Направо към съдържанието

Цигани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цигани
Цигански момичета от Централна Източна Гърция
Цигански момичета от Централна Източна Гърция
Общ брой4 – 5 милиона
По местаСАЩ: Ок. 1 000 000

Бразилия: 800 000
с циганско потекло

Румъния: 535 140 (преброяване от 2002). Независими източници посочват бройки между 1 и 1,85 млн. души.[1]

Испания: Ок. 600 000 – 800 000[2], някои източници посочват до 1 500 000

Турция: 500 000 – 2 750 000 [3][4][5]

Франция: 500 000 – 1 200 000[6]

България: 325 343 (2011)[7]; 313 000 (1992)[8]; Независими източници посочват бройки между 700 000 – 800 000[9]

Чехия: 250 000

Гърция: 110 000 според гръцкото правителство;[10] 300 000 според Гръцкия хелзинкски комитет[11]

Русия: 183 000[12]

Сърбия: 131 936 (2022г.)[13]

Албания: 9 813 (2023г.)[14]

Германия: Ок. 100 000 (главно синти)[15]

Словакия: 92 500 [16]

Северна Македония: 53 879 [17]
Обединеното кралство: Над 105 000[15]

Полша: Ок. 15 000 – 50 000[18]

Украйна: 48 000[19]
Унгария: 190 046 (преброяване от 2001), ок. 500 000[20]

Португалия: 40 000 [21]

Хърватия: 14 000 [22]

Финландия: 10 000[23]
ЕзикЦигански, местни езици и диалекти
РелигияХристиянство, Ислям
Сродни групидоми, ломи (боша), дома, люли
Цигани в Общомедия
Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския световен конгрес. Знамето също съдържа 16 спици червена чакра, на санскрит означава колело, в центъра, представляваща традицията на странстване на хората от ромски произход.

Цигани (от гръцки: αθίγγανοι, атингани – „недосегаеми“) е традиционно събирателно название на няколко сродни етнически групи, които са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешна Индия.[24][25][26] Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.

Циганската етническа общност произлиза от северозападните части на Индийския субконтинент,[27] по специално от северна Индия,[28][29] вероятно от северозападните индийски щати Раджастан [28][29] и Пенджаб,[28] и живее днес в целия свят, най-вече в Европа и САЩ. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.

Говорят цигански език (романо чхиб), който принадлежи на групата на индоарийските езици.

Названия

[редактиране | редактиране на кода]
Процентен дял на циганите от населението на европейските държави

Традиционното название „цигани“, ползвано в различни европейски езици[30], може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),[31][32] което означава 'недосегаеми', от α (не-) + θιγγάνω (докосвам).[33][34] Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.[35] Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.[35] Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.[31]

Роми е българизирана форма на ромá – дума на романи, която е самоназванието[36] на част от циганите. На романи ромá означава човек от ромската етническа група или мъж, съпруг[37] (в противовес на гаджé, всички нероми). Думата, на хинди – रोमा „рома“, вероятно идва от санскритското „дом(б)а“, което означава „музикант от низша каста“.[38] На цигански думата ром означава „мъж, съпруг“ и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.

От края на XX век формата роми, смятана за политически коректна, се налага в официалните документи, медиите и научните изследвания.[39] В същото време в ежедневието названието цигани остава по-широко използвано, както от българите, така и от самите цигани.[39] Етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов използват „цигани“, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.[40] Същото смятат и други учени (Томова, Пампоров, Стоянова) които приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности,[41] или заради анахроничността на „роми“ в исторически контекст.[39]

Друго разпространено название в югозападните български диалекти е гюпци или егюпти, (на гръцки γύφτος гифтос) което идва от представата, че циганите произхождат от Египет.[38] Това е коренът на думата и в много европейски езици.[42] Среща се и формата арапи (от Арабия).

Цигански девойки от Испания, 1917 г.

В българския разговорен език думата мангал представлява обидно или пренебрежително обръщение към циганите.[43]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Според генетичните и исторически проучвания, циганите произлизат от северна Индия, [24][25][26] вероятно от днешния щат Раджастан.[44]
Катунари, гравюра от 1837 г.

Според генетичните и исторически проучвания, циганите произлизат от Северна Индия,[24][25][26] вероятно от днешния щат Раджастан.[44][45] От 5 – 6 век техните племена напускат родните си места, вероятно от северозападните индийски щати Раджастан [28][29] и Пенджаб,[28] и се насочват на запад, като продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5 – 6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7 – 8 век.

