Западен фронт (Първа световна война)

Западен фронт
Част от Първата световна война
Британски войници в окоп при Сома, войник носи ранен на гърба си, атака на танкове Renault F17, немски щурмовак при окоп в Вердюн, немски бомбардировач "Гота", американски войници при офанзивата Маас-Аргон
Информация
Период	от 4 август 1914 до 11 ноември 1918 г.
Място	Белгия и Североизточна Франция
Резултат	Победа на Антантата, край на Германската империя
Страни в конфликта
Антанта: • Франция • Британска империя • Белгия • САЩ • Русия • Италия • Португалия Централни сили: • Германия • Австро-Унгария
Командири и лидери
Фердинанд Фош Жозеф Жофър Робер Нивел Филип Петен Джон Френч Дъглас Хейг Албер I Джон Пършинг Хелмут фон Молтке Ерих фон Фалкенхайн Паул фон Хинденбург Ерих Лудендорф Вилхелм Грьонер
Сили
1918: 2 562 000 1 794 000 1 876 000 145 000 55 000 Общо: 6 432 000 1914/15 1 894 928 1915/16 2 706 609 1916/17 3 005 777 1917/18 3 528 178 1918: 3 403 000 124 000 Общо:3 527 000
Западен фронт в Общомедия

Западен фронт е наименованието на един от главните театри на военни действия през Първата световна война, образуван след окупирането от германската армия на Люксембург и нахлуването ѝ в Белгия в началото на август 1914 година. Решителният успех на немците в пограничните боеве над белгийски, френски и британски войски им позволява да пренесат военните действия на френска територия и да заемат важните промишлени райони на Североизточна Франция.

В сражението на река Марна през септември 1914 г. съглашенците успяват не само да прекратят устрема на германските войски, но и да ги принудят за първи път да осъществят общо отстъпление. Макар и претърпели значителен неуспех германските армии се отдръпват неразбити и заемат предварително избрани и снабдени с непрекъснати линия от укрепления позиции по река Ена, където на свой ред спират франко-английските сили и ги принуждават да се окопаят на срещуположния бряг на реката. Достигайки до безизходица, двете страни започват поредица от опити да заобиколят западния фланг на противника, която се характеризира с преминаването на инициативата ту в ръцете на съглашенците, ту в ръцете на германците. Тази своеобразна надпревара към морето завършва към края на месец октомври със създаването на една непрекъсната укрепена бойна линия с дължина над 600 километра от Северно море до Швейцария. Това дава началото на позиционната война, която, с малки изключения, властва на Западния фронт до самия край на Първата световна война.

От 1915 до 1917 година на Западния фронт се провеждат редица значими офанзиви, характеризиращи се с широката употреба на тежка артилерия и масовите пехотни атаки. Всички те постигат неуспехи в лицето на добре укрепените противникови системи от полеви укрепления, снабдени с широки пояси от бодлива тел, многобройни картечни гнезда и артилерия, които нанасят тежки загуби на атакуващите. Опитите да се достигне до решителен пробив в неприятелските линии е съпроводено и със засилена употреба на редица иновативни оръжия като отровния газ, танковете и самолетите.

През 1918 г. този фронт се оказва решаващ за капитулацията на Германия, която е принудена да се признае за победена след неуспеха на последната своя голяма офанзива през пролетта на същата година и последвалото я успешно контранастъпление на съюзническите войски.

Източници

• ((en)) Spencer Tucker (2005): World War I: A Student Encyclopedia. ABC-CLIO. ISBN 1-85109-879-8
• ((en)) Keegan, John. The First World War. Hutchinson, 1998. ISBN 0091801788.