Височен
| Височен Ξηροπόταμος | |
 Височен в полите на Боздаг | |
  Височен  Височен  Височен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Драмско поле |
| Надм. височина | 268 m |
| Население | 2409 души[1] (2021 г.) |
| Основаване | 13 ноември 1919 г.[2] |
| Телефонен код | 25210 |
Висо̀чен или Висо̀чени (срещат се и формите Висо̀чан, Висо̀чани на гръцки: Ξηροπόταμος, Ксиропотамос, до 1927 година Βησωτσάνη, Висоцани[3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 260 m надморска височина[4] в Драмското поле на около 8 km северозападно от град Драма в подножието на Боздаг при дола Чорлак.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име Високо - гола чука над Височен, със съответствия във всички славянски езици. Жителското име е висо̀ченин, висо̀ченка, висо̀чене.[6]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато в османски регистър на соколари и ястребари от 1480 година.[5] Отбелязано е и в османски данъчни регистри от 1569–1570 година.[7]
В края на XIX век Височен е предимно българско село в Драмска кааза на Османската империя. Гробищната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от 1815 година.[8] В селото работи гръцко училище към църквата „Свети Георги“, в което в 1888 - 1889 година преподава Димитриос П. Йоанидис, а в 1890 - 1891 - Н. Астериадис.[9]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Височен, на СЗ от Драма 2 часа, до реката Куричай. Преди 8 години тук стоял мюдюрин, който се пренесъл подире в Просочен. Селянете всички са земледелци. Гръцка църква и училище; 200 къщи, между които около 50 са турски.[10] | “ |
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Височан има 220 къщи българи и 40 турци.[11] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Височан има 1150 жители българи християни, 250 турци и 12 цигани.[12]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Височен (Vissotchen) се състои от 1840 българи екзархисти, 20 гърци, 36 власи и 30 албанци и в селото действат едно основно българско и едно основно гръцко училище с по един учител и 50 и 25 ученици съответно.[13] Според гръцки данни в 1906 година в селото има около 135 патриаршистки семейства, 55 - 60 екзархийски и 35 - 40 мюсюлмански. През февруари 1906 година митрополит Хрисостом Драмски посещава Височен и отсяда в къщата на Йоанис Самарас.[9]
В доклад до Атина гръцкият подконсул в Кавала съобщава, че в селото има 225 къщи, от които 120 гръцки, 55 български и 50 турски, а жителите му са 1481 – 741 българогласни гърци, 411 българи и 330 турци.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Височен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Към 1918 година според българския лингвист Йордан Н. Иванов в селото има 300 семейства, от които 130 патриаршистки, 120 екзархистки и 50 турски. Екзархистите се изселват отчасти в 1913, а по-късно в 1919, 1925 и 1927 година.[5] След изселването на турците в Турция по силата на Лозанския договор, в селото са настанени гърци бежанци - 87 семейства с 396 души.[4]
В 1927 година името на селото е сменено на Ксиропотамос.[15] В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 324 жители общо.[16]
След изтеглянето на българските войски от Драмско в 1944 година част от българите гъркомани се изселват в България. Най-много височани живеят в Гоце Делчев и района, както и в Пловдив, Пазарджик и Хасково.[17]
Селото не пострадва от Втората световна и от Гражданската война и затова населението му се увеличава.[4] В 50-те години в землищео на Височен е основано селището Каридия, което в 1961 година има 42 жители. По-късно е слято с Височен.[18]
Населението на Височен произвежда тютюн, жито и други замеделски култури, като се занимава и с лозарство и със скотовъдство.[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Какаведжик[19] | Κακαβιεζίκ | Монодендри | Μονοδένδρι | местност на Ю от Височен[19] |
| Чирепе[19] | Τσιρεπέ | Потистра | Ποτίστρα[20] | скалист склон[21] на Ю от Височен,[19] вдлъбнатина в скала, където се събира вода от старобългарското      , „череп“, „глинен съд“[21]
|
| Калуд[22] Калут[19] | Καλούτ | Рема Агиу Константину | Ρέμα 'Αγίου Κωνσταντίνου[20] | река[19] и плодородни ниви на Ю от Височен, от личното име Калуд, от новогръцкото καλούδι, „дарове, подаръци“[22] |
| Кьор Бунар[19] | Κιόρ Μπουνάρ | Ксировриси | Ξηρόβρυση[20] | извор на Ю от Височен на река Калуд[19] в местността Аврата[23] |
| Карандилък[19] | Καραντιλίκ | Спилиес | Σπηλιές[20] | местност на Ю от Височен[19] |
| Бабаамурь[24] или Бабамур[19] | Μπαμπαμούρ | Перистера | Περιστέρα[20] | склон с ниви[24] на Ю от Височен[19] |
| Пасково[19] | Πάσκοβο | Пигади | Πηγάδι[20] | извор на З от Височен[19] |
| Куйнярник[19] | Κουϊνιάρνικ | Станес | Στάνες[20] | възвишение в Боздаг на З от Височен (541,4 m)[19] |
| Сик Пърнар[19] | Σίκ Πουρνάρ | Пурнария | Πουρνάρια[20] | връх в Боздаг на СЗ от Височен[19] |
| Бабин дол[19][24] | Μπαμπιντόλ | Рема Михаил Аргангелу | Ρέμα Μιχαήλ Αρχαγγέλου[20] | река в Боздаг на С от Височен[19] започва в местността Лисе и стига до селото[24] |
| Раздуле | Ραξτοϋλε | Ксирорема | Ξηρόρρεμα[20] | река |
