Направо към съдържанието

Драмска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за православната епархия. За римокатолическата вижте Драмска архиепархия (Римокатолическа църква).
Драмска епархия
Катедралният храм „Въведение Богородично“ в Драма
Местно имеΙερά Μητρόπολη Δράμας
ЦъркваВселенска патриаршия
(управлявана от Църквата на Гърция)
СтранаГърция
ЦентърДрама
Митрополитска църква„Въведение Богородично“
Архиерейски наместничестваДрама,
Доксат,
Нусретли,
Бук,
Просечен
ПредстоятелДоротей
Санмитрополит
Сайтwww.imdramas.gr

Драмската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Δράμας, катаревуса Ιερά Μητρόπολις Δράμας) е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Драма.[1]

История[2]

[редактиране | редактиране на кода]
Име Име Години
1. Архиерейско наместничество на Филипийската митрополия „Πρωτοπαπαδίκιον“ της Μητροπόλεως Φιλίππων от основаването до 900
2. Драмска митрополия Μητρόπολις Δράμας 1300 – преди 1342
3. Архиерейско наместничество на Филипийската митрополия Παραχώρηση της Μητροπόλεως Φιλίππων „κατ' επίδοσιν στον Δράμας 1371 – 1619
4. Драмска и Филипийска митрополия Μητρόπολις Δράμας & Φιλίππων 1619 – 1663
5. Филипийска, Драмска, Зъхненска и Неврокопска митрополия Μητρόπολις Φιλίππων, Δράμας, Ζιχνών & Νευροκοπίου 1663 – 1882
6. Филипийска, Драмска и Зъхненска митрополия Μητρόπολις Φιλίππων, Δράμας & Ζιχνών 1882 – 1924
7. Филипийска и Драмска митрополия Μητρόπολις Φιλίππων & Δράμας 1924 – 1931
8. Драмска митрополия Μητρόπολις Δράμας от 1931

В края на XIX век Драмската митрополия обхваща каазите Драма, Неврокоп и Зъхна.[3]

В 1911 – 1913 година българската Драмска епархия е управлявана от Кирил Рилски.[4]

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Струмишка и Драмска епархия са обединени като Струмишко-Драмска до 1943 година, когато отново са разделени. Временното управление на Драмска епархия е поето от митрополит Борис Неврокопски.[5]

