Църква на Крит

Църква на Крит
Εκκλησία της Κρήτης
	Църква на Крит Εκκλησία της Κρήτης
	катедралата „Свети Мина“ в Ираклио
Информация
Произлязла от	Вселенска патриаршия
Основана	1965 г.
Статут	полуавтономна
Предстоятел	Ириней
Ранг	архиепископ
Обред	византийски
Календар	грегориански
Богослужебен език	катаревуса гръцки
Седалище	Ираклио
Диоцез	Крит, Гърция
Сайт	www.iak.gr
	Църква на Крит в Общомедия

Критската архиепископия – Църква на Крит (на гръцки: Ιερά Αρχιεπισκοπή Κρήτης - Εκκλησία Κρήτης), e полуавтономна църква православна, под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, с диоцез на гръцкия остров Крит.^[1]

История

В 325 година е основана Гортинската митрополия в Гортина - столицата на римската провинция, първоначално под почетния примат на Солунската митрополия. В 535 година епархията става архиепископия, подчинена на Римската патриаршия, а в 733 минава на подчинение на Константинополската. В III век митрополията има 9 епископии, които нарастват до 11 в VIII век. Епископиите са закрити с арабското завоевание на острова в 826 година. Когато Източната Римска империя си връща острова в 961 - епископиите са възстановени, а седалището е преместено от разрушения Гортина в Ираклио, който в 325 година е център на епископия, и чието арабско име е елинизирано на Хандакс. През този период постепенно името Критска митрополия измества старото Гортинска. В 1206 година островът е окупиран от Генуезката, а в 1211 година - от Венецианската република, която го задържа до XVII век.^[1] Венецианците заменят всички православни диоцези на острова с католически, макар понякога православен епископ да е допускан до някоя от епархиите.^[2] Османците завладяват Ханя на 22 август 1645, Ретимно – на 13 ноември 1646 и накрая Кандия (венецианския вариант на Хандакс) на 27 септември 1669 година.^[1] В 1646 година османците възстановяват 11 православни епископии, намалени до 7 в 1831 година.^[2] От 9 декември 1898 година Крит е автономна област в империята.^[1] На 14 октомври 1900 година критското правителство постига съгласие с Патриаршията за даване на полуавтономен статут на църквата на острова, като нейният митрополит се избира от патриарха от списък от три имена, предложени от политическата власт на острова.^[2] На 1 декември 1913 година островът е присъединен към Гърция.^[1] На 25 септември 1962 година седемте епископии на Крит са повишени в митрополии, а в 2001 година е добавена нова осма. На 28 февруари 1967 година църквата става архиепископия.^[2]

Епархии

Име	Име на гръцки	Архиерей	Център
Критска архиепископия	Αρχιεπισκοπή Κρήτης	архиепископ Ириней (2006-)	Ираклио
Аркалохорска, Кастелска и Вианска митрополия	Μητρόπολη Αρκαλοχωρίου, Καστελλίου και Βιάννου	митрополит Андрей (2001-)	Аркалохори
Гортинска и Аркадска митрополия	Μητρόπολη Γορτύνης και Αρκαδίας	митрополит Макарий (2005-)	Мойрес
Йерапитненска и Ситийска митрополия	Μητρόπολη Ιεραπύτνης και Σητείας	митрополит Евгений (1994-)	Йерапетра
Кидонийска и Апокоронска митрополия	Μητρόπολη Κυδωνίας και Αποκορώνου	митрополит Дамаскин (2006-)	Ханя
Кисамоска и Селинска митрополия	Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου	митрополит Амфилохий (2005-)	Кисамос
Ламбийска, Сивритска и Сфакийска митрополия	Μητρόπολη Λάμπης, Συβρίτου και Σφακίων	митрополит Ириней (1990-)	Спили
Петренска и Херсонисийска митрополия	Μητρόπολη Πέτρας και Χερρονήσου	митрополит Нектарий (1990-)	Неаполи
Ретимноска и Авлопотамска митрополия	Μητρόπολη Ρεθύμνης και Αυλοποτάμου	митрополит Евгений (2010-)	Ретимно

Архидиоцез

Обхвата на диоцеза на архиепископията се променя многократно. На 24 ноември 1831 година е закрита Кнососката епископия и е реинтегрирана в диоцеза на Критската митрополия. През юли 1845 година същото става и с Ламбийската епископия. Тя обаче е възстановена на 22 май 1863 година. През август 1900 година е закрита Херсонисийската епископия и територията ѝ е присъединена към митрополията. на 20 декември 1900 година северната част на Гортина е придадена към Аркадската епископия (по-късно Гортинска и Аркадска). На 20 януари 2001 година на територия на архидиоцеза е създадена новата Аркалохорска митрополия, а на 15 март 2001 година нови територии са придадени на Гортинската и Петренската митрополия.^[2]

Архидиоцезът граничи с Критско море на север, Петренската и Аркалохорската митрополия на изток, Аркалохорската и Гортинската на юг и Ретимоската на юг. В архидиоцеза попада и остров Диа.^[2]

Йерарси

Критски митрополити (до 28 февруари 1967)


