Колярба
| Колярба Ερημοκκλησιά | |
  Колярба  Колярба  Колярба | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
Колярба (или с редукция Кулярба, на гръцки: Ερημοκκλησιά, Еримоклисия, Агрокерасеа, до 1927 година Κουλιάρμπα, Кулярба[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Колярба се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Кашица, Стареджик, Костен, Мъждел, Прибойна, Рашово и Добряджил. Селото е разположено в южното подножие на връх Колярба (Еримоклисия) – 1073 метра.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Колярба (Гуларба) е вписано както следва - мюсюлмани: 1 домакинства, неженени - 1; немюсюлмани: 39 домакинства, неженени - 2, вдовици - 1.[3] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Колярба (Гулярба) са регистрирани мюсюлмани: 5, неженени - 8; немюсюлмани: 15, неженени - 3, вдовици - 5.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Колярба (Гулярба) с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени - 1; немюсюлмани: 27 домакинства, неженени - 6, вдовици - 1.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Колярба (Голария) с друго име Каргун както следва: мюсюлмани - 7 семейства и 14 неженени; немюсюлмани - 2 семейства и 2 вдовици.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Колярба (Куларие) са зачислени 8 мюсюлмански домакинства.[7]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 39 | 2 | 1 | 1 | 1 | 44 |
| 1530 | 27 | 6 | 1 | 2 | 1 | 37 |
| 1569 | 2 | - | 2 | 7 | 14 | 25 |
| 1723 | - | 8 | 8 | |||
В XIX век Колярба е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кулиарба (Kouliarba) е посочено като село с 34 домакинства и 100 жители помаци.[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Колярба (Кулярба) има помашко мъжко население 112 души, което живее в 34 къщи.[9]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Колярба (Колябра) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 165 българи-мохамедани[10] в 50 къщи.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Колярба живеят 36 семейства или общо 174 души. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Колярба (Κουλιάρμπα) живеят 177 души.[12]
През 1923 година жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. През 1927 година името на селото е сменено от на Еримоклисия (Ερημοκκλησιά),[13] но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция и то е заличено.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 177[2] | 121[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 173. (на македонска литературна норма)
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 117-117.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 618-619.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 245.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||
