Призренски санджак
| Призренски санджак Prizren Sancağı Sanxhaku i Prizrenit Призренски санџак | |
| — Санджак — | |
| 1455 – 1913 | |
.png) Призренският санджак в края на 19 век | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | |
| Най-голям град | Призрен |
| |
| Население: сърби, албанци, черногорци | |
Призренски санджак (на турски: Prizren Sancağı; на албански: Sanxhaku i Prizrenit; на сръбски: Призренски санџак) e една от административните единици (санджак) на Османската империя с център в град Призрен. Основан е веднага след завлазяването на града от Османската империя от Сръбското деспотство през 1455 г.[1] Останалата територия на Сърбия е завоювана след падането на Смедерево през 1459 г. и разделена на следните санджаци: Вучитрънски, Крушевацки и Смедеревски. В началото на Балканската война през 1912 г. територията на Призренския санджак е заета от войските на Кралство Сърбия и Кралство Черна гора. Съгласно условията на Лондонския договор, подписан на 30 май 1913 г., територията на Призренския санджак е поделена между Сърбия и Черна гора.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно османските регистри от 1571 г., в състава на Призренския санджак влизат пет нахии:[2] Призрен, Хоча, Жежна, Търговище и Бихор.
Основната част от територията, която някога е принадлежала на санджака, в днешно време влиза в състава на Косово (Призрен и Хоча), Сърбия (Жежна, 20 km югоизточно от град Нови пазар) и най-малката част ― на Черна гора (Бихор и Търговище, около Рожае).
Вилаети Шкодра, Призрен и Косово
[редактиране | редактиране на кода]През 1867 г. Призренският санджак е обединен с Дебърския и Шкодренския санджак, и заедно с тях образува Шкодренския вилает. През 1871 г. земите на Призренския санджак влизат в състава на новосъздадения Призренски вилает.[3][4] На свой ред, той влиза в състава на Косовския вилает, който е създаден през 1877 г. Призрен става административен център на новата единица.[5]
През 1878 г. Нишкият и Пиротският санджак, заедно с Враня, са отделени от Косовския вилает и стават територия на Княжество Сърбия по условията на Берлинския конгрес. След това, Дебърският санджак е придаден към Битолския вилает. След всички тези изменения, Косовският вилает остава от три санджака: Призренски, Скопски и Новопазарски санджак.[6] Въпреки решението на Берлинския конгрес за предаването на контрола над Новопазарския санджак на Австро-Унгария, той де факто остава под администрацията на Османската империя.[7]
Младотурска революция
[редактиране | редактиране на кода]След Младотурската революция от 1908 г., в Османската империя се провеждат първите парламентарни избори, в това число и в Призренския санджак.
Край
[редактиране | редактиране на кода]До края на октомври 1912 г., в хода на Балканската война Призренският санджак е зает от войските на Кралство Сърбия и Кралство Черна гора.[8] По условията на Лондонския договор, подписан по време на Лондонската конференция през 1913 г., територията му е разделена между Сърбия и Черна гора.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Zbornik za narodni život i običaje, Volume 40. Jugoslavenska akademija znanosti i umjetnosti, 1962. s. 407. Посетен на 5 май 2011. Neposredno posle zauzimanja (1455. godine) Prizren je postao sedište prizrenskog sandžaka (на сърбохърватски)
- ↑ Katić, Tatjana. Опширни попис призренског санџака из 1571. године (Detailed register of the prizren sancak from 1571.). Belgrade, Istorijski Institut, 2010. ISBN 978-86-7743-081-8. OCLC 712374230. с. 8. (на сръбски)
- ↑ Grandits, Hannes. Conflicting Loyalties in the Balkans The Great Powers, the Ottoman Empire and Nation-building. Gardners Books, 2010. ISBN 978-1-84885-477-2. с. 309. Посетен на 5 май 2011. In 1868 the vilayet of Prizren was created with the sancaks of Prizren, Dibra, Skopje and Niš; it only existed till 1877
- ↑ Akşin Somel, Selçuk. The modernization of public education in the Ottoman Empire, 1839 – 1908. Netherlands, Brill, 2001. ISBN 90-04-11903-5. с. 234. Посетен на 2 август 2011. the vilayet of Prizren was founded in 1871
- ↑ Apostoloski, Mihailo. Makedonija vo istočnata kriza 1875 – 1881. Skopje, Makedonska akademija na naukite i umetnostite, 1978. с. 187. Посетен на 13 май 2011. Thus the seat of the Kosovo vilayet naturally moved to Prizren.
- ↑ Apostoloski, Mihailo. Makedonija vo istočnata kriza 1875 – 1881. Skopje, Makedonska akademija na naukite i umetnostite, 1978. с. 187. Посетен на 13 май 2011. The Kosovo vilayet was then divided into three sanjaks: the Prizren, Skopje and Novi Pazar.
- ↑ Morisson, Kenneth. Political and religious conflict in Sanjak // Defence Academy of United Kingdom, 2008. Посетен на 13 май 2011.
- ↑ Yücel Yigit. Prizren Sancağı’nın Idarî Yapısı (1864 – 1912) // History Studies. Т. 2/1. 2010. Zaten Balkan Savaşları sonunda 31 Ekim 1912’de deşehir Sırp kontrolüne geçmiş ve Prizren’deki Osmanlı idaresi de sona ermiştir (на турски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Katić, Tatjana. Опширни попис призренског санџака из 1571. године (Detailed register of the prizren sancak from 1571.). Belgrade, Istorijski Institut, 2010. ISBN 978-86-7743-081-8. OCLC 712374230. (на сръбски)године (Detailed register of the prizren sancak from 1571.) (in Serbian), Belgrade: Istorijski Institut, ISBN 978-86-7743-081-8, OCLC 712374230
- Yücel Yigit. Prizren Sancağı’nın Idarî Yapısı (1864 – 1912) // History Studies. Т. 2/1. 2010. (на турски)
.svg){kind=small}
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Призренский санджак“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |