Направо към съдържанието

Интеграция на циганите в България

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Интеграция на циганите в България са опитите за приобщаване на циганите към българското общество.[1][2] Въпреки че този процес започва още преди Освобождението,[3] дори през XXI век той няма особен успех и продължава да е обект на горещи спорове. Сред проблемите за интеграцията на циганите са техните общностни традиции, в резултат на които повечето от тях живеят в изолирани гета с мизерни условия. Често те не желаят да се образоват,[2] заживяват на съпружески начала от ранна възраст, като създават многолюдни семейства, а сред техните общности се шири висока безработица, бедност и престъпност.[4][5][6]

Държавна политика

[редактиране | редактиране на кода]

Според плана за действие на новосъздадения Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет, целта на този съвет е „преодоляване на неравноправното третиране на ромите чрез ефективно включване в социално-икономическия живот.“ Същият съвет планира да постигне консенсус по политиката и мерките за интегриране на ромите, без да посочва кои организации са въвлечени в обсъждането на съответните политика и мерки и без да посочи кои елементи се нуждаят от консенсус[7].

Държавата е приела голям брой документи касаещи интеграцията на ромите:

  • „Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество“ (1999); [8]
  • „Национален план за действие за по-нататъшно прилагане на Рамковата програма“ (2003 – 2004)' [9]
  • „Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства – 11.06.2004 г.“[10]
  • „Национален план за действие за изпълнение целите на „Десетилетието на ромското включване (2005 – 2015)““.[11]
    • В изпълнение на последния документ:
      • за откриване на кампанията, на 8 април 2005 година правителството отпуска 29 570 лв.[12]
      • за образованието на ромите през 2005 година е предвиден бюджет един милион лева[13]
  • План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г. – документ с посочени точни суми за харчене и изпълнители.[14] В този план има голям брой насочени към ромите мерки, включително 1 650 000 лв. от бюджета на Националния план за действие по заетостта за Национална програма „Ограмотяване и квалификация на роми“ – Приет с РМС от 26.02.2006 г.

Според изказване от 04.07.2006 г. на министър-председателя Сергей Станишев „в продължение на дълги години и в България нямаше цялостна държавна политика за интеграция на ромите.“[15]

Според Йонко Грозев, адвокат от Центъра за либерални стратегии, твърденията за „привилегировано положение на циганите“ са „смехотворни“, тъй като България „няма активна политика за интеграция на роми.“[16]

Икономически ефект

[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 икономистите Лъчезар Богданов и Георги Ангелов публикуват доклад, финансиран от Институт „Отворено общество“, съдържащ оценка на потенциалните разходи и ползи от ефективната интеграция на циганите в обществото. Те оценяват ползите за 10-годишен период по настояща стойност към 2006 на 15 до 30 милиарда лева, а разходите – на 0,7 до 1,1 милиарда лева. Мерките за интеграция, отчетени в анализа, включват промяна в системата на социално подпомагане, която да увеличи стимулите за труд; либерализиране на пазара на труда, включително намаляване или премахване на минималната заплата; намаляване на облагането на труда с данъци и осигуровки; обвързване на финансирането на училищата с броя на учениците и качеството на обучението им. Като потенциални ползи са отчетени намаляването на социалните помощи, увеличаването на положения труд и произведените блага, намалената смъртност и престъпност.[17]

Различни аргументи

[редактиране | редактиране на кода]

Расизъм, насочен срещу циганите

[редактиране | редактиране на кода]

Международни правозащитнически организации често критикуват отношението към циганите в България. В доклад на Amnesty International от май 2006 година има отделна точка за „Дискриминация спрямо роми“ с посочени четири конкретни случая [18], [19]. Нарушаването на човешките права на хора с ромски произход продължава да фигурира в доклада на Amnesty International и през 2007 година, като отделно внимание е обърнато на насилственото изселване на роми от софийски гета[20]. Случаи на насилие и дискриминация срещу лица от ромски етнос фигурират във всеки от годишните доклади на правозащитната организция Български хелзинкски комитет.[21]

Ощетяване на циганите от прехода

[редактиране | редактиране на кода]

Някои изследователи на циганите, например Илона Томова, констатират, че до прехода около половината от тях работят в сферата на кооперираното селско стопанство. Тъй като преди 1944 г. повечето цигани не са притежавали земя, с връщането на земята на бившите собственици и премахването на кооперативните стопанства мнозинството от тях биват лишени от поминък. [22] Томова казва по-нататък в доклада си:

„...поради ниския си образователен статус се оказват най-депремираната етническа общност в страната...Ситуацията се „нагнетява“ допълнително и от изключителната, а по-скоро демонстративна загриженост на задгранични неправителствени (фондации и др.) организации, които – реално или привидно проявяват изключителна загриженост за безработицата, бездомността, безперспективността на българските циганите, без да я съотнасят спрямо идентичната съдба на всички останали българи. У последните зрее ропот. На всекидневно равнище формулировката му е: ”С какво циганите са по-добри от всички нас, щото отново да бъдат „привилегировани“, а ние – отново дискриминирани?!“

Клод Кан, директор на програмите на Европейския център за права на циганите, смята, че в цяла централна и източна Европа много бивши „интегрирани“ цигански семейства „след промените през 1989 г. внезапно откриват, че отново ги изтласкват от обществото – че те първи губят работата си, че приятелите им не-цигани ги изоставят, че са маргинализирани спрямо всички общности – цигани и нецигани. [23]

Според информация от Дойчландрадио, повторена от българските медии[24], историкът Волфганг Виперман е критикувал България за това, че не спазва правата на циганското малцинство. Според него, „десетилетието на Ромското включване“ не се изпълнява: ромският език и култура не са защитени; циганите не за защитени от социално обедняване; те не са допускани до пазара на труда и до образование, като съзнателно им се пречи в това отношение, а защитата им от преследване и обезправяване не е гарантирана[25].

Гетоизация

[редактиране | редактиране на кода]

Концентрацията на циганско население с ниски доходи води до образуване на гета с ниско качество на обществените услуги.

Пример за това е квартал „Столипиново“ в Пловдив, където в първите години на XXI век възниква криза с електроразпределението. Лошата техническа инфраструктура води до чести прекъсвания на електроснабдяването,[26][23] а голяма част от консуматорите изобщо не плащат за използваното електричество, като неизплатените задължения достигат до 6,5 милиона лева.[27][28] Проблемът придобива публичност и в защита на длъжниците се изказват лидерът на Движението за права и свободи Ахмед Доган и депутатката в Европейския парламент Елс де Хрун.[26][29] След приватизацията на електроразпределителната мрежа, около 2007 година проблемът е решен с допълнителни инвестиции в инфраструктурата и подобрена организация при събирането на задълженията.[26]

Хигиената в кварталите, обитавани предимно от цигани, е на много ниско ниво, като обикновено липсват електричество, отходни системи и течаща вода. През лятото и есента на 2006 година в Пловдив се развива епидемия от хепатит А, като по данни на Националния медицински координационен център само до 20 септември от 886 заболели, 637 са в „Столипиново“ и 92 в „Шекер махала“[30]. Според министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски причината е в ниската хигиена в гетата[31]. Вестник Капитал описва камари боклуци, достигащи 1 м[32]. Община Пловдив дори е принудена да поиска полиция да следи за чистотата в квартала, защото циганите предпочитат да изхвърлят битовите си отпадъци през балконите[33]

Епидемията е овладяна с безплатно ваксиниране на децата от гетата[34]. Мерките пораждат недоволство сред българите тъй като за децата извън „Столипиново“ ваксината не е безплатна. [35]

През септември 2006 година родителите на учениците от 3-ти „А“ клас на пловдивското училище „Христо Ботев“ отказват да пуснат децата си на училище, защото там учат и 13 циганчета от квартал „Столипиново“. [36][37]

Престъпност сред циганите

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Престъпност сред ромите в България

Роля в популяризирането на крайната десница

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Някои коментатори свързват неуспехите в интеграцията на циганите с популяризирането на крайната десница в страната. Така в свое интервю от 2005 година Емил Кало, председател на Организацията на евреите в България „Шалом“, казва, че липсата на държавна политика за интеграция на циганите е важен фактор за ранните успехи на крайнодясната партия „Атака“, която той определя като фашистка.[38] Чест аргумент на крайната десница е, че усилията за интеграция на циганите са предлог за тяхното поставяни в привилегирована позиция по отношение на останалото население.

Критика към морала на циганите

[редактиране | редактиране на кода]

Има случаи на кражби на релси от действащи ЖП линии извършвани от цигани[39][40], въпреки опасността да стане катастрофа и да загинат хора.

При станалите през 2005 г. наводнения, 2500 пострадали цигани са подслонени в училище „Кирил и Методий“ в Ихтиман. По врече на престоя им там са откраднати много учебни пособия, разбити са складове и са счупени чинове.[41].