Предстоятели

[редактиране | редактиране на кода]
Епископи в Драма[6]
Мелетий III Стараверос (1852 - 1861)
Герман III Михаилидис (1879 - 1896)
Хрисостом Калафатис (23 май 1902 – 11 март 1910)
Камбанарията на църквата „Свети Атанасий“ в Доксат
Име Име Години
1. Фотий Φώτιος 1300
2. Калиник Καλλίνικος 1316
3. Игнатий Ιγνάτιος 1346
4. Даниил Δανιήλ 1346
5. Анонимен 1359
6. Йоасаф Ιωάσαφ 1371-1390
7. Атанасий Αθανάσιος 1395
8. Йоаким Ιωακείμ преди 1398
9. Доситей Δοσίθεος 1438-1439
10. Анонимен 15/1/1467
11. Яков Ιάκωβος 1474, 1475, 1483
12. Анонимен 7/1488
13. Йоаким II Ιωακείμ Β΄ 1498
14. Нектарий Νεκτάριος 1514
15. Атанасий II Αθανάσιος Β΄ 1548
16. Йоаким III Ιωακείμ Γ΄ 1555
17. Неофит и Никанор Νεόφυτος & Νικάνωρ 1572-1596
18. Атанасий III Лампаридис Αθανάσιος Γ΄ Λαμπάρδης 5/1593-1608
19. Неофит I Νεόφυτος Α΄ 5/1611-1619
20. Климент Κλήμης 1619, 3/1622, 1624
21. Аверкий Αβέρκιος 1625-1636
22. Йоасаф II Драмски Ιωάσαφ
23. Мелетий I Драмски Μελέτιος ο από Δρίστρας 1627
24. Теоклит Драмски или Теолипт Θεόκλητος (ή Θεόληπτος) 1636-1639
25. Герасим Γεράσιμος 1639-1651
26. Софроний Σωφρόνιος 1651-1653
27. Лаврентий I Λαυρέντιος Α΄ 1653
28. Герман I Γερμανός Α΄ 6/12/1663-10/1673
29. Неофит II Νεόφυτος Β΄ 1674
30. Пахомий Παχώμιος
31. Антоний Αντώνιος 1682
32. Сава Σάββας
33. Дамаскин Δαμασκηνός 1688, 9/3/1689
34. Мелетий Μελέτιος 1692
35. Григорий Γρηγόριος 1692-1700 или 1701
36. Антим Άνθιμος 5/1701-6/1710
37. Партений I Драмски Παρθένιος 1717
38. Йоаким Драмски Ιωακείμ 1720, 2/1721
39. Партений I Драмски Παρθένιος Α΄ 8/1721
40. Яков Ιάκωβος 1734, 5/1739
41. Калиник Καλλίνικος 26/10/1739, 4/1753, 1757
42. Вартоломей Βαρθολομαίος 11/1761
43. Григорий II Γρηγόριος 10/1781, 1782
44. Герасим II Драмски Γεράσιμος 10/1786
45. Йосиф Андонопулос Ιωσήφ Αντωνόπουλος (ή Δαλιβήρης) 1787 – 1810
46. Партений II Кацакулис Παρθένιος Β΄ Κατσακούλης 11/1810 – 6/1817
47. Хрисант Драмски Χρύσανθος ο από Βάρνης 7/1817 – 9/1817
48. Никодим Драмски Νικόδημος 9/1817 – 9/1824
49. Дионисий I Драмски Διονύσιος Α΄ 9/1824 – 5/1831
50. Герман II Драмски Γερμανός Β΄ 5/1831 – 22/11/1835
51. Неофит III Веглерис Νεόφυτος Γ΄ 22/11/1835 – 6/1842
52. Атанасий III Каирис Αθανάσιος Γ΄ Καϊρης 6/1842 – 1852
53. Мелетий III Стараверос Μελέτιος Σταραβέρος 1852 – 13/5/1861
54. Агатангел I Схолариос или Гавриилидис Αγαθάγγελος Σχολάριος ή Γαβριηλίδης 13/5/1861 – 5/1872
55. Йоаникий Иконому Ιωαννίκιος Οικονόμου ο από Αγκύρας 5/1872 – 1879
56. Герман III Михаилидис Γερμανός Γ΄ Μιχαηλίδης[7] 1879 – 1896
57. Филотей Константинидис Φιλόθεος Κωνσταντινίδης 1/8/1896 – 18/5/1902
58. Хрисостом Калафатис Χρυσόστομος Καλαφάτης 18/5/1902 – 11/3/1910
59. Агатангел II Константинидис Αγαθάγγελος Β΄ Κωνσταντινίδης 13/3/1910 – 24/10/1922
60. Лаврентий II Пападопулос Λαυρέντιος Β΄ Παπαδόπουλος 7/11/1922 – 24/7/1928
61. Василий Комвопулос Βασίλειος Κομβόπουλος 12/8/1930 – 24/2/1941
62. Георгий Мисаилидис Γεώργιος Μισαηλίδης 2/1942 – 1958
63. Филип Цорвас Φίλιππος Τσορβάς 1958 – 1964
64. Дионисий II Кирацос Διονύσιος Κ. Κυράτσος 21/11/1965 – 30/9/2005
65. Павел Апостолидис Παύλος Αποστολίδης 19 ноември 2005[8] - 2 май 2022
66. Доротей Папарис Δωρόθεος Πάπαρης 16 октомври 2022
Управляващи Драмската екзархийска епархия
Име Години
архимандрит Евгений Рилски след 1910 – ?
архимандрит Паисий Пастирев ? – май 1911
архимандрит Кирил Стефановски май 1911 – август 1913

