Битка при Марна (1914)

Битка при Марна
Западен фронт през Първата световна война
Разположение на противниците на Западния фронт между 5 и 9 септември 1914 и направление на англо-френския контраудар.
Информация
Период	6–12 септември 1914 г.
Място	река Марна
Резултат	Решителна победа за Антантата
Страни в конфликта
Франция Великобритания Германска империя
Командири и лидери
Жозеф Жофър Жозеф Галиени Мишел-Жозеф Монури Луи Франше д'Еспере Фердинанд Фош Фернан дьо Лангъл дьо Кари Морис Сарай Джон Френч Хелмут фон Молтке Александър фон Клук Карл фон Бюлов Макс фон Хаузен Албрехт Вюртембергски
Сили
1 082 000 души (64 френски дивизии 6 британски дивизии) 900 000 души (51 дивизии)
Жертви и загуби
: 80 000 мъртви : 1700 мъртви 67 700 мъртви
49.016667, 3.383333
Битка при Марна в Общомедия

Първата битка при Марна от 5 до 12 септември 1914 година е решително сражение от началото на Първата световна война, в което френски и британски войски нанасят поражение на германците и провалят опита им да завладеят Париж. Сражението се състои на фронт от над 160 km с участието на над два милиона души. Общите загуби са около половин милион убити и ранени, приблизително поравно от двете страни.

Развой

В седмиците до битката германските войски прекосяват с боеве Белгия и Северна Франция. В първите дни на септември 1-ва армия на генерал Александър фон Клук е вече на по-малко от 50 km северно и източно от френската столица. В този момент десният ѝ фланг в района на река Урк е контраатакуван от парижкия гарнизон на генерал Жозеф Галиени и новосформираната 6-а армия. Обръщайки се на запад, за да ги посрещне, Клук отваря празнина от няколко десетки километра между своята и съседната 2-ра германска армия на река Марна. Възползвайки се от това, главнокомандващият френските войски генерал Жозеф Жофър хвърля в този участък 5-а френска армия и Британския експедиционен корпус. Тази атака решава изхода на битката. Двете германски армии се оттеглят с ариергардни боеве зад река Ен – на 65 km от Марна.

Равносметка

Съглашенските войски осуетяват плановете на германците, но не използват шанса да ги разгромят напълно и да приключат бързо войната. Основният резултат от битката е затягане на бойните действия на фронт от френско-швейцарската граница до Ламанша, който търпи незначителни изменения през следващите четири години въпреки безпрецедентното кръвопролитие при Вердюн и Сома.

Като обективни причини за германския неуспех при Марна се сочат умората на бойците и разтягането на логистичните линии вследствие на 300-километровия марш през Белгия. Недостигът на резерви в критичната фаза на битката се дължи както на упоритата съпротива на крепостите Антверпен и Мобьож в германския тил, така и на бързата мобилизация на руските армии, застрашили Източна Прусия, които налагат на германското командване да отдели сили за неутрализирането им. Сред субективните причини е слабата комуникация между армейските командири и главнокомандващия Хелмут фон Молтке, който остава в неведение в щаб-квартирата си в Люксембург за ключови събития около Париж.

Факторите за френския успех, наред с инициативността на командирите и мотивацията на бойците, са въздушното разузнаване, което открива пробойните в германското разположение, и развитата железопътна линия, която позволява на Жофър да размести своевременно войските си.