Корените на циганския език са в Индия: езикът има граматичните характеристики на индийските езици и споделя с тях голяма част от основната лексика например части от тялото или ежедневието.[46] По-точно, циганският език споделя основната лексика с езици като хинди, панджабски и марвари, докато неговата граматика е най-близо до тази на източните индоарийски езици като бенгалски.[47]

Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.

През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсетгодишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.

Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Северна Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа.

Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.

До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.

През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.[48]

Ранни миграции

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки наличието на различни местни говори, циганският е единен по граматика и речник език.[49] Английският лингвист Ярон Мантрас предполага, че той е възникнал при частично сближаване на някой централноиндийски диалект със северноиндийски диалекти. Пак според Мантрас особеностите на циганския сочат (в съпоставка с общата история на индоарийските езици), че неговите носители са напуснали Индийския субконтинент не по-рано от ок. 750 – 1000 г. сл. Хр.[50]

Лабораторно изследване на генетичен материал, взет от 152 представители на 13 отделни цигански общности в цяла Европа, показва, че съвременните цигани имат общи прародители, че те произхождат от северната или северозападната част на Индия, която са напуснали преди около 1500 години, и че са навлезли в Европа през Балканския полуостров преди около 900 години.[51]

Пристигане в Европа

[редактиране | редактиране на кода]
Разселване на циганите в Европа чрез Мала Азия и Северна Африка

В миналото циганите са нямали своя писменост и тяхната история може да бъде проследена само по чужди извори. Възможно е гръцката дума Ἀθίγγανοι (атингани), която през IX в. обозначава разпространена във византийска Мала Азия християнска ерес,[52] впоследствие да е станала едно от наименованията на циганите (срв. новогръцкото Τσιγγάνοι, Ατσίγγανοι).[53] Обичайното византийско име за „циганин“ обаче е Αἰγύπτιος, т.е. „египтянин“.[54] Тази запазена в новогръцкия (Γύφτος) и възприета в други европейски езици дума (английски: Gypsy, френски: gitan, испански: gitano) на пръв поглед сочи, че циганите са дошли в Европа от Египет. В разрез с това Франц Миклошич установява, че в езика им се срещат персийски и арменски, но не и арабски заемки и прави извод, че пътят на циганите извън тяхната индийска прародина е минал през Иранското плато и Задкавказието, а не през Северна Африка.[55] Американският историк Джордж Сулис предполага, че циганите са се преселили в Мала Азия през ΧI в. под натиска на селжукските турци, а османското завоевание през XIV в. ги е изтласкало от там на Балканите.[56]

Гръцката дума „египтянин“ в смисъл на „циганин“ се среща за пръв път в един писмо на Григорий II Кипърец, константинополски патриарх от 1283 до 1289 г., което споменава бирник, взимащ данък от „така наречените египтяни и атингани“.[57] През първите десетилетия на XIV в. отделни цигани (Αἰγύπτιοι) се споменават и като зависими селяни (парици) в два документа на атонските манастири Лавра и Ксиропотам.[58] През 1483 г. немският поклонник Бернхард фон Брайденбах спира на път за Божи гроб във владения от венецианците пелопонески град Модон (Метони): илюстрацията към неговия пътепис показва разположени извън градските стени цигански землянки.[59] Късносредновековният гръцки и славянски Номоканон предписва църковни наказания за християни, които ходят при циганки врачки.[60]

От Балканския полуостров циганите се придвижват на север към Централна и Западна Европа. Във Влашко те са споменати за пръв път през 1385 г., когато Дан I с грамота предава на Тисманския манастир 40 семейства цигани („ацигани М челѣди“), дарени по-рано от неговия чичо Владислав I на друга, съседна обител.[61] Доминиканският монах летописец Херман Корнер от Любек разказва как в края на 1417 г. около 300 души цигани („секани“, Secanes) се появяват в Мекленбург: „Инородно, невиждано по-рано странстващо множество хора от източните страни дойде в Германия, преброждайки цялата тази земя чак до приморските области.“ Те имали свои князе (principes) – херцог (dux) и граф (comes).[62] През 1501 г. във Вилнюс полският крал Александър потвърждава правото на циганите да се придвижват свободно в държавата му (swoboda obraszczenia w zemliach naszych) и властта на войводата (woyt cyganski) Васил над всички цигани във Великото литовско княжество.[63] През 1538 г. крал Жуау III забранява на цигани (ciganos) да влизат в страната, за да не се занимават с грабеж и магьосничество, а родените вече на португалска земя цигани заточва по за две години в Африка.[64] Една издадена в Лондон ок. 1542 – 1547 г. книга съдържа първия запис на циганска („египетска“) реч.[65]

