Парижка мирна конференция

Тази статия е за договора от 1919 г.. За договора от 1947 г. вижте Парижки мирен договор (1947). За други значения вижте Парижки мирен договор (пояснение).

---

„Голямата четворка“ на конференцията: Дейвид Лойд Джордж, Виторио Орландо, Жорж Клемансо и Удроу Уилсън

Парижката мирна конференция е свикана във Версай, Париж, на 18 януари 1919 година след края на Първата световна война. Председател е Жорж Клемансо. Участват американският президент Удроу Уилсън, английският министър-председател Лойд Джордж и италианският министър-председател Виторио Орландо. Датата не е избрана случайно – през 1871 година в същата зала е провъзгласено обединението на Германия.

На конференцията се разглеждат мирните договори със страните, загубили войната – Германия, Царство България, Австро-Унгария и Османската империя. Сключени са следните договори:

• Версайски договор – с Германия
• Сен-Жерменски договор – с Австрия
• Ньойски договор – с България
• Трианонски договор – с Унгария
• Севърски договор – с Османската империя

Конференцията приключва през 1920 година, като налага тежки условия на победените.

С оглед избягването на бъдещи международни конфликти се обсъжда устройството на света след войната и е създадено Обществото на народите, чийто устав е подписан от 44 държави на 28 юни 1919 г. Това са 27-те държави победителки във войната, доминионите на Великобритания Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, както и Британска Индия. Към ОН се присъединяват и 13 специално поканени неутрални държави. Няколко месеца след създаването на Обществото се присъединяват България и Австрия (1920). Въпреки това новата организация не успява да наложи стабилен световен ред. По-късно това ще доведе до избухването на Втората световна война.

Външни препратки

• Трагичният епилог, статия от Петър Карчев от Охрид за Парижката мирна конференция, публикувана във в-к „Воля“, год. III, бр. 128, София, 11 октомври 1919 г.