Дъблен
| Дъблен Διπλοχώρι | |
 Районът на село Дъблен | |
  Дъблен  Дъблен  Дъблен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 611 m |
Дъблен или Доблен, Даблен, (на гръцки: Διπλοχώρι, Диплохори, катаревуса Διπλοχώριον, Диплохорион, до 1927 година Δόμπλεν, Доблен или Ντούπλιανη, Дубляни[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.[3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Дъблен се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Малошийца, Костен, Вощица, Горна Лакавица, Борово и Витово. Селото се намира по средата на пътя от Борово за Вощица от дясната (южната) страна. Връх Вощица (Остица, Устица – 700 m) го дели от село Вощица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името Дъблен е жителско име от старо *Дъбляне, производно от дѫблꙗне с епентеза на л от местното име *Дъб от дъб.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Дъблен (Дублане) са регистрирани 2 мюсюлмани сред немюсюлманските жители на селото.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Дъблен (Дъблани) са зачислени 9 мюсюлмански домакинства.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Беблен (Beblen) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители българи.[7]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Дъблен (Даблен) има българомохаменаднско мъжко население 100 души, което живее в 30 къщи.[8]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дъблен (Дѫбленъ) е помашко селище. В него живеят 300 българи мохамедани[9] в 50 къщи.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Дъблен (Дъбленъ) живеят 80 семейства или общо 452 души.
След Междусъюзническата война от 1913 година селото попада в пределите на Гърция. Пострадва от Първата световна война и затова населението му намалява.[3] През 1923 година селото е обезлюдено, след като жителите му се изселват в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено от Дублян (Ντούπλιανη) на Диплохори (Διπλοχώρι), което означава „двойно село“. Към 1928 година в Дъблен има заселени 21 гръцки семейства със 77 души - бежанци от Турция.[2] Селото пострадва силто по време на Гражданската война (1946 - 1949), когато населението му е изселено във вътрешността на страната. След края на войната се връщат само част от жителите му. Селото е напуснато напълно през 7-те години.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 544[3] | 313[3] | 94[3] | 160[3] | 150[11] | 50[3] | 22[3] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 155. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 120 – 121.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 281.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 244.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130 – 131.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
| |||||||||||