Пристигане в България

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Цигани в България

Според Константин Иречек циганите „по всяка вероятност [са] се появили в България към средата на XIV в.“.[66] Рилската грамота (1378) на цар Иван Шишман споменава „Агупови клети“ (колиби); Иван Дуйчев свързва това „с името „агупци“, давано у нас на циганите“.[67] Среднобългарският превод на житието на св. Варвар Охридски разказва за множество „египтяни“ в околността на Драч (ибѡ мнѡѕи бѣхѫ егѵптѣны въ тои странѣ); тази подробност не присъства в гръцкия първообраз на житието и най-вероятно касае цигани, достигнали през XIV в. брега на Адриатика.[68]

Цигански оркестър, нает за сватба в София

Циганите в Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

След турското завоевание на Балканите циганите често биват записвани в османските данъчни документи. Най-ранното такова споменаване е от 1430 г. – в тимарския регистър на Никополския санджак.[69] Султан Сюлейман I издава нарочен „Закон за циганите във вилаета Румели“ (1530), според който циганите – както „неверници“, така и мюсюлмани – плащат поголовен данък.[70]

Западноевропейски пътешественици, виждали цигани по своите родни места, ги срещат и в османските земи. Според Мартин Груневег (1562 – 1618?) там „[и]ма много цигани, които работят занаятите си на улиците под малки палатчици, в които те живеят заедно с жените и децата си. Циганите, които иначе на нас, гданчани, не са непознати, макар и получерни, са все пак хубав народ. В Турция те се прехранват с ковачество или са музиканти, сиреч гъдулари, иначе казано фокусници. Придържат се към турската носия.“[71] През 1553 г. Антон Вранчич разказва: „Когато започнахме да прекосяваме реката (Велика Морава), пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги. Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, които могат да се състоят както в пари, така и в малолетни деца.“[72]

През 1877 г. Бейкър оценява броя на циганите в Османската империя на 200 хил. души. Някои от тях са скитащи като в Западна Европа, други са групирани в села, а трети са установени в градовете, в специално обособени за тях квартали. Специализирани са в калайджийство, казанджийство, търговия с коне и мародерство. Те са музиканти – „барабанът и циганският кларинет придружават почти всеки селски празник, християнски или мюсюлмански“. Англосаксонски пътешественици в империята като цяло се възхищават на красотата им и излагат тяхната нечестност и аморалност. Различно мнение имат Сенклер и Брофи, според които циганите са жертви на българската злоба и алчност.[73]

Циганите във Влашко и Молдова

[редактиране | редактиране на кода]
Румънска обява за търг на цигани-роби (1852)

Не е сигурно дали споменаваните в славяно-румънски грамоти от XIV и XV в. цигани са били зависими селяни или същински роби.[74] Един молдовски летопис съобщава, че след победа над влашкия княз Раду през 1470 г. Стефан Велики „избил много народ и взел 17 хиляди цигани във владение (in Eigenschaft)“.[75] Това, изглежда, е първото ясно свидетелство за робско положение на цигани в дунавските княжества. От началото на XVI в. насетне „на практика единствените роби във Влашко и Молдова“ са циганите.[76] Някои от тях са собственост на княза, други – на манастири или на частни лица. Във Влашко робството е отменено със закон през 1847 г., в Молдова – през 1844 г.[77]

Циганите по време на Априлското въстание

[редактиране | редактиране на кода]

Отношението към циганите във въстаналите селища е различно. В село Мухово, по думите на Захари Стоянов, циганите (с изключение на един) „не само били добри майстори, но и направили много ножове и пушки на българите, без да издадат една дума на турците“.[78] Според историците Георги Димитров и Димитър Страшимиров κлисурските цигани били заподозрени, че със своите шпионства подпомогнали или даже причинили разоряването на това градче от башибозука. За да предотвратят подобно събитие в Копривщица, тамошните въстаници избиват през нощта на 27 срещу 28 май 1876 г. около 70 мъже местни цигани.[79]

Циганите в Третия райх

[редактиране | редактиране на кода]