Манастири

[редактиране | редактиране на кода]
Име Населено място Женски/Мъжки
1. Кушнишки манастир „Света Богородица Икосифиниса“ женски
2. „Възнесение Господне“ Шипша женски

Енории

[редактиране | редактиране на кода]

Епархията има пет архиерейски наместничества: в Драма, Доксат, Нусретли (Никифорос), Бук (Паранести) и Просечен (Просоцани).

„Исус Христос“, икона на зографа Мосхос от Странджа, Тракия, в „Свети Дванадесет Апостоли“ в Драма
Архиерейски наместничества и енорийски църкви
Архиерейско наместничество Селище Селище Църква Църква
1. Драма Драма Δράμα „Въведение Богородично“ „Εισόδια της Θεοτόκου“
„Свети Рафаил, Николай и Ирина“ „Άγιοι Ραφαήλ, Νικόλαος και Ειρήνη“
„Свети Безсребреници“ „Άγιοι Ανάργυροι“
„Свети Дванадесет Апостоли“ „Άγιοι Δώδεκα Απόστολοι“
„Света Ирина“ „Άγια Ειρήνη“
„Св. св. Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
„Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
„Свети Пантелеймон“ „Άγιος Παντελεήμων“
„Света София“ „Άγια Σοφία“
„Света Троица“ „Άγια Τριάς“
„Свети Хрисостом Драмски“ „Άγιος Χρυσόστομος Δραμας και Σμύρνης“
„Благовещение Богородично“ „Ευαγγελισμού της Θεοτόκου“
„Свети Илия“ „Προφήτης Ηλίας“
„Вси Светии“ „Άγιοι Πάντες“
„Свети Сава“ „Άγιος Σάββα“
Кючуккьой Μικροχώρι „Света Троица“ „Άγια Τριάς“
Пашали чифлик Αμπελάκια „Св. св. Петър и Павел“ „Άγιοι Πέτρος και Παύλος“
Музга Κουδούνια „Св. св. Георги и Праведен Лазар“ „Άγιος Γεώργιος – Άγιος και Δίκαιος Λάζαρος“
Карачали Μαυρόβατος „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Чай чифлик Νέα Αμισός „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Ени чифлик Νέα Σεβάστεια „Свети Кръст“ „Τίμιος Σταυρός“
Сандък чифлик Αρκαδικός „Свети Пантелеймон“ „Αγ. Παντελεήμων“
„Свети Евгений Трапезундски“ „Αγ. Ευγενίου του Τραπεζουντίου“
Височен Ξηροπόταμος „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Кранища Δενδράκια „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Чал Αργυρούπολη „Свети Йоан“ „Άγιος Ιωάννης“
Ловчища Καλλίκαρπο „Успение Богородично“ „Κοίμηση Θεοτόκου“
Мокрош Λιβαδερό „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Попово село Παπάδες „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Осеница Σιδηρόνερο „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Либан Σκαλωτή „Свети Пророк Илия“ „Προφήτης Ηλίας“
Османица Καλός Αγρός „Успение Богородично“ „Κοίμηση Θεοτόκου“
Каракавак Μαυρολεύκη „Свети Пантелеймон“ „Άγιος Παντελεήμων“
Турско село Μυλοπόταμος „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Ескикьой Νικοτσάρας „Света Параскева“ „Άγια Παρασκευή“
Минаре Σιταγροί „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Фотилово Φωτολίβος „Свети Безсребреници“ „Άγιοι Ανάργυροι“
„Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Ковица Βαθύλακκος „Успение Богородично“ „Κοίμηση Θεοτόκου“
Равика Καλλίφυτος „Свети Пантелеймон“ „Άγιος Παντελεήμων“
Равеня Μακρυπλάγι „Успение Богородично“ „Κοίμηση Θεοτόκου“
