Направо към съдържанието

Карлъково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.
Карлъково
Μικρόπολη
— село —
Изглед от Карлъково, Горната махала
Изглед от Карлъково, Горната махала
Гърция
41.1919° с. ш. 23.82° и. д.
Карлъково
Източна Македония и Тракия
41.1919° с. ш. 23.82° и. д.
Карлъково
Драмско
41.1919° с. ш. 23.82° и. д.
Карлъково
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина330 m
Население618 души (2021 г.)
Карлъково в Общомедия

Карлъ̀ково, още Карлѝково или Карлу̀ково (на гръцки: Μικρόπολη, Микрополи, катаревуса: Μικρόπολις, Микрополис, в превод малко градче, до 1927 година: Καρλίκοβα, Карликова[1]), е село в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия, Гърция.

Разположение

[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в подножието на планината Сминица (Меникио), на 330 метра надморска височина, в западната част на дема.[2] Отстои на 29 km от град Драма и на 50 km от българската граница. В съседство се намират селата Калапот (Панорама) и Росилово (Харитомени).

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името вероятно произхожда от турското kırlık, „степ, пусто място“, тъй като Сминица е гола, пустинна планина, и турското -ova, равнина. Жителското име е карлъ̀ковя̀нин, карлъ̀ковя̀нка, карлъ̀ковя̀не.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Гръцкото братство „Прония“ в Карлъково, 1909 г.

Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, според която цялото население било избито от турците, което обяснява и името му. В края на османското владичество Карлъково е смесено българо-турско село в каза Зъхна, като двете общности живеят разделено в Българската и Турската махала, отделени от дълбок дол. Според Йордан Иванов, съдейки по силното тюркско субстратно влияние в говора християните карлъковци, старото население на селото е било гагаузко и се е обългарило, като към началото на XX век старите хора в Карлъково са двуезични, а младите говорят само български. Така Карлъково е изключение сред околните гагаузки села, които не са асимилирани.[4]

Църквата „Свети Георги“ е построена на гробищата в 1841 година.[5] Гръцка статистика от 1866 година показва Карликова като село с 1250 българи и 750 турци.[6][7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Карлъкова (Karlëkova) е посочено като село с 231 домакинства с 340 жители българи, 280 мюсюлмани и 16 власи.[8] Според гръцки данни в 1885 година в селото има 50 гърци, 750 турци и 1200 славофони патриаршиски и екзархисти.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Карлъково като село със 104 български и 206 турски къщи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Карлуково, на ЮЗ от Калапот 2 часа. Разположено в подножието на Шминица. Първо място от произведенията захваща тютюнът; грозде излиза тъй също. Гръцка църква и училище с 35 ученика. В Карлуково стои и чаушин, за да пази тишината и съобщенията. 400 къщи; 750 души турци с 1250 българе.[10] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кърлуково живеят 1500 българи, 660 турци и 30 власи.[11] Всички българи християни в селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карлуково (Karloukovo) има 1440 българи патриаршисти и 60 власи.[12]

През октомври 1902 година митрополит Хрисостом Драмски посещава селото и установява, че „Свети Георги“ вече е малка за нуждите на 185-те православни семейства, и че има нужда от изграждането на нова църква. На 5 октомври митрополит Хрисостом изпраща молба до Вселенската патриаршия да се действа пред властите за разрешение за нов храм. В молбата си Хрисостом изтъква, че мнозинството от населението са славяноговорещи, за които трябва да се положат усилия за задържането им в лоното на Патриаршията.[7]

В средата на 1905 година голяма част от населението на Карлъково, предвождано от свещеник Иван Икономов, приема върховенството на Българската екзархия. Заради това през февруари 1906 година свещеникът е отведен от турските власти в Драма, където гръцкият митрополит Хрисостом Драмски му обръсва брадата и главата, чрез което действие цели оскверняването му.[7][13]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Карлъково изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ Селото ни, което се състои от 150 къщи български и 45 къщи гъркомански, има едно училище и една черква. Гърците, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и си присвоиха черквата и училището. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Скрепено с 6 селски печата.[14] “

Според гръцки данни в 1910 година в селото има 900 гърци и 1000 мюсюлмани.[7] Според приетия през 1910 година Закон за спорните черкви и училища в селище една църква, при спорещи религиозни общини тя остава на този, който я е построил, освен ако другата община не е повече от 2/3 и затова на 1 януари 1911 година църквата е затворена, докато не се установи дали екзархистите са 2/3.[5][7]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Карлъково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. По време на Първата световна война в него влиза българска войска. Според гръцката статистика, през 1913 година в Карлъково (Καρλίκοβο) живеят 1632 души.[16] Към 1918 година в Карлъково има 150 български екзархистки семейства, 50 гъркомански и 200 турски. В същата година с изтеглянето на българските войски от региона част от българите се изселват в България. Нови изселване последва в 1925 година. Основните селища, в които се заселват бежанците са Неврокоп, Станимака, Пещера, Пловдив.[17] Общо в България се изселват 150 семейства.[2]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Ортакьой, България и Източна Тракия, Понт и Мала Азия, Турция.[18]