Име	Име	Управление	Забележка	Години
Захарий	Ζαχαρίας	юли 1769 - май 1786	от литийски и рендински е.^[3]^[4]
Максим	Μάξιμος	19 май 1786 – 4 май 1800 †		? – 1800
Герасим IV	Γεράσιμος Δ΄	25 май 1800 – 24 юни 1821 †	екзекутиран от османците	? – 1821^[2]
Методий	Μεθόδιος	1823	не приема избора и той е отменен^[5]
Калиник III	Καλλίνικος Γ΄	март 1823 – 24 август 1830 †		? – 1830^[2]
Мелетий	Μελέτιος Α΄	28 януари 1831 - 20 юли 1839 †	от ситийски т.е.	1801 – 1839^[2]
Порфирий	Πορφύριος	август 1839 - 9 септември 1839	от митилински м., подал оставка, 9 февруари 1852 †	? – 1852^[2]
Калиник IV	Καλλίνικος Δ΄	септември 1839 - 12 февруари 1842	от месемврийски м., подал оставка	? – ≥1844^[2]
Калиник V	Καλλίνικος Ε΄	1 март 1842 - 1 декември 1843	по-рано родоски м., подал оставка, 7 април 1845 †	? – 1845^[5]
Хрисант	Χρύσανθος	декември 1843 - 24 август 1850	по-рано смирненски м., в пловдивски м.	? – 1869^[5]
Софроний	Σωφρόνιος Α΄	24 август 1850 - 14 декември 1850	от еноски м., подал оставка, по-късно еноски м.	1789 – 1855^[5]
Дионисий I	Διονύσιος Α΄	17 декември 1850 - 28 август 1856	от преславски е., в босненски м.	? – 1860^[5]
Йоаникий	Ιωαννίκιος	28 август 1856 - 16 юли 1858 †	по-рано янински м.	? – 1858^[5]
Дионисий II	Διονύσιος Β΄	27 юли 1858 - 16 ноември 1868	в димотишки м.	1820 – 1891^[5]
Мелетий II	Μελέτιος Β΄	16 ноември 1868 - 23 ноември 1874	от димотишки м., в димотишки м.	1817 – 1882^[5]
Софроний ΙΙ	Σωφρόνιος Β΄	23 ноември 1874 - 9 юни 1877	от димотишки м., в димотишки м.	? – 1890^[5]
Мелетий II	Μελέτιος Β΄	9 юни 1877 - 13 август 1882 †	от димотишки м.	1817 – 1882^[5]
Тимотей Ι	Τιμόθεος Α΄	19 септември 1882 - 18 февруари 1897 †	от херсонисийски е.	1841 – 1897^[5]
Евмений II	Ευμένιος Β΄	12 май 1898 - 1 април 1920 †	от ламбийски е.	1850 – 1920^[5]
Тит II	Τίτος Β΄	22 февруари 1922 - 25 април 1933 †	от петренски е.	1859 – 1933^[5]
Тимотей	Τιμόθεος Β΄	22 юли 1933 - 3 януари 1941	от ретимноски е., уволнен, август 1941 †	1876 – 1941^[5]
Василий	Βασίλειος Ε΄	8 април 1941 - януари 1950 †	от аркадски е., заточен в Атина от 26 март 1942 до февруари 1945	1872 – 1950^[5]

Критски архиепископи (от 28 февруари 1967)


Име	Име	Управление	Забележка	Години
Евгений	Ευγένιος	23 май 1950 - 7 февруари 1978 †	от аркадски е., повишен в архиепископ на 28 февруари 1967	1912 – 1978^[5]
Тимотей III	Τιμόθεος Γ΄	10 март 1978 - 26 юли 2006 †	от гортински м.	1915 – 2006^[5]
Ириней	Ειρηναίος	30 август 2006 -	от кидонийски м.	1933 – ^[5]

Кнососка епархия

Кносос е вторият по важност град на острова по византийско време. В 325 година той става епископия, подчинена на Гортинската митрополия. Ликвидирана от арабите, епископията е възстановена след византийското отвоюване на острова. В XIII век венецианците отново я ликвидират, за да бъде възстановена в XVII век след османското завоевание. В 1823 година епископията е закрита неофициално, а на 24 ноември 1831 година и официално, като е анексирана към Критската митрополия. Седалището е в Агиос Мирон.^[5]

Кнососки епископи


Име	Име	Управление	Забележка	Години
Герасим II	Γεράσιμος	декември 1782 – 4 април 1819 †		? – 1819^[6]
Неофит	Νεόφυτος	1 май 1819 – 24 юни 1821 †	екзекутиран от османците	? – 1821^[6]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 120. Посетен на 22 септември 2014.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 121. Посетен на 22 септември 2014.
↑ Κατάλογος Προκαθήμενων Κρήτης // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 7 януари 2018.
↑ Κατάλογος Αρχιεπισκόπων // Ιερά Αρχιεπισκοπή Κρήτης - Εκκλησία Κρήτης. Посетен на 7 януари 2018.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 122. Посетен на 22 септември 2014.
↑ ^а ^б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 123. Посетен на 22 септември 2014.

[Kiminas_120-1] а ^б ^в ^г ^д Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 120. Посетен на 22 септември 2014.

[Kiminas_121-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 121. Посетен на 22 септември 2014.

[Ορθόδοξος_Συναξαριστής-3] Κατάλογος Προκαθήμενων Κρήτης // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 7 януари 2018.

[Ιερά_Αρχιεπισκοπή_Κρήτης_-_Εκκλησία_Κρήτης-4] Κατάλογος Αρχιεπισκόπων // Ιερά Αρχιεπισκοπή Κρήτης - Εκκλησία Κρήτης. Посетен на 7 януари 2018.

[Kiminas_122-5] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 122. Посетен на 22 септември 2014.

[Kiminas_123-6] а ^б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 123. Посетен на 22 септември 2014.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]