Дряново Μοναστηράκι „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Шипша Ταξιάρχες „Рождество Богородично“ „Γενέθλιο της Θεοτόκου“
Чаталджа Χωριστή „Въведение Богородично“ „Εισόδια της Θεοτόκου“[9]
2. Доксат Доксат Δοξάτο „Свети Атанасий“ „Άγιος Ἀθανάσιος“
Борен Άγιος Αθανάσιος „Света Параскева“ „Άγια Παρασκευή“
Пазарлар Αγορά „Успение Богородично“ „Κοίμηση Θεοτόκου“
Кавакли Αίγειρος „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Буджак Βαθύσπηλο „Благовещение Богородично“ „Ευαγγελισμού της Θεοτόκου“
Аша махале Ευρύπεδο „Рождество Богородично“ „Γενέθλιο της Θεοτόκου“
Горно Бунарбаши Άνω Κεφαλάρι „Св. св. Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Долно Бунарбаши Κάτω Κεφαλάρι „Благовещение Богородично“ „Ευαγγελισμού της Θεοτόκου“
Органджи Κύργια „Свети Димитър и Свети Георги“ „Άγιος Δημήτριος – Άγιος Γεώργιος“
Демирджояни Περιστέρια „Успение Богородично“ „Κοίμηση Θεοτόκου“
Дизмикли Πηγάδια „Събор на Тримата Светители“ „Τρεις Ιεράρχες“
Касапли Υψηλό „Възнесение Господне“ „Ανάληψη Σωτήρος“
Арапли Βαθυχώρι „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Фотовища Άγια Παρασκευή „Света Параскева“ „Άγια Παρασκευή“
Каламбак Καλαμπάκι „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Бошинос Καλαμώνας „Благовещение Богородично“ „Ευαγγελισμού της Θεοτόκου“
Йеди Пере Νεροφράκτης „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Фтелия Φτελιά „Свети Архангели“ „Άγιοι Ταξιάρχες“[10]
3. Нусретли Едирнеджик Αδριανή „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Довлар Μαρμαριά „Свети Кръст“ „Τίμιος Σταυρός“
Либотен Μαυροκορδάτος „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Киранли Μικρολιβάδι „Св. св. Петър и Павел“ „Άγιοι Πέτρος και Παύλος“
Нусретли Νικηφόρος „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Хасан Балар Παλιάμπελα „Св. св. Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Козлукьой Πλατανιά „Животворящ източник“ „Ζωοδόχος Πηγή“
Ола Бекташ Πλατανόβρυση „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Гогчели Πρινόλοφος „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ „Άγιοι Θεόδωροι“
Берчища Πτελέα „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Шимширли Πυξάρι „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Суруджилер Τείχος „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Караманли Τερψιθέα „Свети Пантелеймон“ „Άγιος Παντελεήμων“
Зарич Ψηλή Ράχη „Успение Богородично“ „Κοίμηση Θεοτόκου“
Чилеклер Χαμοκέρασα „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“[11]
4. Бук Муселим Αηδονόκαστρο „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Катун Διπόταμα „Свети Николай“ „Άγιος Νικόλαος“
Караджакьой Θόλος „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Долно Караджакьой Κάτω Θόλος „Рождество Богородично“ „Γενέθλιο της Θεοτόκου“
Деделер Καπνόφυτο „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Янозлу Καρποφόρο „Свети Мина“ „Άγιος Μηνάς“