В 1926 година Карлъково е прекръстено на Микрополис.[19] Според преброяването от 1928 одина Карлъково е смесено местно-бежанско село с 267 бежански семейства с 1117 души.[2][20]

В 1945 - 1946 година още българи са принудени да бягат в България. Селото пострадва и в Гражданската война (1946 - 1949).[2] Днес потомци на жителите на Карлъково са разпръснати в Пловдив, Варна, Пещера, Гоце Делчев и Щип, Северна Македония.

Характерно за селото е делението на 2 махали – Горна махала и Долна махала (Πάν Μαχαλάς и Κάτ Μαχαλάς), всяка от тях с отделна църква, училище, площад и футболен отбор. Горната махала е с българско население, а долната до 20-те години с турско, а след изселването на турците малахата е гръцка. Разделението продължава доста дълго, като местните отказват да приобщят новодошлите, но с течение на времето и вследствие на браковете между местни жители и понтийските гърци, то се заличава.

Основен поминък на населението е животновъдство и отглеждане на тютюн и житни култури.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Карлъково на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цабуки[21] Τσαμπούκι Елатодасос Ἐλατόδασος[22] местност СЗ от Карлъково[21]
Долно Орманджик[21] Κάτω Ορμαντζίκ Дасаки Δασάκι[22] връх СЗ от Карлъково[21]
Чарнази Тарлар[21] Τσαρναζὶ Ταρλάρ Мегало Хорафи Μεγάλο Χωράφι[22] връх С от Карлъково[21]
Котка[21] Κότκα Корифи Κορυφή[22] връх (607 m) С от Карлъково[21]
Беш Таш[21] Μπὲς Τάς Пендапетрон Πεντάπετρον[22] връх (1819,7 m) З от Карлъково[21]
Буюк куле[21] Μπουγιούκ Κουλέ Кастрон Κάστρον[22] връх СЗ от Карлъково[21]
Боздаг[21] Μπόζ Ντάγ Дисватон Δύσβατον[22] връх З от Карлъково[21]
Кючук куле[21] Κιουτσούκ Κουλὲ Кастраки Καστράκι[22] връх СЗ от Карлъково[21]
Богаз[23] Ππογάζι Аникторема ᾿Ανοικτόρρεμα[22] името на река Куру чай[21] (Куслук) в горното ѝ течение[23]
Фундуклуки[21] Φουντουκλούκι Лептокарна Λεπτοκαρυά[22] местност СЗ от Карлъково[21]
Кислас[21] Κισλὰς Химадио Χειμαδιὸ[22] местност СИ от Карлъково[21]
Юрук Кири[21] Γιουρούκ Κιρὼ Склавотопи Σκλαβοτόπι[22] местност СИ от Карлъково[21]
Батак[21] Μπατάκι Вуркотопи Βουρκοτόπι[22] местност И от Карлъково[21]
Аргач[21] ῎Αργατς Ксефанто Ξέφαντο[22] връх (1455 m) З от Карлъково[21]
Сушица[21] Σούτσικα Рема Идрагогиу Ρέμα Υδραγωγείου[22] река Ю от Кърлъково[21]
Куру чай[21] Κουροῦ Τσάϊ Химарос Χείμαρρος[22] река С от Кърлъково[21]
Виливища[21] Βιλιβίστα Рема Архангелу Ρέμα ᾿Αρχαγγέλου[22] река образувана от Сушица и Куру чай[21]
Йени баир[21] Γενῆ Μπάϊρ Катарактис Καταρράκτης[22] името на горното течение на Узун Улук[21]
Клисе баир[21] Κλίσε Μπάϊρ Плагия Πλαγιά[22] връх ЮЗ от Карлъково[21]
Дименица[21] Ντιμένιτσα Воскотопос Βοσκότοπος[22] връх Ю от Карлъково[21]
Чаирлък[21] Τσαγιρλίκι Ливадотопос Λιβαδότοπος[22] местност И от Карлъково[21]
Клисе Ери[21] Κλισὲ Γερῆ Пиги Πηγή[22] местност И от Карлъково при слива на Сушица и Куру чай[21]
Добро поле[21] Ντόμπρο Πόλιε Клаиполис Καλλίπολις[22] местност Ю от Карлъково и Ю от връх Добропол[21]
Узун Улук[21] Οὐζοὺν Οὐλούκ Макрилакос Μακρύλακκος[22] името на горното течение на река Драница[21]
Мадем[21] Μαντέμ Металион Μεταλλεῖον[22] името на река Дравуща в горното ѝ течение[21]
Добропол[21] Ντομπροπόλ Корифи Калиполеос Κορυφὴ Καλλιπόλεως[22] връх (1203 m) Ю от Карлъково[21]
Уш бунар[21] Οὔσα Μπουνὰρ Потистра Ποτίστρα[22] местност Ю от Карлъково[21]
Пилаф тепе[21] Πιλάφ Τεπέ Стронгиловуни Στρογγυλοβούνι[22] връх (1189 m) Ю от Карлъково[21]
Синделик[21] Σίντελικ Тамнотопи Θαμνοτόπι[22] връх (1951,9 m) З от Карлъково[21]
Горно Орманджик[21] Ανω Ορμαντζίκ Ано Дасилиу ῎Ανω Δασύλιον[22] местност З от Карлъково[21]
Долно Орманджик[21] Κάτω Ὀρμαντζίκ Като Дасилион Κάτω Δασύλιον[22] местност СЗ от Карлъково в подножието на едноименния връх[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1632[2] 1662[2] 2176[2] 3169[2] 2116[2] 2228[2] 1423[2] 1139[2] 1112[2] 1102 845 618

