Писидийска епархия
| Писидийска епархия | |
 Карта на малоазийските епархии около 1880 г. | |
 Действащата църква „Свети Алипий Стълпник и Свети Павел“ в Анталия | |
| Местно име | Ιερά Μητρόπολη Πισιδίας |
|---|---|
| Църква | Вселенска патриаршия |
| Страна | Турция |
| Център | Анталия |
| Дата на основаване | 325 г. |
| Предстоятел | Йов |
| Сан | митрополит |
| Викарен епископ | Амвросий |
| Брой манастири | 0 |
| Брой църкви | 3 |
Писидийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Πισιδίας) е епархия на Вселенската патриаршия.[1] Диоцезът съществува от 325 година с център в град Спарта, на турски Испарта. Титлата на предстоятеля е Митрополит на Писидия, ипертим и екзарх на Сиди, Мира и Анталия (Ο Πισιδίας, υπέρτιμος και έξαρχος Σίδης, Μυρέων και Ατταλείας).[2][3] След възстановяването на епархията в началото на XXI век, седалището на митрополита е в Анталия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Антиохия Писидийска, днес Ялвач, е основан от цар Селевк I (321 - 281). Антиохийската митрополия е основана в 325 година под почетния примат на Ефеската митрополия. В 451 година става митрополия на Константинополската патриаршия. В VII век има 8 подчинени епископии, а в Χ век - 21, като остават толкова до XII век. След разрушаването на Антиохия от арабите в 717 година градът запада и вместо него се издига Созополис, днес Уруборлу. След селджукската окупация на района епископиите постепенно намаляват и в XV век не остава нито една. През XIII век седалището се мести на югозапад във Варис, град който след османското завоевание получава името Спарта. В 1565 - 1572 година трите обезлюдени епископии на Сиди, Мира и Аталия са придадени на Писидийската. През януари 1646 година е създадена Мирска митрополия, включваща Сиди и Аталия, но в 1651 година отново е анексиран към Писидия. След 1661 година митрополитът резидира в Аталия (Анталия) през зимата. През март 1786 година е създадена Мирска архиепископия, която през юли 1790 година отново е интегрирана в Писидийската.[2]
Митрополията граничи с Илиуполската на север, Иконийската и Аданската (Антиохийска патриаршия) на изток (след като Селевкийската митрополия е присъединена към Аданската в XII век), Средиземно море на юг и Филаделфийската, Илиуполската митрополия и Бяло море на запад. Други важни градове са Полидорио (Бурдур), Мира (Кале), Макри (Фетхие), Мармарис,[2] Сиди (Манавгат), Калонорос (Алания), Траянуполис (Газипаша).[3]
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.[3]
В началото на XXI век, със заселването на територията ѝ на много православни от страните от бившия Съветски съюз, епархията е възстановена като действаща.[4] Епархията има три действащи храма - „Свети Павел и Свети Алипий“ в Анталия и „Свети Георги“ и „Света Богородица Писидийска“ в Алания. В 2018 година в присъствието на патриарх Вартоломей I Константинополски в Анталия - новия център на епархията е открито зданието на новата митрополия.[5]
Митрополити
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Име | Управление | Забележка | Години |
|---|---|---|---|---|
| Венедикт | Βενέδικτος | ноември 1768 – август 1781 | ? – около 1805 | |
| Кирил II | Κύριλλος | август 1781 – януари 1814 † | ? – 1814 | |
| Дионисий | Διονύσιος | януари 1814 - юли 1814 † | от видински м. | ? – 1814 |
| Евгений | Ευγένιος | юли 1814 - 10 април 1821 | във вселенски п. | 1780 – 1822 |
| Герасим I | Γεράσιμος | август 1821 – септември 1827 | подал оставка, по-късно писидийски | ? – ≥1848 |
| Самуил | Σαμουήλ | септември 1827 - ноември 1830 | по-рано пловдивски м., подал оставка, по-късно иконийски | ? – около 1846 |
| Герасим I | Γεράσιμος | ноември 1830 – март 1848 | по-рано писидийски, уволнен | |
| Мелетий | Μελέτιος | март 1848 - 2 юни 1861 | от воденски м., подал оставка | ? - 1861 |
| Кесарий | Καισάριος | 2 юни 1861 - юни 1880 | от ксантуполски т.е. (1832) | 1812 – 1884 |
| Партений | Παρθένιος | юни 1880 - 1886 † | от лаодикийски т.е. | ? – 1886 |
| Венедикт | Βενέδικτος | 17 февруари 1886 - 23 октомври 1893 | от ганоски м., в мраморноостровен м. | около 1830 – 1906 |
| Герасим | Γεράσιμος | 23 октомври 1893 – 1 юни 1906 | от сервийски м., в янински м. | 1854 – 1928 |
| Константин | Κωνσταντίνος | 3 юни 1906 - 17 януари 1912 † | от ганоски м. | ? – 1912 |
| Герасим | Γεράσιμος | 26 януари 1912 – март 1923 | от родоски м., подал оставка, 23 август 1928 † | 1854 – 1928 |
| Герман | Γερμανός | 18 март 1924 – 9 ноември 1943 | като сардийски и управляващ писидийски м. | 1885 – 1945 |
| Йезекиил | Ιεζεκιήλ | 5 август 1974 - 16 септември 1979 | от австралийски м., в коски м. | 1913 – 1987 |
| Методий | Μεθόδιος | 12 март 1991 - 6 юли 2006 † | от тиатирски а. | 1925 – 2006 |
| Сотирий | Σωτήριος | 27 май 2008 - 10 юни 2022 † | от корейски м. | 1929[3] – 2022 |
| Йов | Иов | 22 юли 2022 - | от телмески е. | 1974 – |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μητροπόλεις ἐν Τουρκίᾳ // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 18 август 2019 г.
- ↑ а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 91. Посетен на 13 септември 2014.
- ↑ а б в г Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 92. Посетен на 13 септември 2014.
- ↑ Архимандрит Виссарион (Комзиас): Открытие русского православного прихода в Анталье — это большой прорыв в отношениях как между Константинопольским и Московским Патриархатами, так и между Москвой и Анкарой // Русская Православная Церковь, 29 декабря 2010. Посетен на 30 март 2020 г.
- ↑ Праздничные июльские дни в Митрополии Писидийской // Alanya-Orthodox. Посетен на 30 март 2020 г.