Тисово
| Тисово Μαυροχώρι | |
 Руини на сграда в Тисово – вероятно джамията | |
  Тисово  Тисово  Тисово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 1220 m |
| Тисово в Общомедия | |
Тѝсово (на гръцки: Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1927 година Τίσοβα, Тисова[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Тисово е разположено на 1220 m надморска височина[2] в областта Чеч, в югозападните склонове на Родопите, на около 1,5 километра от левия бряг на Почанската река (Тисовската река, Мождян дере), близо до границата с България срещу гоцеделчевските села Бръщен и Туховища. Срещу него от другата страна на по-малко от един километър от реката се намира село Почан. Тисово се състои от две махали - Парпѐлската - по-нова и Циро̀пската, по-старата, в която според едно предание е живял Мехмед Синап. Циропската махала е разположена на главния римски път от Тракия за Драма и Солун и край нея има стар римски мост. Развалини от стара крепост има и в местността Слѝвено.[3] Парпѐлската махала се намира на около 300 метра на североизток от Циро̀пската, на едно възвишение край реката. От западната и от източната страна на селото има два върха, високи 1282 и 1343 метра.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов етимологията на името е от тис, taxus beacata.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-65 година. Записано е като Тисина заедно с Папелова (Горно и Долно Пепелово са изчезнали села южно от Тисово). Регистрирани са 1 мюсюлманско и 31 немюсюлмански домакинства, както и 6 неженени немюсюлмани и 4 вдовици.[5] В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Тисово (Тисова) и Папил, съответно: 85 немюсюлмани, 6 неженени и 4 вдовици - общо 95 ханета.[6] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Тисово (Тисова), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - немюсюлмани: 46 домакинства, неженени - 9, вдовици - 5.[7] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херсек, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Тисово (Тишова) с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени - 1; немюсюлмани: 37 домакинства, неженени - 6; вдовици - 4.[8] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Тисово както следва: мюсюлмани - 3 семейства; немюсюлмани - 141 семейства, 92 неженени и 5 вдовици. Отбелязано е също така наличието на леярна за желязо в селото.[9] В списък на селищата и броя на джизие ханетата във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Тисово (Тисова) е посочено като село, в което броят им е 15.[10] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Тисово (Тисова) са зачислени 16 мюсюлмански домакинства.[11]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1464 | 31 | 6 | 4 | 1 | - | 42 |
| 1478 | 85 | 6 | 4 | - | - | 95 |
| 1519 | 46 | 9 | 5 | - | - | 60 |
| 1530 | 37 | 6 | 4 | 2 | 1 | 50 |
| 1569 | 141 | 92 | 5 | 3 | - | 231 |
| 1723 | - | 16 | 16 | |||
В XIX век Тисово е помашко село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тисово (Tissovo) е посочено като село с 50 домакинства и 140 жители помаци.[12] Според Васил Кънчов Тисово е село с 200 къщи, най-голямото в Чеч, в което става еженеделен пазар. Населението се занимава с лозарство в плодородната долина на Тисовската река и абаджийство.[13] Към 1900 година населението на Тисово се състои от 400 жители българи мохамедани.[14] Според Стефан Веркович към края на XIX век Тисово има помашко мъжко население 162 души, което живее в 50 къщи.[15] По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Тисово живеят 148 семейства или общо 791 души. Според гръцката статистика, през 1913 година в Тисово (Τίσοβα, Тисова) живеят 682 души.[16]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война през 1913 година Тисово попада в Гърция. Към 1920 година в селото живеят 405 души.[2] През 1923 година жителите на Тисово като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция, в градчето Малък Самоков (Демиркьой). През 1924 година в селото са заселени гръцки бежанци от Турция, като до 1928 година техният брой достига 15 семейства или 47 души.[17] На 1 април 1927 година селото е преименувано на Маврохорион, в превод черно село.[18] Към 1928 година в селото живеят 187 души (в това число влизат и около 40 войници от пограничната застава). През 1940 година в Тисово живеят 87 души (включително и около 20 войници). Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).[2]
Край селото има кравеферма и малка база за дърводобив. Останали са основите на десетки къщи, а по-новите сгради, строени от гръцките заселници след 1923 година (църква, училище и казарма), се познават по високите си стени, бетонните отливки и специфичната декоративна зидария на основите им. От гръцките заселници е останал и един християнски гроб от 1934 година. Мюсюлманското гробище се познава по плоските камъни от двете страни на вдлъбнатините край селото. Селската чешма е разрушена, а от извора ѝ се снабдява с вода кравефермата.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 682[2] | 405[2] | 187[2] | 87[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 195. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 15.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 204.
- ↑ Бошков, Ванчо. Турски документи за историјата на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопjе, Архива на Македониjа, 1978. OCLC 165435293. с. 90.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 51-52.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
- ↑ Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 418-421.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 240.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||