Расизмът е принцип на националсоциалистическата идеология и политика. На 8 декември 1938 г. Хайнрих Химлер издава наредба „За борба с циганската напаст (Zigeunerplage)“ „на расови начала“ (aus dem Wesen der Rasse heraus).[80] Допълнително постановление от германската Държавна дирекция на полицията пояснява, че предприетите съгласно тази наредба мерки трябва да имат за цел „първоначално – расовото отделяне на циганите от немската народност, след това – възпрепятстване на смесването между расите и в крайна сметка – урегулирането на начина на живот при чисторасовите цигани и лицата с отчасти циганско потекло. Нужната правна основа за това може да бъде осигурена само със Закон за циганите...“[81] Избухването на Втората световна война попречва да се подготви подобен закон, но войната става предпоставка циганите да бъдат поголовно изтребвани – редом с други обявени от националсоциалистите за расово непълноценни народности. Избиване или депортиране на цигани биват организирани през 1942 – 1945 г. както от немските граждански и военни власти, така и от съюзените с Германия правителства на Румъния, Унгария и Независимата хърватска държава.[82] Липсата на документи не дава възможност да се установи точният брой на жертвите, но мнозинството историци смятат, че са били погубени не по-малко от 200 000 европейски цигани.[83] Българските цигани остават незасегнати от тази катастрофа.