Куркчилер Κρήνη „Св. св. Петър и Павел“ „Άγιοι Πέτρος και Παύλος“
Чифлик махале Μεσοχώρι „Успение Богородично“ „Κοίμηση Θεοτόκου“
Кючуккьой Μικροχώρι „Св. св. Петър и Павел“ „Άγιοι Πέτρος και Παύλος“
Карши чифлик Ξάγναντο „Света Троица“ „Άγια Τριάς“
Карагьоз Περίβλεπτο „Свети Димитър“ „Άγιος Δημήτριος“
Лишен Πολυνέρι „Преображение Господне“ „Μεταμορφώσεως του Σωτήρος“
Инджарли Πολύσυκο „Свети Пантелеймон“ „Άγιος Παντελεήμων“
Джура Πρασινάδα „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Арпаджик Στέρνα „Свети Пантелеймон“ „Άγιος Παντελεήμων“
Джами махале Τέμενος „Свети Илия“ „Προφήτης Ηλίας“
Бук Παρανέστι „Св. св. Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“[12]
5. Просечен Нови Калапот Αγγίτης „Св. св. Петър и Павел“ „Άγιοι Πέτρος και Παύλος“
Волак Βώλακας „Свети Илия“ „Προφήτης Ηλίας“
Руждене Γρανίτης „Свети Архангели“ „Άγιοι Ταξιάρχες“
Кобалища Κοκκινόγεια „Свети Георги“ „Άγιος Γεώργιος“
Плевня Πετρούσα „Свети Атанасий“ „Άγιος Ἀθανάσιος“
Раменци Πηγές „Свети Илия“ „Προφήτης Ηλίας“
Просечен Προσοτσάνη „Света Троица“ „Άγια Τριάς“
„Въведение Богородично“ „Εισόδια της Θεοτόκου“
Бъбълец Πύργοι „Преображение Господне“ „Μεταμόρφωση Σωτήρος“
Ставрос Σταυρός „Свети Фанурий“ „Άγιος Φανούριος“
Голям Семендрик Μεγαλόκαμπος „Св. св. Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Малък Семендрик Μικρόκαμπος „Свети Илия“ „Προφήτης Ηλίας“[13]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Δράμας // Архивиран от оригинала на 2012-09-27. Посетен на 2008-06-22.
  2. ↑ Συνοπτική ιστορία της Ιεράς Μητροπόλεως Δράμας // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 13 ноември 2013.
  3. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 71.
  4. ↑ Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.
  5. ↑ Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
  6. ↑ Παπάζογλου, Γεώργιος. ΄Ενα χειρόγραφο της Βιβλιοθήκης Κυρίλλου και Μεθοδίου της Σόφιας από τη Δράμα. „Μακεδονικά“, XXII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1982. σ. 37 - 39. Посетен на 31 август 2014.
  7. ↑ Η Αλιστράτη ως έδρα της Ιεράς Μητροπόλεως Φιλίππων- Δράμας και Ζιχνώ[неработеща препратка]
  8. ↑ Ιερά Μητρόπολη Δράμας, архив на оригинала от 26 март 2015, https://web.archive.org/web/20150326193036/http://www.imdramas.gr/news/?c=26, посетен на 31 август 2014 
  9. ↑ ΑΡΧΙΕΡΑΤΙΚΗ ΠΕΡΙΦΕΡΕΙΑ ΔΡΑΜΑΣ // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2 юни 2014.
  10. ↑ ΑΡΧΙΕΡΑΤΙΚΗ ΠΕΡΙΦΕΡΕΙΑ ΔΟΞΑΤΟΥ // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2 юни 2014.
  11. ↑ ΑΡΧΙΕΡΑΤΙΚΗ ΠΕΡΙΦΕΡΕΙΑ ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2 юни 2014.
  12. ↑ ΑΡΧΙΕΡΑΤΙΚΗ ΠΕΡΙΦΕΡΕΙΑ ΠΑΡΑΝΕΣΤΙΟΥ // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2 юни 2014.
  13. ↑ ΑΡΧΙΕΡΑΤΙΚΗ ΠΕΡΙΦΕΡΕΙΑ ΠΡΟΣΟΤΣΑΝΗΣ // Ιερά Μητρόπολη Δράμας. Посетен на 2 юни 2014.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Драмска_епархия&oldid=12280552“.