от 325 година, но към XI век островът е необитаван. През април 1088 година император Алексий I Комнин издава едикт за основаване на автономен манастир на острова, който да има под своята юрисдикция околните острови. Екзархията е създадена през юли 1775 година, като екзарх е абатът на манастира „Свети Йоан Богослов“.[1] В 1918 година островите Фурни са отделени от екзархията и предадени на Самоската митрополия.[2]
Екзархията граничи със Самоската митрополия на север, с Анейската митрополия в Мала Азия на изток, с Лероската на юг - остров Лерос, и с Паронаксийската на запад - остров Парос.[2]
Патмос е последната екзархия на Вселенската патриаршия след закриването на Мецовската на 7 октомври 1924 година.[2]
Екзарси
[редактиране | редактиране на кода]Име | Години |
---|---|
Методий | 1715 – 1718 и 1731 |
Калиник | 1718 – 1721 |
Атанасий I | 1722 – 1724 и 1728 – 1729 |
Игнатий | 1725 – 1727, 1729 – 1731 и 1732 – 1734 |
Теофилакт | 1734 – 1737 |
Неофит | 1738 – 1740 |
Нектарий I | 1741 – 1742 |
Йоаким | 1753 – 1748 |
Партений I | 1748 – 1750 |
Христофор | 1752 – 1757, 1758 – 1762 и 1763 – 1765 |
Герман | 1757 и 1770 – 1774 |
Йоасаф I | 1762 – 1763, 1774 – 1790 и 1797 – 1799 |
Партений II | 1765— 1766 и 1768 – 1770 |
Яков I | 1767 |
Гавриил | 1790 – 1791 |
Симеон I | 1791 – 1793 |
Партений III | 1793 – 1794 и 1796 – 1797 |
Атанасий II | 1794 – 1796 |
Макарий I | 1797 и 1804 |
Макарий II | 1800 – 1801 |
Партений IV | 1801 – 1804 |
Герасим | 1804 – 1806 |
Григорий I | 1806 – 1808 |
Яков II | 1808 – 1813 |
Яков III | 1813 – 1818, 1820 – 1823 и 1825 – 1827 |
Вениамин I | 1818 – 1820, 1827 – 1831 и 1834 – 1849 |
Даниил I | 1820, 1823 – 1824 |
Григорий II | 1824 – 1825 и 1831 – 1834 |
Даниил II | 1849 – 1863 и 1865 – 1867 |
Партений V | 1863 – 1865 и 1867 – 1870 |
Григорй III | 1870 – 1874 и 187 6— 1878 |
Иларион | 1874 – 1876 |
Яков IV | 1878 – 1880, 1884 – 1886, 1892 – 1894 и 1896 – 1898 |
Йоасаф II | 1880 – 1882 |
Константин | 1882 – 1884 и 1888 – 1890 |
Вениамин II | 1886 – 1888 и 1890 – 1892 |
Нектарий II | 1894 – 1896 |
Мелетий I | 1898 – 1899 |
Теофан I | 1899 – 1901 |
Паисий | 1901 – 1903 и 1917 – 1918 |
Агатангел | 1903 – 1907, 1911 – 1915 и 1918 – 1922 |
Григорий IV | 1909 – 1911 и 1915 – 1917 |
Григорий V | 1922 – 1930 |
Йеремия I | 1930 – 1932 |
Теофан II | 1933 |
Амфилохий I | 1935 – 1937 |
Евгений | 1937 – 1943 |
Никодим | 1943 – 1945 |
Симеон II | 1946—1951 |
Мелетий II | 1951 – 1957 |
Йеремия II | 1957 – 1961 |
Павел | 1961 – 1963 |
Теодорит | 1963 – 1975 |
Исидор | 1975 – 1981 |
Теодорит | 1981 – 1986 |
Исидор | 1986 – 1997 |
Амфилохий | 1997 – 2000 |
Антипа | 2000 – |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 118. Посетен на 21 септември 2014.
- ↑ а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 119. Посетен на 21 септември 2014.