Цигански общности

[редактиране | редактиране на кода]
Държава Брой Държава Брой Държава Брой Държава Брой Държава Брой
 Турция 2 750 000 [84]  Обединено кралство 225 000 [84]  Мароко 50 000  Австралия 25 000  Република Южна Африка 7900
 Египет 2 300 000 [85][86]  Чехия 200 000 [84]  Ирак 50 000  Черна гора 20 000 [84]  Казахстан 7 000
 Румъния 1 850 000 [84]  Северна Македония 197 000 [84]  Судан 50 000  Тунис 20 000  Дания 5500 [84]
 САЩ 1 000 000 [87]  Гърция 175 000 [84]  Беларус 47 500 [84]  Чили 17 500 [88]  Таджикистан 4500
 Русия 825 000 [84]  Италия 150 000 [84]  Алжир 40 000  Ангола 16 000  Литва 3000 [84]
 Бразилия 800 000 [89]  Албания 115 000 [84]  Либия 40 000  Палестинска автономия 15 000  Израел 3000
 Испания 750 000 [84]  Молдова 107 000 [84]  Нидерландия 40 000 [84]  Латвия 12 500 [84]  Уругвай 2000
 Унгария 750 000 [84]  Германия 105 000 [84]  Ирландия 37 500 [84]  Узбекистан 12 000  Еквадор 2000
 Сърбия 600 000 [84]  Иран 100 000 [90]  Косово 37 500 [84]  Ливан 12 000  Азербайджан 2000 [84]
 Словакия 490 000 [84]  Канада 80 000 [91]  Австрия 35 000 [84]  Финландия 11 000 [84]  Грузия 2000 [84]
 Франция 400 000 [84]  Йордания 70 000 [92]  Хърватия 35 000 [84]  Норвегия 10 100 [84]  Армения 2000 [84]
 Аржентина 300 000 [93]  Босна и Херцеговина 58 000 [84]  Полша 32 500 [84]  Китай 9000  Кипър 1250 [84]
 България 266 720[94]  Португалия 52 000 [84]  Белгия 30 000 [84]  Словения 8500 [84]  Естония 1050 [84]
 Украйна 260 000 [84]  Мексико 51 000 [95]   Швейцария 30 000 [84]  Перу 8400  Киргизстан 500
 Сирия 250 000  Швеция 50 000 [84]  Афганистан 30 000 [96]  Колумбия 8000 [97]  Люксембург 300 [84]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ По данни Архив на оригинала от 2009-10-03 в Wayback Machine. на Световната банка([1] Архив на оригинала от 2006-08-24 в Wayback Machine.) и Международната асоциация за статистика ([2] Архив на оригинала от 2008-02-26 в Wayback Machine.).
  2. ↑
    Испания: Ок. 600 000 – 800 000 към 1988, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  3. ↑ romove.radio.cz
  4. ↑ International Romani Studies Network: „Reaching the Romanlar – A Feasibility Study Report“ Архив на оригинала от 2008-05-28 в Wayback Machine., Istanbul, 2006, стр. 13.
  5. ↑ SERİN, Ayten. AB ülkeleriyle ortak bir noktamız daha ÇİNGENELER // Hürriyet, 8 май 2005. Архивиран от оригинала на 2009-10-07. Посетен на 23 септември 2006.
  6. ↑ www.euractiv.com // Архивиран от оригинала на 2017-08-30. Посетен на 2011-04-10.
  7. ↑ str.3
  8. ↑ България: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition. 1995, цитирани в Patrin Web Journal. Ок. 450 000 през 1990, Bulgaria – Minorities в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  9. ↑ United Nations Development Programme's Regional Bureau for Europe, архив на оригинала от 1 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131101141449/http://europeandcis.undp.org/uploads/public/File/rbec_web/vgr/chapter1.1.pdf, посетен на 6 юли 2007 
  10. ↑ Premier Tsipras Hosts Roma Delegation for International Romani Day // Nick Kampouris, 9 April 2019.
  11. ↑ Greece NGO // Minelres.
  12. ↑ Русия: Преброяване от 2002 Архив на оригинала от 2011-06-09 в Wayback Machine. отчита 182 766 души.
  13. ↑ [3]
  14. ↑ https://shqiptarja.com/uploads/ckeditor/667eb96647c4bcens-2023.pdf
  15. ↑ а б Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0-8108-3444-8
  16. ↑ По данни на ЦРУ Архив на оригинала от 2020-04-07 в Wayback Machine..
  17. ↑ Според преброяване от 2002
  18. ↑ Полша: Ок. 15 000 – 50 000 в началото на 90-те, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  19. ↑ Украйна: Преброяване от 2001 Архив на оригинала от 2007-09-14 в Wayback Machine. отчита 47 587 души
  20. ↑ Унгария: Ок. 500 000 през 80-те години, в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  21. ↑ данни
  22. ↑ Според преброяване от 2001.
  23. ↑ Според данни на ЦРУ Архив на оригинала от 2015-09-19 в Wayback Machine..
  24. ↑ а б в Mendizabal, Isabel и др. Reconstructing the Population History of European Romani from Genome-wide Data // Current Biology. 6 декември 2012.
  25. ↑ а б в Sindya N. Bhanoo. Genomic Study Traces Roma to Northern India // New York Times, 11 декември 2012.
  26. ↑ а б в Current Biology.
  27. ↑ Hancock 2002 , с. xx.
  28. ↑ а б в г д books.google.ca
  29. ↑ а б в books.google.ca
  30. ↑ Например: Zigeuner (немски), zingari (италиански), cigányok (унгарски), cikáni (чешки), ciganos (португалски), Çingeneler (турски).
