Добряджил
| Добряджил Δεμπρενζίλι | |
| — село — | |
  Добряджил  Добряджил  Добряджил | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
Добряджил или Дебреджил (на гръцки: Ντομπριανζίλ, Δεμπρενζίλ[1], Δεμπρενζίλι, познато още като Добряжил, Дюбражил и Дембреджили, е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Добряджил се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Кашица, Стареджик, Колярба, Рашово и Дерекьой. От селото води началото си Добряджилската река.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Добряджил (Дебрежали) са зачислени 41 мюсюлмански домакинства.[3]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Добряджил (Добряжилъ, Дюбряжил) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 320 българи-мохамедани[4] в 60 къщи.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Добряджил (Дебрежилъ) живеят 117 семейства или общо 582 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Добросул попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Добряджил (Δεμπρενζίλι) живеят 667 души.[6] Селото пострадва от Първата световна война и населението му намалява.[2]
През 1923 година жителите на Добряджил са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и селото е заличено. Землището му е част от това на село Вощица.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 667[2] | 391[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 155. (на македонска литературна норма)
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 211-212.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||