Момичетата от цигански произход в България традиционно встъпват във фактическо съжителство и често раждат деца, на възраст от 13 до 19 години. При момчетата подобни очаквания има от 15 г. до 21 г. Проблемен момент при данните от националните преброявания е невъзможността да се открои фактът, че първият юридически брак при циганите често е легитимация на второ, трето или още по-късно фактическо съжителство. Ромската общност в България възприема като „стари моми“ неомъжените момичета, на възраст над 19 – 23 години.[42]

Позиция на българските националистически организации и партии

[редактиране | редактиране на кода]

За ВМРО-БНД, партия Атака и БНС, интеграцията включва еднакви задължения и отговорност пред закона за малцинствата, като неотделима от правата част[43]. Според тях специално внимание към един етнос под предлог спазване на човешки права, го поставя в привилегирована по отношение на останалото население позиция и е дискриминационно по своята същност[44][45]. Тази позиция не е изолирана и се споделя от немалко обикновени българи.[46]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Интеграция на ромите в България: необходими реформи и икономически ефекти“[неработеща препратка] – Лъчезар Богданов, Георги Ангелов, май 2006, в библиотека Логин Архив на оригинала от 2007-10-10 в Wayback Machine., свързано от сайта на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси на България: [1] Архив на оригинала от 2008-10-05 в Wayback Machine.
  2. ↑ а б „Политика към ромите в България“ Архив на оригинала от 2013-09-27 в Wayback Machine. – Портал Европа (europe.bg), 16.04.2007: „Шестте политически сили [БСП, ДПС, ГЕРБ, ДСБ, СДС и ВМРО] се обединиха около становището, че ранното стъпване в училище до голяма степен ще успее да интегрира ромската общност и ще я направи активен участник в социалните процеси“; Говори се и за „ромските гета“
  3. ↑ Литературата на малцинствата в България след Освобождението. Т. 1. Ред. В. Мутафчиева, Георги Цанков, Магда Карабелова. София, „Карина М“, 1999 (описана в Портала на етническите малцинства в България – Издания от общ характер Архив на оригинала от 2013-09-27 в Wayback Machine.)
  4. ↑ Ст.н.с. д-р Анна Мантарова, Eтнически аспекти на престъпността в България и Македония, част 1 // Архивиран от оригинала на 2013-11-24. Посетен на 2013-12-13.
  5. ↑ Ст.н.с. д-р Анна Мантарова, Eтнически аспекти на престъпността в България и Македония, част 2 // Архивиран от оригинала на 2008-05-30. Посетен на 2013-12-13.
  6. ↑ Доц. д-р Кирил Кертиков, Европеизация или „циганизация“ на България? // Архивиран от оригинала на 2006-05-12. Посетен на 2006-02-05.
  7. ↑ План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г., архив на оригинала от 3 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070603160233/http://www.ncedi.government.bg/plan_romi_2006.htm, посетен на 8 октомври 2006 
  8. ↑ (Неофициален източник) Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, архив на оригинала от 12 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071012200052/http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=89&SID=89, посетен на 6 октомври 2006 
  9. ↑ (Неофициален източник) План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за периода 2003 – 2004 г., архив на оригинала от 12 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071012200009/http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=276&SID=276, посетен на 6 октомври 2006 
  10. ↑ МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, архив на оригинала от 18 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071218140403/http://www.ncedi.government.bg/MoES-STRATEGY.htm, посетен на 1 ноември 2006 
  11. ↑ Национален план за действие за изпълнение целите на “Десетилетието на ромското включване (2005 – 2015), архив на оригинала от 5 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081005031202/http://www.ncedi.government.bg/DAP-BULGARIA-BG.htm, посетен на 1 ноември 2006 
  12. ↑ Близо 30 000 лв. одобри министър Филиз Хюсменова за националния старт на „Десетилетието ...“, архив на оригинала от 5 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081005101023/http://www.ncedi.government.bg/HUSM_8%20april.htm, посетен на 1 ноември 2006 