  31. ↑ а б Кенрик, Доналд. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies), („Исторически речник на циганите“ (Второ издание – 2007) – английски) // Архивиран от оригинала на 2012-03-03. Посетен на 22 април 2012.
  32. ↑ Crowe, David M. (1996). A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia. Palgrave Macmillan, ISBN 0-312-12946-7.
  33. ↑ Ιστορία των Ρομά („История на ромите“ – гръцки) Архив на оригинала от 2012-06-18 в Wayback Machine. Посетен на 22 април 2012.
  34. ↑ Chapman, J. (1911). Melchisedechians. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Посетен на 2 януари 2012 from New Advent
  35. ↑ а б Sándor Avraham. Myths, Hypotheses and Facts Concerning the Origin of Peoples. The True Origin of Roma and Sinti. // www.ImNinalu.net. Посетен на 2 януари 2011.
  36. ↑ We Are the Romani People, Pg XIX. Посетен на 31 юли 2008.
  37. ↑ Roma, Sinti, Gypsies, Travellers...The Correct Terminology about Roma // In Other WORDS project – Web Observatory & Review for Discrimination alerts & Stereotypes deconstruction. Архивиран от оригинала на 2012-10-05. Посетен на 1 януари 2017. (на английски)
  38. ↑ а б "Gipsies (Gypsies") – Енциклопедия Британика (10-о издание, 1902 г.). Посетен на 22 април 2012.
  39. ↑ а б в Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 9 – 10.
  40. ↑ Marushiakova, E., Popov, V. (2001). Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti. В: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, ISBN 1-902806-07-7, pp. 33 – 53.
  41. ↑ Пампоров, А., Колев, Д., Крумова, Т., Йорданов, И. Ромите в България. Информационен справочник Архив на оригинала от 2019-02-23 в Wayback Machine.. 2008, Институт „Отворено общество“ – София, ISBN 978-954-9828-61-0, стр. 11 – 12
  42. ↑ Например: gipsy/gypsy (английски), gitani (италиански), gitans (френски), gitanos (испански).
  43. ↑ Rechnik na chuzhdite dumi v bŭlgarskia ezik s prilozhenia, Ivan Gaberov, Gaberoff, 2002, str. 452.
  44. ↑ а б Rajasthan turns out to be the 'baap' of Euro gypsies // DNA India, 2 декември 2012.
  45. ↑ Origins, admixture and founder lineages in European Roma
  46. ↑ Nástin mluvnice slovenské romštiny (pro pedagogické účely) // Pedagogická fakulta Univerzity J. E. Purkyně v Ústí nad Labem, 1998. с. 4. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-11-10.
  47. ↑ Hübschmannová, Milena. Romaňi čhib – romština: Několik základních informací o romském jazyku // Bulletin Muzea romské kultury (4/1995). Muzeum romské kultury, 1995. Zatímco romská lexika je bližší hindštině, marvárštině, pandžábštině atd., v gramatické sféře nacházíme mnoho shod s východoindickým jazykem, s bengálštinou.
  48. ↑ ROMANIES AND THE HOLOCAUST: A REEVALUATION AND AN OVERVIEW // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2009-10-15.
  49. ↑ Uniformity Архив на оригинала от 2015-06-25 в Wayback Machine.. – Romani Linguistics and Romani Language Projects, University of Manchester (посетен на 20 януари 2015 г.).
  50. ↑ Mantras, Y. Romani. – In: Encyclopedia of Languages and Linguistics. 2nd ed. (ed. Brown, K.). Oxford: Elsevier, 2006, p. 2 of the online offprint Архив на оригинала от 2017-10-11 в Wayback Machine..
  51. ↑ Mendizabal, I. et al. Reconstructing the Population History of European Romani from Genome-wide Data. – Current Biology, 22, 2012, 2342 – 2349.
  52. ↑ The Oxford Dictionary of Byzantium (ed. A. P. Kazhdan). Vol. 1. Oxford, 1991, 223 (Athinganoi).
  53. ↑ Вж. речника Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp).
  54. ↑ Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp); The Oxford Dictionary of Byzantium (ed. A. P. Kazhdan). Vol. 2. Oxford, 1991, 889 (Gypsies).
  55. ↑ Miklosich, F. Über die Mundarten und die Wanderungen der Zigeuner Europas. Bd. 3. Wien, 1873, 4; Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 144.
  56. ↑ Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 163.
  57. ↑ Rochow, I., Matschke, K. P. Neues zu den Zigeunern im byzantinischen Reich um die Wende vom 13. zum 14. Jahrhundert. – Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik, 41, 1991, 241.
  58. ↑ Вж. речника Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp) под думата Αἰγύπτιος.
  59. ↑ Breydenbach, B. v. Die heyligen reyßen gen Jherusalem zuo dem heiligen grab (Holzschnitte von Erhard Reuwich). Mainz, 1486, 22, Illustration 5.
  60. ↑ Павлов, А. Номоканон при Большом Требнике. 2 изд. Москва, 1897, 132 – 134.
  61. ↑ Documenta Romaniae Historica: Țara Românească. Т. 1 (edd. P. Panaitescu, D. Mioc). Bucureşti, 1966, 20.
  62. ↑ Die Chronica novella des Hermann Korner (hrsg. von J. Schwalm). Göttingen, 1895, 409.
