Дебрен (Драмско)
Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За селото в България вижте Дебрен.
| Дебрен Αχλαδομηλιά | |
  Дебрен  Дебрен  Дебрен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 650 m |
Дѐбрен или Дѐбрян, известно и с турската си форма Дебре(н)джик (на гръцки: Αχλαδομηλιά, Ахладомилия, катаревуса Αχλαδομηλιές, Ахладомилиес или Αχλαδομηλέα, Ахладомилеа, до 1927 година Δεμπρετζίκ или Δεμπρεδζίκ, Дебредзик[1][2][3]), е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Дебрен се намира на 650 m надморска височина,[4] в котловината между Бесленския рид и планината Боздаг, попадайки в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Гущерак, Ракищен, Черешово, Блатчен и Бутим.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов Дебрен е жителско име от по-старо *Дебрене, *Дебряне от местното име *Дебър, горски дол, старобългарското дьбръ. Същото име за сравнение съществува малко по-северно в Неврокопско – Дебрен. Формата Дебренджик е с турска умалителна наставка -cik.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Дебреджик с друго име Хъркоп както следва: мюсюлмани - 14 неженени; немюсюлмани - 7 семейства и 5 неженени.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Дебренджик са зачислени 12 мюсюлмански домакинства.[7]
В XIX век Дебрен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дебренджик (Débrendjik) е посочено като село с 28 домакинства и 100 жители мюсюлмани,[8] а Дебраян (Debrayan) – с 32 домакинства и 86 жители помаци.[9]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Дебражен има помашко мъжко население 92 души, което живее в 28 къщи.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Дебрен попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Дебреджик (Δεμπρετζίκ) живеят 220 души.[11]
През 1923 година жителите на Дебрен са изселени в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено от Дебретжик (Δεμπρετζίκ) на Ахладомилие (Αχλαδομηλιές),[2] което се превежда „Крушоябълка“. В Дебрен са заселени 28 гръцки семейства с 94 души - бежанци от Турция.[3] Но климатът и планинския терен не се харесва на гръцките бежанци, пристигащи от плодородната Източна Тракия и те изоставят селото след известно време, заселвайки се в по-богати региони на страната.
Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Дебрен през годините е било както следва:
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 220[4] | 212[4] | 92[4] | 115[4] | 100[12] | 76[4] | 24[4] | 6[4] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 153. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 109.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 431-432.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 229.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130 – 131.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
| |||||||||||