| Рачан[19] или Рачица[25] | Ρακτσάν | Коцифорема | Κοτσυφόρρεμα[20] | река на И от Височен[19] от корен рак- в раковина, сравними са речните имена Рача[25] |
| Калелък[26][19] | Καλενίκ | Ипсома Мавруди | Ύψωμα Μαυρουδή[20] | скалиста чука в местността Гърбъ в Боздаг на И от Височен (582 m)[19] |
| Сивек или Сивак или Сивака[27] | Σίβεκ | Итиес | Ιτιές[20] | дол край Височен, от сив и -ак по цвета на скалата[27] |
| Чернок[19] | Τσερνόκι | Маври Корифи | Μαύρη Κορυφή[20] | връх в Боздаг на С от Височен (1132,9 m)[19] от чернок, „черен бор“[28] |
| Голак[19] | Γκολάκι | Гимно | Γυμνό[20] | връх в Боздаг на С от Височен (1051 m)[19] от гол и -ак (стара -ako-), местност лишена от растителност[29] |
| Чалелик[19] | Τσαλεκίκ | Ангатотон | Άγκαθωτόν[20] | местност в Боздаг на СИ от Височен[19] |
| Паланкар | Παλαγκάρ | Хионисмени | Χιονισμένη[20] | |
| Дупал[19] | Ντούπαλ | Трипес | Τρύπες[20] | местност в Боздаг на С от Височен[19] |
| Перис[19] | Πέρις | Ипсома Елевтерияди | Ύψωμα Έλευθεριάδη[20] | връх в Боздаг на СИ от Височен (1143 m)[19] |
| Патрик дере[19] | Πατρίκ Ντερέ | Фидосерма | Φιδόσερμα[20] | река в Боздаг на СЗ от Височен[19] |
| Гелем дере[19] | Γκελέμ Ντερέ | Рема Нимфон | Ρέμα Νυμφών[20] | река на И от Височен (Дабладджик или Блацища)[19] |
| Герколаки[19] | Γκερκολάκι | Афти | Άφτί[20] | местност в Боздаг на С от Височен[19] |
| Пилаф дере тепе | Πιλάφ Ντερέ Τεπέ | Стронгили | Στρογγυλή[20] | река в Боздаг на СЗ от Височен[19] |
| Мешелик[19] | Μεσελίκ | Дриодасос | Δρυόδασος[20] | местност в Боздаг на С от Височен[19] |
| Гатища[19] | Γκατίστα | Перивлептон | Περίβλεπτον[20] | връх в Боздаг на С от Височен (996,3 m)[19] |
| Каинлък[19] | Καϊντλίκ | Оксиес | Όξυές[20] | връх в Боздаг на С от Височен (1465 m)[19] |
| Дуз Киран | Ντούζ Κιράν | Левендико | Λεβέντικο[20] | |
| Тикълница[30][19] | Τικαλνίτσα | Стронгилон | Στρογγυλόν[20] | връх в Боздаг на С от Височен (2020 m)[19] в гребена Дебелина от тикъл, мъжки род на тикла, „каменна плоча“, и топонимична наставка -ица[30] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1544[4] | 1698[4] | 1925[4] | 2568[4] | 2677[4] | 3051[4] | 2023[4] | 2381[4] | 2401[4] | 2601 | 2554 | 2409 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Височани
Георги Кръстев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, четата на Стоян Филипов, Първа рота на Пета одринска дружина[31]
Димитър Мандраджиев (Δημήτριος Μανδρατζής, Димитриос Мандрадзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, терорист на гръцкия комитет[32]- Иван Еклемов (Ιωάννης Εκλεμές, Йоанис Еклемес, ? – 1908), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит в престрелка с българи[32]
- Иван Самаров (Ιωάννης Σαμαράς, Йоанис Самарас, 1878 – 1911), гръцки андартски деец, агент от трети ред[32][33]
- Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО[34]
- Марко Тимчев (Тинчев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[35]
- Кръстана Янева (1914-1944), съветска разузнавачка в Берлин.[36]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.statistics.gr // Гръцка статистическа служба. Посетен на 4 октомври 2024 г.
- ↑ ΦΕΚ Α' 251/1919 // Национална издателска служба, 20 ноември 1919 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 148. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 10.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
- ↑ Митринов, Георги. Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието. ΙΙ. Надписи на икони и плащаници // Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ XXXI. София, Българска академия на науките, 2018. с. 150.
- ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
- ↑ а б Ο Μακεδονικός Αγώνας στον Ξηροπόταμο, архив на оригинала от 2 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120202195002/http://dim-xirop.dra.sch.gr/efimerides_arxeia/maked_agonas_1.pdf, посетен на 20 ноември 2011
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 34 - 35.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 147. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 11.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 170. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 210.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 132.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.
- ↑ а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 183.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 193.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 204.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 386.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
- ↑ Χατζηαναστασίου, Τάσος (2018). «Η περιοχή της Δράμας 1870 – 1913. Αλυτρωτικές βλέψεις από την άλλη μεριά των συνόρων». Από τον Μακεδονικό Αγώνα… στην απελευθέρωση της Δράμας. Πρακτικά Συνεδρίου. Δράμα: Κέντρο Πολιτιστικής Ανάπτυξης Ανατολικής Μακεδονίας, стр. 196.
- ↑ За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 550.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
- ↑ Ольга Харина. „Я люблю людей...“ Кристана Ивановна Янева (1914-1944) Международная школьная интернет конференция
| |||||||||||||||||||||
