Драма (град)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Драма.
| Драма Δράμα | |
| — град — | |
 Изглед от централната част на Драма | |
  Драма  Драма  Драма | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Драмско поле |
| Площ | 488,83 km² |
| Надм. височина | 95 m |
| Население | 44 257 души (2021 г.) |
| Покровител | Света Варвара[1] |
| Пощенски код | 66100 |
| Телефонен код | 25210 |
| Официален сайт | dimos-dramas.gr |
| Драма в Общомедия | |
Драма (на гръцки: Δράμα) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Драма, част от административната област Източна Македония и Тракия и на Драмската епархия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен в северната част на Драмското поле на река Драматица (Ангитис) в южното подножие на планината Боздаг (на гръцки Фалакро). Разстоянието до Солун е 169 километра.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името ще да е било речно име (на Драматица), и произхожда от тракийското *drōma, *dràma, река, от което на славянска почва се е получило Драма. Сравними са селищното име Драма, крепостта Драмица. Жителското име е дра̀мченин, дра̀мченка, дра̀мчене; дра̀малѝя, дра̀малѝйка, дра̀малѝи.[3] Според други версии произходът на думата се извежда от гръцкото Υδράμα, Δύραμα, в превод богат на вода.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Градът е относително нов и се оформя след османското завоевание. Дълги години е център на санджак, който спада към Солунския вилает. В XIX век е един от най-големите градове на Македония.[2]
Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822), че Драма е населяван от турци, българи и гърци.[4]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Драма (Drama) живеят 810 гърци.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за Драма:
| „ | Драма е стар град, и такъв си останал и досега. От зданията само правителственият дом, сграден преди година, е за забелязване. В града има много джамии; една от тях е направена от султан Баязид Илдъръм. Тук живеят същи помаци, с доказана генеалогия, от самите „гази“, завоеватели на тия страни.
Като търговски град Драма е стоварище на тютюна; подире и депо на кавалското пристанище за каква и да е стока. Има и фабрика за спирт. Между Драма и Кавала работи шосе. Драма е седалището на „лива“, военен началник, който зависи от III корпус в Битоля. Християнското население е под Зъхненския гръцки владика, който живее, както се казва на мястото, в Алистратик. Между многото първоначални училища и „руждиета“, има и едно ново „идадие“, прогимназия с европейска програма на реалка. Жители се броят 300 д. турци; има още 100-тина къщи християне гърци и няколко еврейски. Преди 30 години броят на християнските къщи бил 39. Българе тук не се чуват; ако и да се преселяват от околията, те бързо се претопяват.[6] |
“ |
В края на XIX век Васил Кънчов минава през града и пише, че в Драма „има около 2500 турски и 400 хр[истиянски] къщи. Християните са от гърци, българи и власи. Доста евреи. Малка, съвсем тесна чаршийка. Градът сега се е поотворил. От напред – съвсем затворен. Българите са се загубили... Около Съединението се присещат да си отворят училище, но се побъркали... Търговията с тютюна започва сега. Има богати бегове с големи чифлици.“[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Драма има 9040 жители, от които 6300 турци, 1500 гърци, 350 българи, 300 власи, 240 цигани, 150 евреи, 50 черкези и 150 други.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Драма се състои от 320 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи униати, 32 българи протестанти, 700 гърци и 1500 власи. В града действат едно прогимназиално и две основни гръцки училища с 6 учители и 250 ученици.[9] Българинът Илия Хаджигеоргиев притежава търговски дюкяни в града и околните села.[10]
По официални османски данни към 1908 година българската община в Драма се състои от 209 екзархисти, от които 93 постоянни, живеещи в 37 къщи, а останалите външни, работещи в разни дюкяни, фурни и други заведения.[11]
В града през 1912 година е открита българска болница, в която практикува и турският лекар Фаик, и която е отворена за лечение и на мюсюлмани.[12] При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Драма са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] Градът е освободен от четите на Христо Чернопеев и Михаил Чеков на 24 октомври 1912 година,[14] а според други източници от четите на Тодор Паница и Георги Скрижовски.[15]
| Учители в Драма в края на османската власт[16] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Бележка |
| Анастасиос Гардемис | Αναστάσιος Γαρδέμης | от Епир, учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Астериос Хронидис | Αστέριος Χρονίδης | учител в училищата, от които произлиза 12 общинско училище |
| Георгиос Кипиотис | Γεώργιος Κυπιώτης | учител по гимнастика в драмските училища |
| Елени Пихеон | Ελένη Πηχεών | учителка в I женско общинско училище от 1913 г. |
| Елевтерия Андониаду | Ελευθερία Αντωνιάδου | директорка на женското училище в Драма преди и след 1881 г. |
| Теофилос Анастасиадис | Θεόφιλος Αθανασιάδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Константинос Самардзис | Κωνσταντίνος Σαμαρτζίδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| К. Д. Схинас | Κ.Δ. Σχοινάς | инспектор на училищата в Драма в 1907 – 1910 г. |
| Мария Икономиду | Μαρία Οικονομίδου | учителка в градското девическо училище след 1909 г. |
| Николаос Евстатиу | Νικόλαος Ευσταθίου | директор на училището в Драма преди и след 1881 г. |
| Олга Л. Кивету-Илиопулу | Όλγα Λ. Κυβετού-Ηλιοπούλου | директорка на девическото училище в Драма преди 1909 г. |