  63. ↑ Miklosich, F. Über die Mundarten und die Wanderungen der Zigeuner Europas. Bd. 3. Wien, 1873, 30; Giselbach, R. Weltchronik der Zigeuner. Teil 1. 2. Aufl. Frankfurt am Main, 1997, 117, 242.
  64. ↑ Coelho, M. Os ciganos de Portugal. Lisboa, 1892, 230 – 231.
  65. ↑ Borde, A. The Fyrst Boke of the Introduction of Knowledge. London, 1870, 217 – 218.
  66. ↑ Иречек, К. История на българите. С., 1978, 426.
  67. ↑ Дуйчев, И. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, 392 – 393.
  68. ↑ Яцимирский, А. И. Из славянских рукописей: Тексты и заметки. Москва, 1898, 43; Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 160.
  69. ↑ Марушиакова, Е., Попов, В. Циганите в Османската империя. С., 2000, 29.
  70. ↑ Турски извори за историята на правото в българските земи. Т. 1 (съст. Г. Д. Гълъбов). С., 1961, 309 – 310; Марушиакова, Е., Попов, В. Циганите в Османската империя. С., 2000, 36 – 38.
  71. ↑ Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 413.
  72. ↑ Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 177
  73. ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 132.
  74. ↑ Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, pp. 2 – 4 of the online offprint.
  75. ↑ Славяно-молдавские летописи XV-XVI вв. (ред. Грекул, Ф. А.). Москва, 1976, 39 Архив на оригинала от 2018-11-07 в Wayback Machine..
  76. ↑ Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, p. 4 of the online offprint.
  77. ↑ Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, p. 23 of the online offprint.
  78. ↑ Стоянов, З. Записки по българските въстания, том 2, гл. 2.
  79. ↑ Димитров, Г. Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение. Т.2. С., 1896, 406 – 407; Страшимиров, Д. История на Априлското възстание. Т.3. Пловдив, 1907, 197 – 198.
  80. ↑ Bekämpfung der Zigeunerplage. RdErl. d. RFSSuChdDtPol. im RMdI. vom 8.12.38 Архив на оригинала от 2015-01-20 в Wayback Machine..
  81. ↑ Ausführungsanweisung des Reichskriminalpolizeiamtes zum RdErl. des RFSSuChdDtPol. im RMdI, vom 8.12.1938 Архив на оригинала от 2015-01-20 в Wayback Machine.: „Wenn auch als Grundsatz für die Bekämpfung der Zigeunerplage voranzustellen ist, daß das deutsche Volk auch jede seinem Volkstum fremde Rasse achtet, so muß Ziel der staatlichen Maßnahmen zur Wahrung der Einheit der deutschen Volksgemeinschaft sein einmal die rassische Absonderung des Zigeunertums vom deutschen Volkstum, sodann die Verhinderung der Rassenmischung und schliesslich die Regelung der Lebensverhältnisse der reinrassigen Zigeuner und der Zigeuner-Mischlinge. Die erforderliche Rechtsgrundlage kann nur durch ein Zigeunergesetz geschaffen werden, das die weiteren Blutvermischungen unterbindet und alle wichtigen Fragen, die das Leben der Zigeunerrasse im deutschen Volksraum mit sich bringt, regelt.“
  82. ↑ Zimmermann, М. Rassenutopie und Genozid. Die nationalsozialistische „Lösung der Zigeunerfrage“. Hamburg, 1996.
  83. ↑ Holocaust: Victims Архив на оригинала от 2015-01-03 в Wayback Machine.. – Factsheets on Roma, Universität Graz (посетен на 20 януари 2015 г.); Scriba, A. Der Völkermord an Sinti und Roma. – Lebendiges Museum Online, Deutsches Historisches Museum, Berlin (посетен на 20 януари 2015 г.).
  84. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап Document prepared by the Support Team of the Special Representative of the Secretary General of the Council of Europe for Roma Issues (2012)
  85. ↑ "Romani, Domari in Egypt"
  86. ↑ "Romani, Halebi in Egypt"
  87. ↑ "Hounded in Europe, Roma in the U.S. Keep a Low Profile" // Архивиран от оригинала на 2013-10-20. Посетен на 2022-02-13.
  88. ↑ www.latinolife.co.uk // Архивиран от оригинала на 2021-04-23. Посетен на 2022-02-13.
  89. ↑ "Falta de políticas públicas paraciganos é desafio para o governo" // Архивиран от оригинала на 2012-01-11. Посетен на 2022-02-13.
  90. ↑ "Gypsy" // Архивиран от оригинала на 2017-05-15. Посетен на 2022-02-13.
  91. ↑ "Roma in Canada" // Архивиран от оригинала на 2007-06-14. Посетен на 2022-02-13.
  92. ↑ "Jordan's Gypsies Maintain Identity Amid Stigmatization"
  93. ↑ "Development of Roma Civil Rights Movements in Argentina and Latin America"
  94. ↑ INFOSTAT
  95. ↑ "Romani, Vlax in Mexico"
  96. ↑ "Afghanistan's forgotten gypsies seek legal recognition"
  97. ↑ "The Roma Gypsies of Colombia" // Архивиран от оригинала на 2021-04-23. Посетен на 2022-02-13.

Изследвания

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Цигани.

Документи:

Култура:

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цигани&oldid=12424969“.