Томор
| Томор | |
.jpg) | |
  Местоположение на картата на Албания | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Албания |
| Най-висок връх | Партизан |
| Надм. височина | 2480 m |
| Томор в Общомедия | |
Томор (на старобългарски: Томорица; на албански: Tomori)[1]е планина в централна част Албания, разположена между долините на реките Девол на север и североизток, левият ѝ приток Томорица на изток и Осум на запад. Най-високата ѝ точка е връх Партизан 2480 m (най-високата точка в централната част на страната). Дължина от север на юг около 55 km, ширина до 25 km. На юг долината на река Чоровода (десен приток на Осум) я отделя от планината Островице. Изградена е основно от варовици и флишеви скали и е силно разчленена от притоците на Девол и Осум. Най-голямата река водеща началото си от палнината е Ляпардица (десен приток на Осум. Склоновете ѝ а височина до 1800 m са заети от дъбови и букови гори, а нагаре следват планински пасища. През зимата районите разположени над 1000 m са покрити със сняг. По западното ѝ подножие, в долината на река Осум са разположени градовете Берат и Кучова. В планината Томор е създаден национален парк.[2]
Йоан Скилица нарича покрай крепостта Копринища в полите ѝ планината Врохот, т.е. „върхът“ на което се намира бекташкото теке Кулмак.[3][4]
Според легендата Томор и Шпирагу били двама братя гиганти, които се влюбили в една и съща красива девойка и започнали да се бият помежду си за нея. Богът ги наблюдавал и като се разсърдил ги превърнал в камъни. Момичето много се огорчило и започнало да плаче, а от сълзите ѝ потекла реката Осум, която разделя и до днес двете планини.
В 1018 г. от Копринища, под планината Томор, българският цар Пресиян II, с братята си Алусиан и Арон, оказва последната съпротива на Първата българска държава срещу Византия, но е принуден да се предаде на Василий II. В крепостта на Успение Богородично е коварно заловен и ослепен от византийския стратег Евстатий Дафномил и неговите приближени войводата Ивац.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Добрев, Петър. Сто години слепота – по Афанасий Селишчев (Славянското население на Албания). ИК „ГАЛИК“, ISBN 954-582-004-7, 2006.
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Томори, т. 26, стр. 63
- ↑ Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 175
- ↑ Traditional pilgrimage ceremony at the tekke of Kulmak, on the sacred mountain of Tomorri; 22 AUGUST 2021; NEWS; Посетен на 23 декември 2022 г.