Софийски санджак
| Софийски санджак | |
| 1393 – 1878 | |
| Столица | |
|---|---|
| |
Софийският санджак (на турски: Sofia Sancağı) е административно-териториална единица в Османската империя със седалище град София, паша санджак на Румелийския еялет, просъществувала от 1393 г. до създаването на Княжество България през 1878 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първият санджакбей на Софийския санджак е Балабан бей, по-известен като „покорителя на София“.[1]
С разрастването на Османската империя, центърът на санджака става и седалище на бейлербея на Румелийския еялет. През 1520 г. около 6,1% от общия брой на населението в санджака (25 910 души общо) са мюсюлмани.[2][3] В края на XVI и през първата половина на XVII век град Ниш с околията си е част от Софийския санджак.[4] В периода 1846 – 1864 г. обаче е обратното, тъй като целият Софийски санджак става част от Нишкия еялет,[5][6] а от 1864 до 1878 г. Нишкият санджак и Софийският санджак са част от Дунавския вилает.[7] През XVII в. в Софийския санджак има 337 зиаметлии и 174 тимариоти[8].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gradeva, Rosit︠s︡a. Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: institutions and communities. Isis Press, 2004. с. 34.
- ↑ Minkov, Anton. Conversion to Islam in the Balkans: Kisve bahası petitions and Ottoman social life, 1670 – 1730. Т. 30. Boston, Brill, 2004. ISBN 9789047402770. OCLC 191947039. с. 49.
- ↑ Zlatar, Zdenko. The poetics of Slavdom. Peter Lang, 2007. с. 750. For instance, in the sancak of Sofia, out of 25,910 hearths, 24,341 belonged to the Christians, i.e. 94% and 1,569 or 6% to the Muslims.
- ↑ Mirčetić, Dragoljub. Vojna istorija Niša: deo 1. Od najstarijih vremena do prvog srpskog ustanka. deo 2. U sredjem veku (700 – 1459). deo 3. U razdoblju Turske vlasti (1459 – 1878). Prosveta, 1994. с. 139. Крајем XVI и у првој половини XVII века, кадилук Ниш припадао је Софијском санцаку
- ↑ page 75: The three eras of Ottoman history, a political essay on the late reforms of ... By James Henry Skene
- ↑ International Journal of Turkish Studies. University of Wisconsin, 2008. с. 64.
- ↑ International Journal of Turkish Studies. University of Wisconsin, 2008. с. 64.
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр.478
.svg){kind=small}
