Ракищен
| Ракищен Κατάχλωρο | |
  Ракищен  Ракищен  Ракищен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 640 m |
Ракѝщен, още Ракищан, Ракищани или Ракища (на гръцки: Κατάχλωρο, Катахлоро, катаревуса Κατάχλωρον, Катахлоро, до 1927 година Ρακίστα, Ракиста[1][2]), е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ракищен се намира на 640 m надморска височина[3] на десния бряг на река Места на Бесленския рид. Съседните му села са Беслен, Годешево, Туховища, Слащен, Избища, Витово, Дебрен и Гущерак. Селото се намира почти на самата граница с България. Разположено е на важен път, който в миналото свързва Неврокоп със селата по северните склонове на Боздаг.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята, че етимологията на името на селото е от ракита, но според Йордан Н. Иванов името Ракищен е от първоначално патронимично име от личното име Рако.[5]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалната форма Ракищане (-ани), жителско име със суфикс -jane, производно от местното име Ракита: *Ракытјане.[6]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-65 година. Регистрирани са 1 мюсюлманско и 60 немюсюлмански домакинства, както и 17 неженени немюсюлмани и 6 вдовици.[7] В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Ракищен (Ракищани), спадащо към Испанеполе, съответно: 3 мюсюлмани, 158 немюсюлмани, 4 неженени немюсюлмани, 6 вдовици - общо 171 ханета.[8] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Ракищен (Ракищане) е вписано както следва - мюсюлмани: 19 домакинства, неженени - 10; немюсюлмани: 219 домакинства, неженени - 18, вдовици - 11.[9] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Ракищен (Ракищен) са регистрирани мюсюлмани: 1 неженен; немюсюлмани: 11, неженени - 1, вдовици - 2.[10] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Ракищен (Ракъщане) с мюсюлмани: 23 домакинства, неженени - 15; немюсюлмани: 208 домакинства, неженени - 25; вдовици - 10.[11] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Ракищен както следва: мюсюлмани - 31 семейства и 18 неженени; немюсюлмани - 38 семейства, 96 неженени, 8 вдовици и 1 бащина.[12] В списък на селищата и броя на джизие ханетата във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Ракищен (Рак(и)щани) е посочено като село, в което немюсюлманите се облагат с 10 такива.[13] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Ракищен (Ракищани) е представено от спахията Мустафа.[14] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Ракищен (Ракищани) са зачислени 20 мюсюлмани, 11 владеещи чифт и 14 облагаеми домакинства.[15]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1464-65 | 60 | 17 | 6 | 1 | - | 84 |
| 1478-79 | 158 | 4 | 6 | 3 | - | 171 |
| 1519 | 219 | 18 | 11 | 19 | 10 | 277 |
| 1530 | 208 | 25 | 10 | 23 | 15 | 281 |
| 1569 | 38+1 | 96 | 8 | 31 | 18 | 192 |
| 1660 | 10 ханетаi | ? | ? | |||
| 1723 | - | 35 | 35 | |||
| i през XVII век едно домакинство не отговаря точно на едно хане | ||||||
В XIX век Ракищен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ракищен (Rakishtène) е посочено като село с 85 домакинства и 220 жители мюсюлмани.[16]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ракищен, село с 90 къщи, българе.[17] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ракищен (Ракищенъ) живеят 620 българи мохамедани,[18] а броят на помашките къщи е 20, докато в селото има общо 120 къщи.[19]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Ракищен (Ρακίτσα, Ракица) живеят 1043 души.[20] В 1913 година няколко бежански семейства от Ракищен се заселват в останалото в България Слащен.[21] През 1920 година в селото са регистрирани 698 жители, което значи, че селото е пострадало доста от Първата световна война.[3]
В 1923 година жителите на Ракищен като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция. В 1927 година името на селото е сменено от Ракиста (Ρακίστα) на Катахлорон (Κατάχλωρον).[2] До 1928 година в Ракищен са заселени 58 гръцки семейства със 184 души - бежанци от Турция.[22] През 1928 година в селото живели 207 души. През 1940 година са регистрирани 301 души. Селото е отново обезлюдено в периода 1946 - 1949 година по време на Гражданската война в Гърция, като след края на войната на жителите му не е позволено да се завърнат.[23]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1043[3] | 698[3] | 207[3] | 301[3] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 190. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 14.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 127.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 188.
- ↑ Бошков, Ванчо. Турски документи за историјата на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 93-94.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 46-48.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 61.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 66.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
- ↑ Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 511-514.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
- ↑ Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 141.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 268.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 191. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