  13. ↑ 1 милион лева е предвиденият от правителството бюджет за 2005 година, архив на оригинала от 5 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081005023908/http://www.ncedi.government.bg/DECADE_NPD.htm, посетен на 1 ноември 2006 
  14. ↑ План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г., архив на оригинала от 3 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070603160233/http://www.ncedi.government.bg/plan_romi_2006.htm#_ftnref6, посетен на 8 октомври 2006 
  15. ↑ Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси – Премиерът цитиран Архив на оригинала от 2008-10-05 в Wayback Machine..
  16. ↑ Смехотворни твърдения
  17. ↑ Богданов, Лъчезар и др. Интеграция на ромите в България: необходими реформи и икономически ефекти (PDF) // 2006. Архивиран от оригинала на 2006-09-06.
  18. ↑ Amnesty International Report 2006 – Bulgaria
  19. ↑ Amnesty International report 2006. Europe and Cental Asia. Bulgaria, архив на оригинала от 24 август 2006, https://web.archive.org/web/20060824000411/http://web.amnesty.org/report2006/bgr-summary-eng, посетен на 24 август 2006 
  20. ↑ Amnesty International Report 2007 – Bulgaria
  21. ↑ Годишни доклади за правата на човека на Бъгарски хелзинкски комитет
  22. ↑ Томова, Илона. Родопите през 90-те: състояние и тенденции на развитие, Архив на ИС към БАН, С., 1998, С. 76. Цитирано по Кертиков, Кирил; 2002 "Европеизация или „циганизация“на България?". В Balkans'21 – volume 1 / 2002 Архив на оригинала от 2005-03-30 в Wayback Machine.
  23. ↑ а б Cahn, Claude. 2002. Extreme Poverty, Human Rights and Roma. In: Roma Rights. N1. 2002, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928055535/http://lists.errc.org/rr_nr1_2002/editori.shtml, посетен на 6 октомври 2006 
  24. ↑ Новинар:Германски историк ни обвини в дискриминация на ромите
  25. ↑ DW-WORLD.DE: Ромите в България и Румъния са дискриминирани[неработеща препратка]
  26. ↑ а б в „Столипиново“. Проблем. Решение // clubz.bg. Клуб Z, 2016. Посетен на 2019-03-08.
  27. ↑ в-к Марица днес, бр.59(3378), 2002 г. „Столипиново“ изяде 2 милиона помощи[неработеща препратка]
  28. ↑ Телевизия bTV – Длъжниците на „Електроразпределение“-Пловдив от „Столипиново“ са търгували с ток
  29. ↑ в-к Дневник – Елс де Грун, депутат в Европейския парламент: До 2007 г. остава малко време и много работа за вършене[неработеща препратка]
  30. ↑ plovdiv24.com – 886 са заболелите от вирусен хепатит А в Пловдив
  31. ↑ Министерство на здравеопазването – Лошото хигиенно състояние в Столипиново е първопричина за епидемията от хепатит А[неработеща препратка]
  32. ↑ в-к Капитал – „Столипиново“ – присъдата на 40 000 души[неработеща препратка]
  33. ↑ actualno.com – Засилено полицейско присъствие в Столипиново[неработеща препратка]
  34. ↑ МЗ ще купи 20 000 дози ваксини против хепатит на цена 22 лв. за ваксинацията в „Столипиново“
  35. ↑ Лекарите в Пловдив препоръчват на родителите да купят ваксини срещу хепатит А (1 ваксина е 54 лв.)
  36. ↑ 21 септември 2006. Родителите на учениците от 3„А“ клас на пловдивското училище „Христо Ботев“ не искат децата им да учат заедно с болни от хепатит циганчета[неработеща препратка]
  37. ↑ Цял клас ученици отказа да влезе в училище заради хепатита в Пловдив[неработеща препратка]
  38. ↑ Готев, Георги. Нехайството ни роди „Атака“ // standartnews.com. Стандарт, 2005. Архивиран от оригинала на 2008-03-23. Посетен на 2019-02-23.
  39. ↑ 100 роми с крадени релси атакуват патрул
  40. ↑ 30-годишен ром беше задържан докато демонтирал железопътни релси между Обеля и Волуяк
  41. ↑ Роми разбиха училище в Ихтиман Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine. – в-к Новинар, 10 август 2005 г.
  42. ↑ Пампоров, Алексей. Ромското всекидневие в България. София, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2006. ISBN 978-954-8872-63-8. с. 352.
  43. ↑ Български национален съюз – Допълват Оруел: Етническото разделение е национално единство Архив на оригинала от 2005-09-05 в Wayback Machine.
  44. ↑ ВМРО-Варна – Циганизацията на страната[неработеща препратка]
  45. ↑ в-к Атака – Мизерията „циганизира“ българите
  46. ↑ komentari.com – Циганията... или когато фактите говорят, правозащитниците да мълчат Архив на оригинала от 2006-11-07 в Wayback Machine.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Интеграция_на_циганите_в_България&oldid=12210572“.