Малошийца
| Малошийца Μελισσόμανδρα | |
 Единствената останала къща в селото се използва от говедари | |
  Малошийца  Малошийца  Малошийца | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 680 m |
Малошийца, познато още като Малоща, Малушища, Милюшища и Малинчища (на гръцки: Μελισσόμανδρα, Мелисомандра, до 1927 година Μαλούσιστα, Малусиста[1]), е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 680 m надморска височина[2] близо до границата с България. То се намира в Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Избища, Стареджик, Костен, Дъблен и Витово.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от патроним от личното име Малош, от Мало (за сравнение Големо Малово и Мало Малово) и -ишт- с хаплалогия на сричка -ши-. Сравнимо е името на село Маловища.[3]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Малушища е първоначален патроним на -ишти < -itji *Малушишти от личното име Малуш, разширено от Мал(о) със суфикс -уш. Сравними са старополските Małusz, Małusza.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В запазен опис, датиран между 1498 и 1502 година село Малошийца е регистрирано като село с 58 немюсюлмански домакинства, 3 неженени немюсюлмани и 2 вдовици.[5] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Малошийца (Малошица) са регистрирани 63 лица.[6] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Малошийца (Малошище) немюсюлмани: 77 домакинства, неженени - 10, вдовици - 4.[7] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Малошийца (Малошище с друго име Папа Вълкан) с немюсюлмани: 55 домакинства, неженени - 7; вдовици - 9.[8] В подробен регистър на санджакът Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Малошийца с друго име Папа Вълкан както следва: мюсюлмани - 1 семейство и 3 неженени; немюсюлмани - 21 семейства, 22 неженени и 4 вдовици.[9] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Малошийца (Малошище) е посочено като село, в което живеят 8 немюсюлмански семейства.[10] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Малошийца (Малошище) са зачислени 7 мюсюлмански домакинства.[11]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1498 | 58 | 3 | 2 | - | - | 63 |
| 1519 | 77 | 10 | 4 | - | - | 91 |
| 1530 | 55 | 7 | 9 | - | - | 71 |
| 1569 | 21 | 22 | 4 | 1 | 3 | 51 |
| 1723 | - | 7 | 7 | |||
В XIX век Малошийца е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Малинчища (Malinschtischta) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители помаци.[12] Според Стефан Веркович към края на XIX век Малошийца (Милюшишта) има помашко мъжко население 90 души, което живее в 30 къщи.[13]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Малошийца живеят 420 българи мохамедани[14] в 60 къщи.[15]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Малошийца живеят 90 семейства или общо 393 души.
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Малошийца (Μαλούσιστα, Малусиста) живеят 423 души,[16] а през 1920 година 309.[2]
През 1923 година жителите на Малошийца са изселени в село Лаладжък (област Одрин, община Кешан), Турция.[17] На тяхно място са заселени гърци бежанци. През 1927 година, името на селото е сменено от Малосиста (Μαλούσιστα) на Мелисомандра (Μελισσόμανδρα).[18] През 1928 година бежанците в Малошийца са 20 семейства със 79 души - бежанци от Турция.[19] През 1940 година в селото живеят 148 души. Селото е обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 423[2] | 309[2] | 79[2] | 148[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 179. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 155 – 156.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 188.
- ↑ Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 311.
- ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и изкуство, 1989, [1972].
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 488-489.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 243.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||
