Драмско поле
| Драмското поле Κάμπος της Δράμας | |
 | |
  Местоположение на картата на Драмско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Дължина | 35-40 km |
| Ширина | 10-15 km |
| Реки | Драматица |
| Инфраструктура | |
| Селища | Драма, Доксат |
| Забележителности | Филипи |
Драмското поле (на гръцки: Κάμπος της Δράμας) е котловина в североизточната част на Егейска Македония, Гърция, формираща средния басейн на река Драматица, която протича през западната ѝ част.[1]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Драмското поле е разположено между Боздаг (Фалакро) и планините по крайбрежието на Бяло море.[2]
Формата му е продълговата, изтеглена в посока югоизток-северозапад.[1][2] Дължината му е около 35-40 километра, а ширината се колебае между 10 и 15 километра.[2][3] В средната си част е стеснено от склоновете на Кушница (Пангео) и рида Бунарбаши.[2]
Климат и води
[редактиране | редактиране на кода]В миналото една от характерните географски забележителности на котловината е било разположеното в югоизточната част блато Берекетли гьол.[2][3][4][5] През летните месеци водата в него е намалявала значително, като не само са изсъхвали мочурливите му краища, но и е било възможно пеш да бъде пресечено самото блато в посока изток-запад.[2] Освободените от водата места са били особено плодородни, откъдето идва и самото името на блатото.[2] В района също е била силно развита търговията с медицински пиявици, които са били изобилно срещани в мочурливите околности на блатото.[2][3] Днес блатото е пресушено и на негово място има обработваеми земи.
Основните водоизточници на някогашното блато са карстовите скали в подножието на рида Бунарбаши, от които извират няколко буйни извора.[2] Техните води някога са се вливали директно в блатото, като най-голям е делът на едноименния извор Бунарбаши.[6] От този извор към блатото някога е протичала малка, но сравнително многоводна река, с дълбоко, землисто корито.[6] Водата от Берекетли гьол се е оттичала на северозапад през Драмското поле, като образуваната рекичка е била с мочурливи брегове, поради малкия наклон и съответно бавното течение на водата.[6] В днешно време водата тече през прави канали, прокопани между блоковете земеделска земя.
Към средата на котловината, която съвпада и с нейната най-ниска част, изтичащата в миналото през рекичката, а днес от каналите вода се слива с реките Драматица и Панега.[6] Драматица, която се смята за начало на новообразуваната река, има за свой водосборен басейн долините между източния край на Боздаг и източния край на Бунарбаши, като се спуска до град Драма.[6] Тези части от реката обаче през летния сезон пресъхват.[6] Вече в самия град Драма няколко многоводни пещерни извора създават същинската част на реката, поради която причина тя и носи името на града.[6]
Почви
[редактиране | редактиране на кода]Покрито е с дебел слой наносни почви и е много плодородно.[2][3]
Селища
[редактиране | редактиране на кода]Основно селище в котловината е едноименният град Драма.
История
[редактиране | редактиране на кода]Край източния бряг на блатото Берекетли гьол, в района на извора Бунарбаши са запазени руини от античния град Филипи,[6] известен с това, че през 42 година пр. Хр. край него, в битката при Филипи, Октавиан Август и Марк Антоний побеждават убийците на Гай Юлий Цезар – Марк Юний Брут и Касий по време на освободителната гражданска война.[7]
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Основен поминък на населението в района в края на XIX и началото на XX век са тютюнопроизводството, отглеждането на памук, лозя, житни култури и ориз, както и производството на коприна.[3][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Бендерев, Анастас. Военная топографiя и статистика Македонiи и сосѣднихъ съ нею областей Балканскаго полуострова. Санкт Петербург, Военная Типографiя (въ зданiи Главнаго Штаба), 1890. с. 257.
- ↑ а б в г д е ж з и к Кънчов, Васил. Орохидрография на Македония. Пловдив, Печатница на Хр. Г. Данов, 1911. с. 155.
- ↑ а б в г д Бендерев, Анастас. Военная топографiя и статистика Македонiи и сосѣднихъ съ нею областей Балканскаго полуострова. Санкт Петербург, Военная Типографiя (въ зданiи Главнаго Штаба), 1890. с. 258.
- ↑ Чилингиров, Асен. Филипи или Филипопол (в сборник Византия – Балканите – Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, с. 74-87). София, Институт по балканистика към БАН, 2006. с. 4.
- ↑ Чилингиров, Асен. Филипи или Филипопол (в сборник Византия – Балканите – Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, с. 74-87). София, Институт по балканистика към БАН, 2006. с. 7.
- ↑ а б в г д е ж з и Кънчов, Васил. Орохидрография на Македония. Пловдив, Печатница на Хр. Г. Данов, 1911. с. 156.
- ↑ Чилингиров, Асен. Филипи или Филипопол (в сборник Византия – Балканите – Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, с. 74-87). София, Институт по балканистика към БАН, 2006. с. 6.