| Полихронис Хронидис | Πολύχρονης Χρονίδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Фотиос Димитриадис | Φώτιος Δημητριάδης | през 1879 година главен учител на гръцките училища в Драма и пионер на образователния елинизъм в района |
| Астериадис | Αστεριάδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Янулис | Γιαννούλης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Титис | θύτης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Сократидис | Σωκρατείδης | учител в училищата, от които произлиза 12 Общинско училище |
| Фуляс | Φούλιας | главен учител по музика в училищата в Драма преди 1907 г. |
| Каликлес | Κάλλικλες | учител в Драмско след 1848 г. |
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война Драма е освободен от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драма (Δράμα) живеят 12 903 души.[17]
В годините на Първата световна война български окръжен управител в Драма е Г. Паскалев.[18]
В 1923 година, по силата на Лозанския договор, мюсюлманското население на Драма е изселено в Турция и на негово място са настанени много гърци бежанци. В 1928 година в града има 22601 бежанци, от които 4059 настанени преди 1922 година, а 18452 след Малоазийската катастрофа. По произход бежанците 7878 от Мала Азия, 6878 от Източна Тракия, 5263 от Понт, 1267 от България и останалите от други места.[19] Двадесетина бежански семейства са заселени и на Гара Драма, която в 1928 година се води отделно селище с 81 жители, а по-късно е присъединена официално към Драма.[20]
В града след Втората световна война освен тютюневите монополи и няколко малки фабрики няма индустрия, което води до стагнация на броя на жителите.[19]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чобанка[21] | Τσοπάνκας | Воскотопос | Βοσκότοπος[22] | река ЮЗ от Драма, десен приток на Драматица[21] |
| Пагирия[21] | Παγίρια | Агона | Άγονα[22] | местност З от Драма[21] |
| Чорлак[21] | Τσιορλάκια | Зоодохос Пиги | Ζωοδόχος Πηγή[22] | овраг З от Драма[21] |
| Цифлики Зерву[21] | Τσιφλίκι Ζερβοῦ | Хорафия Зерву | Χωράφια Ζερβοῦ[22] | чифлик Ю от Драма[21] |
| Родина тепе[21] | Ροντίνα Τεπέ | Амбелонес | Αμπελῶνες[22] | възвишение (140,8 m), ЮИ от Драма[21] |
| Чаирлък[21] | Τσαϊρλίκ | Ливада Таксиархон | Λιβάδια Ταξιαρχῶν[22] | възвишение (362 m), С от Драма[21] |
| Дермен | Ντερμέν | Милорема | Μυλορρέμα[22] | река |
| Кале Крана | Καλέ Κράνα | Краниес | Κρανιές[22] | |
| Марикова | Μαρίκοβα | Латомион | Λατομεῖον[22] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 12 903[19] | 15 263[19] | 29 339[19] | 30 425[19] | 29 498[19] | 31 195[19] | 29 692[19] | 36 109[19] | 37 604[19] | 42 501 | 44 823 | 44 257 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Драмски археологически музей
- Драмски етнографски музей
- Драмски музей на църковното изкуство
- Извори на Драматица
- Градска градина
- Драмски воденици
- Шадраван джамия със стенописи
- Пещерата Маара, която е на няколко километра от града
- Драмски стени
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]
В близкото минало икономическото развитие на Драма и областта зависи от хартиената и текстилната промишленост. Тези промишлености обаче са вече или прекратени, или изнесени в съседна България, което оказва отрицателно влияние върху местната икономика и заетост. Други източници на препитание са земеделието (предимно тютюневи плантации), рудодобив (най-вече на мрамор) и лесовъдство. Неотдавна са направени опити за оползотворяване на местната природа и за развиване на екотуризъм. Близо до Драма съществува ски-курорт на връх Фалакро (Боздаг).
Култура
[редактиране | редактиране на кода]В Драма се провежда годишен фестивал за късометражни филми, както и Драмски фестивал на младежката песен, който се провежда и край изворите на Света Варвара и в който взимат участие местни състави и състави от цяла Гърция.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Сред известните жители на Драма са османските военачалници Ибрахим паша (1789 – 1848), и Махмуд Драмали паша (около 1780 – 1822), гръцкият физик Василис Ксонтопулос (1951 – 1990), поетът Насос Вагенас (р. 1945) и актьорът Никос Сергианопулос (1952 – 2008).
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]В Драма има няколко спортни клуба, сред които футболните Докса Драма, Пандрамайкос и ПАОП Неас Амису и баскетболният КАОД.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Старата катедрала „Въведение Богородично“ и зад нея новата „Въведение Богородично“ -
Църквата „Свети Архангели“ -
Църквата „Света София“ -
Църквата „Света Варвара“
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода].svg){kind=small}
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Акад. Йордан Иванов. Населението в Югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)
- ((el)) Драмска митрополия Архив на оригинала от 2008-03-12 в Wayback Machine.
- Официален сайт на ном Драма
- Greek history - Drama Prefecture Архив на оригинала от 2011-12-26 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 158. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32 – 33.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 52.
- ↑ Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Пловдив, 1918, стр. XIII, 46.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 50.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 113.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 120.
- ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 22 ноември 2014. (на гръцки)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 101.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 159. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 163. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||
|
