Направо към съдържанието

Горна Лакавица

Вижте пояснителната страница за други значения на Микроклисура.

Горна Лакавица
Μικροκλεισούρα
Село Горна Лакавица вляво, вдясно е село Борово
Село Горна Лакавица вляво, вдясно е село Борово
Гърция
41.3872° с. ш. 24.0558° и. д.
Горна Лакавица
Източна Македония и Тракия
41.3872° с. ш. 24.0558° и. д.
Горна Лакавица
Драмско
41.3872° с. ш. 24.0558° и. д.
Горна Лакавица
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Надм. височина440 m
Население72 души (2021 г.)

Го̀рна Лака̀вица или Въ̀рла Лака̀вица (изписване до 1945 година: Лѫкавица), срещат се и формите Локовица и Лъковица, на гръцки: Μικροκλεισούρα, Микроклисура, до 1927 година Λακάβιστα, Лакависта[1]) е село в Република Гърция, на територията на дем Неврокоп.

Горна Лакавица се намира в долината на река Места, на 440 m надморска височина в северните склонове на Боздаг.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Село Горна Лакавица.

В запазен опис, датиран между 1478 и 1502 година село Горна Лакавица (Лъкавица или Папа Райко) е регистрирано като село с 47 немюсюлмански домакинства, 17 неженени немюсюлмани 7 вдовици и 1 мюсюлман.[3] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Папа Райко с друго име Лакавица (Лъкавиче) е вписано както следва - мюсюлмани: 2 домакинства; немюсюлмани: 74 домакинства, неженени - 9, вдовици - 11.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Горна Лакавица (Лакавиче с друго име Папа Райко) са регистрирани мюсюлмани: 1, неженени - 3; немюсюлмани: 67, неженени - 9, вдовици - 13.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Горна Лакавица (Лакавиче с друго име Папа Райко) с мюсюлмани: 1 домакинства, неженени - 3; немюсюлмани: 67 домакинства, неженени - 9; вдовици - 13.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Горна Лакавица както следва: мюсюлмани - 3 семейства и 15 неженени; немюсюлмани - 15 семейства и 37 неженени.[7] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Горна Лакавица (Лъковиче-и баля) е посочено като село, в което живеят 7 немюсюлмански семейства.[8] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Горна Лакавица (Лъкавиче-и баля) са зачислени 12 мюсюлмански и 5 немюсюлмански домакинства.[9]

Население на Горна Лакавица 1498 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1498 47 17 7 1 - 72
1519 74 9 11 2 96
1530 67 9 13 1 3 93
1569 15 37 - 3 15 70
1723 5 12 17

В XIX век Горна Лакавица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горна ляковица (Gorna-Liakovitsa) е посочено като село със 110 домакинства и 270 жители мюсюлмани.[10] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Лѫкавица Горна е турско селище. В него живеят 500 турци.[11] Пак Кънчов в друга статистика съобщава, че в Горна Лакавица (Лъковица) има 100 помашки къщи.[12]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Горна Лакавица живеят 130 семейства или общо 665 души. След Междусъюзническата война остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Горна Лакавица (Λακάβιτσα, Лакавица) живеят 657 души.[13] В 1920 година жителите на селото са 680.[14]

През 1923 година жителите на Горна Лакавица като мюсюлмани са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. През 1927 година името на селото е сменено от Лаковица (Λακαβίτσα) на Микроклисура (Μικροκλεισούρα).[15] До 1928 година в Горна Лакавица са заселени 63 гръцки семейства с 201 души - бежанци от Турция.[16]

Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 657[2] 680[2][14] 219[2][14] 363[2][14] 429[2][14] 303[2][14] 192[2][14] 112[2][14] 113[2][14] 113[17] 111 72
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 176. (на македонска литературна норма)
  3. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 309-310.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 56.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 95-96.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 416-417.
  8. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 224-225.
  10. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  12. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  14. а б в г д е ж з и Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  15. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 68. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 ноември 2008. (на гръцки)