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Карлъково
Поп Димитър Узунов (Димитриос Узунис) от Карлъково[24]
  • А. Агатопулос (Α. Αγαθόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Ангел Петков (1885 или 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 2 рота на 14 воденска дружина[25]
  • Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 11 юли 1913 година[26]
  • Атанас Войводов, български общественик, имигрант в Асеновград
  • Атанас Даскалов (Αθανάσιος Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Атанас Малушев (Αθανάσιος Μαλούσης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Ванел Галаганов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, касапин, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина[27]
  • Васил Стоянов (Βασίλης Στοίδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Георги Буюклиев (Γεώργιος Βουγιουκλής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Георги Попангелов (Γεώργιος Παπαγγελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Димитър Илиев (Δημήτριος Ηλιάδης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Димитър Попхристодулов (Δημήτριος Παπαχριστοδούλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Димитър Николов Узунов (Δημήτριος Νικολαίδης Ουζούνης, 1877 – ?), гръцки свещеник и революционер
  • Димитър Цимелов (Δημήτριος Τσιμελής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • И. Лалов (Ι. Λάλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Илия Маринов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[27]
  • Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Иван Баньов (Ιωάννης Μπάνιου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Иван Вангелов (Ιωάννης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски капитан[28]
  • Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκαλόπουλος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Иван Даскалов (Ιωάννης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Иван Капитанов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал при Гюреджик[29]
  • Иван Силов (Ιωάννης Σιλλός, Σόλλας), гръцки андартски деец, четник[28]
  • Иван Узунов (Ιωάννης Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Коста Узунов (Κώστας Ουζούνης), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Костадин Аврамов (Κωνσταντίνος Αβραάμ), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Костадин Аргиров (Κωνσταντίνος Αργυρίου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Костадин Делиолан, български хайдутин
  • Костадин Икономов, български свещеник, установил се след Междусъюзническата война в Ляски, поел на 4 септември 1917 година отново енорията си в Карлъково по време на българското управление в годините на Първата световна война[30]
  • Костадин Карлъковалията (Κωνσταντίνος Καρλικόβαλης, Константинос Карликовалис), гръцки андартски деец, агент от трети ред[7][28]
  • Мамалянгас (Μαμαλιάνγκας), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Михал Даскалов (Μιχάλης Δασκάλου), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Никола Божиев – български просветен деец, учител в Карликьой в края на ХІХ век[31]
  • Христо Терзиев (Χρήστος Τερζής), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[7]
  • Христос Тенциос (Христо Тенчов, Χρήστος Τέντσιος), гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, и политик[7]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 170. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 136.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
  5. ↑ а б Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 15 ноември 2014.
  6. ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Τουρκοκρατία και Βουλγαροκρατία & το κλείσιμο της εκκλησίας // Μικρόπολη. Архивиран от оригинала на 2014-10-04. Посетен на 15 ноември 2014.
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
  9. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  10. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202. (на френски)
  13. ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 56.
  14. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 529.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  16. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  17. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18-19.
  18. ↑ Δημοτικό Διαμέρισμα Μικρόπολης, архив на оригинала от 9 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070609172944/http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=mikropoli, посетен на 11 юли 2008 
  19. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  23. ↑ а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  24. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 21 март 2013 г. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 547.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  27. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
  28. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
  29. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 348.
  30. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94, 97.
  31. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 87.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карлъково&oldid=12345802“.