Долна Лакавица
| Долна Лакавица Λακκούδα | |
  Долна Лакавица  Долна Лакавица  Долна Лакавица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 610 m |
Долна Лака̀вица или само Лака̀вица (изписване до 1945 година: Лѫкавица), срещат се и формите Лековица и Лъковца, на гръцки: Λακκούδα, до 1927 година Λακάβιστα, Лакавица[1]), е обезлюдено село, днес намиращо се в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Долна Лакавица се намира на 610 m надморска височина[2] в югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Ловчища, Осеница, Попово село, Странен, Борово, Дъблен и Вощица. През селото тече рекичка, която се влива в Мъжделската река.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Долна Лакавица (Лукавиче-и бьозюрг) са регистрирани мюсюлмани: 2, неженени - 1; немюсюлмани: 27, неженени - 6, вдовици - 1.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Долна Лакавица (Лъкавиче-и Кючюк) с мюсюлмани: 5 домакинства, неженени - 8; немюсюлмани: 15 домакинства, неженени - 3, вдовици - 5.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Долна Лакавица както следва: мюсюлмани - 10 семейства и 13 неженени; немюсюлмани - 4 семейства и 3 неженени.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Долна Лакавица (Лъкавиче-и изир) са зачислени 7 мюсюлмански домакинства.[6]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1524 | 27 | 6 | 1 | 2 | 1 | 38 |
| 1530 | 15 | 3 | 5 | 5 | 8 | 36 |
| 1569 | 4 | 3 | - | 10 | 13 | 30 |
| 1723 | - | 7 | 7 | |||
В XIX век Долна Лакавица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долна лековица (Dolna-lekovitsa) е посочено като село с 32 домакинства и 86 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Долна Лакавица има помашко мъжко население 106 души, което живее в 32 къщи.[8]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Долна Лакавица е българо-мохамеданско селище. В него живеят 250 българи-мохамедани[9] в 50 къщи.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Долна Лакавица (Λακάβιτσα, Лакавица) живеят 326 души.[11] Към 1920 година в селото живеят 390 души.[2]
През 1923 година жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. Жителите на Долна Лакавица емигрират в село Чобанчешмеси (област Одрин, община Кешан), Турция.[12] През 1927 година името на селото е сменено на Лакуда (Λακκούδα).[13] През 1928 година в Долна Лакавица са заселени 25 гръцки семейства със 77 души - бежанци от Турция.[14] Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 326[2] | 390[2] | 46[2] | 103[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 176. (на македонска литературна норма)
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 116-118.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 617-618.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 245-246.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||
