Направо към съдържанието

Георги Скрижовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Скрижовски
български революционер
Роден
Починал
Подпис
Георги Скрижовски в Общомедия

Георги Иванов Радев, известен като Скрижовски[1] или Скрижевски,[2][3] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Скрижовски е роден през 1882 година в село Скрижово, Зъхненско в бедно протестантско семейство. Учи в родното си село. Завършва българското педагогическо училище в Сяр през 1896 година, като още като ученик влиза във ВМОРО, привлечен от един от учителите си - Димитър Гущанов. Известно време е учител в селата Горно Броди, Горни Порой и в родното си Скрижово, където е начело на революционния комитет. Създава и укрепва комитетите в съседните драмски български села. През 1902 година е принуден да мине в нелегалност, тъй като е открит от турски чиновник заедно с четата на Илия Кърчовалията в къщата на кмета на родното му село. Скрижовски успява да избяга, но кметът е арестуван и изпратен на заточение. Влиза първо в четата на Димитър Гущанов, а след това в тази на Илия Кърчовалията. В 1903 година е в четата на Гоце Делчев и участва в атентата на моста на река Ангиста.[3]

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. Скрижовски е на петия ред, шести (последен) от ляво надясно.

Скрижовски участва в Илинденско-Преображенското въстание като секретар на четата на Яне Сандански. На Първия редовен конгрес на Серския революционен окръг в 1905 година е избран за разложки околийски войвода и формира своя чета. В 1906 година става член на Серския окръжен революционен комитет. Делегат е на Втория редовен конгрес на революционния окръг в 1906 година, както и на Третия редовен конгрес на следната 1907 година и е преизбран за член на окръжния комитет. Развива дейност по възстановяването на организацията в Разлога, масовизира комитетите и работи за повишаване на просветното равнище на населението.[3]

Дейци на НФП: Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Яне Сандански, Георги Скрижовски, последният е неидентифициран

При Младотурската революция от 1908 година участва в отряда на Сандански и в Похода към Цариград. Участва в учредяването на Народната федеративна партия (българска секция).[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 15 щипска дружина.[5] С малка чета[3] участва в освобождението на Драма.[6] Взима участие и в Междусъюзническата война в 1913 година.[3] През Първата световна война е войвода на чета, извършваща диверсии в тила на противника.

След войните се установява в Ксанти, а след като градът е откъснат от България в 1919 година – в Свиленград.[3] Член на Временното представителство на бившата Вътрешна македонска революционна организация и подписва апела от 9 март 1919 г. до Парижката мирна конференция. В 1919 година става член на БКП. Поддържа връзки с Димо Хаджидимов.

На 11 януари 1925 година Георги Иванов Скрижовски е избран за общински съветник в Свиленград, утвърден е за такъв на 7 февруари от Хасковския окръжен съд, но не успява да присъства на нито едно заседание, тъй като на 28 февруари е застрелян от терориста на ВМРО Шарен Ампо[7]. Първото заседание на новоизбрания общински съвет в Свиленград се провежда на 9 март 1925 година и започва със ставане на крака от всички общински съветници, в знак на почит към паметта на Георги Скрижовски.

Личното оръжие на Скрижовски се съхранява във фондовете на Регионалния исторически музей в Благоевград.

Синът му, Камен Скрижовски, в 1936 година завършва право в Софийския университет.[8] След Деветосептемврийския преврат е съдия и народен предтсавител от благоевградски окръг.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
  3. ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 264.
  4. ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 176.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 617.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 151.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 428-429.
  8. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1935 — 1936
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Скрижовски&oldid=12407311“.