Санджак Арванид
| Санджак Арванид | |
| 1415 – 1444 | |
 Територията на санджак Арванид към 1431 г. | |
| Столица | Аргирокастро (1419 г.) Вльора (1431 г.) |
|---|---|
| |
Санджак Арванид (на турски: sancak-i Arvanid) е един от първите османски санджаци в Румели. Съществува в периода 1385 – 1466 години, като съставна единица на Румелийския еялет. Център на санджака е Круя. Територията му обхващала късите крайбрежни равнини по Адриатическото крайбрежие от река Мати на север – до река Каламас на юг.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Земята Арванид е една от първите покорени/подчинени на Балканите от османците, явно поради социалния статус на жителите ѝ.
През 1385 г. Карло Топия проси подкрепа от османците срещу балшите. След ключовата битка при Балши, е образуван санджак Арванид. Местните господари полагат васална клетва за вярност пред султан Мурад I. Санджак Арванид се задължава да плаща харадж, да предоставя момчета за еничари, както и чрезвичайно да подпомага с помощни войски султана във военните му походи. Местните владетели изпращат в изпълнение на клетвата си за вярност синовете си за заложници и военно-административно обучение в османския двор (по това време в Одрин).[2]
Най-известният санджакбей на Арванид е Шахбедин паша, който е такъв до 1439 г., след което за управленските си заслуги е назначен за бейлербей от Пловдив – на целия Румелийски еялет.[3] Следващият санджакбей – Якуб бей е един от всичките общо 16 санджакбейове – убити от войската на Янош Хуниади в битка близо до река Яломица във Влашко.[4]
Санджак Арванид включвал следните градски селища – Аргирокастро, Кълцюра, Канина, Берат, Тимориджа (не е ясно, вероятно център на владение около Томор), Скрапар, земята на Павло Куртик, Чарталос (селището също не е идентифицирано) и Круя.
През 1466 г., след построяването от султан Мехмед II Фатих на Елбасанската крепост (юли 1466), санджака е разделен на два нови самостоятелно обособени санджака – Авлонски санджак и Елбасански санджак.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nicol, Donald M. The despotate of Epiros, 1267 – 1479: a contribution to the history of Greece in the Middle Ages. Cambridge, Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-13089-9. с. 204.
- ↑ Zickel, Raymond, Iwaskiw, Walter R. Albania: A Country Study („The Ottoman Conquest of Albania“). 1994. Посетен на 9 април 2008.
- ↑ Джеферсън, Джон. The Holy Wars of King Wladislas and Sultan Murad: The Ottoman-Christian Conflict from 1438 – 1444. BRILL, 17 август 2012. ISBN 90-04-21904-8. с. 85. Şehabeddin's first post outside the palace was as sanjak governor in Gjirokastrës, Albania (Albania).47 In 1439, after the change in imperial policy ...
- ↑ Pulaha, Selami. burime Osmane. Universiteti Shtetëror i Tiranës, Instituti i Historisë dhe i Gjuhësisë, 1968. с. 45. ... e Shehabedin pashait e nga sanxhakbejlerët si Firuz beu, Jakup beu, i biri i Teodor Muzakës 30, e gjithsej pesëmbëdhjetë bejlerë pri- jësa ranë aty të gjithë dëshmorë. Shumica e jeniçerëve u grinë. Vetëm Shehabedin pasha u arratis.
- ↑ Smailagić, Nerkez. Leksikon Islama. Sarajevo, Svjetlost, 1990. ISBN 978-86-01-01813-6. OCLC 25241734. с. 30 – 31. Посетен на 28 декември 2011. (на хърватски)
.svg){kind=small}