Сидерово
| Сидерово Μεσοβούνι | |
  Сидерово  Сидерово  Сидерово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 630 m |
Сѝдерово (на гръцки: Μεσοβούνι, Месовуни, катаревуса Μεσοβούνιον, Месовунион, до 1927 година Σιδέροβο, Сидерово[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Сидерово се намира на 630 m надморска височина[4] в северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Волак, Перух, Връщен, Странен и Долна Лакавица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името Сидерово е от личното име Сидер.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Сидерово има 80 помашки къщи.[6] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сидерово или Сидарево живеят 195 българи мохамедани[7] в 45 къщи.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Сидерово (Σίδροβον, Сидеровон или още Σιδέροβα, Сидерова) живеят 296 души.[9] През 1920 година в селото са регистрирани 247 жители.[4]
През 1923 година жителите на Сидерово са изселени в Турция и на тяхно място са залени гърци бежанци.[4] През 1927 година името на селото е сменено от Сидерово (Σιδέροβο) на Месовуни (Μεσοβούνι),[2] което в превод означава „средна планина“ или „среден баир“. Към 1928 година в Сидерово има 29 гръцки семейства с 89 души - бежанци от Турция.[3] През 1940 година в селото са регистрирани 54 жители, а през 1971 само двама.[4] Селото се разпада по време на Гражданската война (1946 - 1949) и след края ѝ не е обновено.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 296[4] | 247[4] | 85[4] | 54[4] | 2[4] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 193. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 193.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
| |||||||||||
