Мокрош
Тази статия е за селото в дем Драма. За селото в дем Сервия, вижте Ливадеро.
| Мокрош Λιβαδερό | |
| — село — | |
  Мокрош  Мокрош  Мокрош | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Боздаг |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 39 души (2021 г.) |
Мо̀крош, още Мо̀кро или Мокреш (на гръцки: Λιβαδερό или Λειβαδερό, Ливадеро, катаревуса: Λιβαδερόν или Λειβαδερόν, Ливадерон, до 1953 година: Μοκρός, Мокрос[1]), е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източните склонове на планината Боздаг, северно от град Драма,[2] в южното подножие на връх Коджадаг.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името на селото е свързано с постоянно влажно, мочурливо място, от старобългарското 
, „мокър“, *мокы и наставка -ош.[4] Името е от първоначалното *Mokrosios или *Mokrusios > *Мокръшь > Мокрош.[5][6] Имената с такъв произход са чести в българската топонимия,[4] например Липош, Стърмош, Дървош.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Мокрош е село в Драмска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Микрошъ (Мукорашъ) има 250 жители, всички турци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война от 1913 година селото остава в пределите на Гърция. В 1923 година мюсюлманското население е изселено по силата на Лозанския договор в Турция и на негово място са заселени тридесетина семейства с 90 души гърци бежанци, както и скотовъдни, вероятно влашки семейства, общо 233 жители.[2] Според други данни 1928 година Мокрош е представено като изцяло бежанско село с 10 бежански семейства и 32 жители общо.[8]
В 1953 година името на селото е преведено на Ливадерон.[2]
Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Барула[9] | Μπαρούλα | Авлаки | Αὐλάκι[10] | връх (111,2 m) ЮЗ от Мокрош[9] |
| Айда Кеди[9] | Αϊντᾶ Κεντὶ | Ксефто | Ξέφωτο[10] | връх (1268,6 m) СЗ от Мокрош[9] |
| Дерман | Ντερμάν | Идромилон | Ὑδρόμυλον[10] | |
| Бара[9] | Μπάρα | Дексамени | Δεξαμενή[10] | връх (1279 m) З от Мокрош[9] |
| Мешелик[9] | Μεσελίκ | Дриотопос | Δρυότοπος[10] | |
| Калдъръм[9] | Καλντερίμι | Петродес | Πετρῶδες[10] | връх ЮЗ от Мокрош[9] |
| Голомбар[9] | Τουλουμπάρ | Заркади | Ζαρκάδι[10] | връх (1086,2 m) С от Мокрош[9] |
| Бахчи[9] | Μπαχτσὲς | Кипос | Κῆπος[10] | връх С от Мокрош[9] |
| Резеник[9] | Ρεζενίκ | Коптерон | Κοπτερόν[10] | връх (912 m) И от Мокрош[9] |
| Помак Пацо[9] | Πομὰκ Πάτσο | Плагия | Πλαγιά[10] | връх (962 m) СИ от Мокрош[9] |
| Голумбар[9] | Τουλουμπάρ | Камбилотон | Καμπυλωτόν[10] | местност С от едноименния връх Голумбар[9] |
| Блачища | Μπλάτσιστα | Фундукорема | Φουντουκόρρεμα[10] | река |
| Цекурова | Τσεκούροβα | Кофтеро | Κοφτερό[10] | |
| Балах Таш[9] | Μπαλάχ-Τασὶ | Вувалотопос | Βουβαλότοπος[10] | връх И от Мокрош[9] |
| Джами[9] | Τζαμὶ | Ставлос | Σταῦλος[10] | местност И от Мокрош[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 349[2] | 304[2] | 233[2] | 647[2] | 160[2] | 227[2] | 131[2] | 101[2] | 121[2] | 100 | 73 | 39 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 181. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 160.
- ↑ а б Колектив. Езикознание. Том 1 от Славистичен сборник: по случай IV международен конгрес на славистите в София. София, Издателство на Българската академия на науките, 1958. с. 238.
- ↑ Анастасов, Васил и др. Български етимологичен речник, Том IV (минго2 — па̀дам). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. с. 212.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||
