Костен (Драмско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Костен.
| Костен Ψυχρό | |
  Костен  Костен  Костен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
Костѐн или Костян (с редукция Кустѐн, Кустян, на гръцки: Ψυχρό, Психро, катаревуса Ψυχρόν, Психрон, до 1927 година Κοστέν, Костен[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Костен се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Стареджик, Малошийца, Дъблен, Вощица, Мъждел и Колярба. На изток тече Костенската река (Психорема).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е диалектното костян, кестен, старобългарското костѣнъ, стара заемка от гръцкото κάστανον с българско о < гръцко кратко а.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Костане е вписано както следва - мюсюлмани: 1 домакинство; немюсюлмани: 12 домакинства, неженени - 1, вдовици - 1.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Костен с мюсюлмани: неженени - 1; немюсюлмани: 11 домакинства, неженени - 1, вдовици - 2.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Костен както следва: мюсюлмани - 1 семейства и 3 неженен; немюсюлмани - 11 семейства, 9 неженени и 1 вдовици.[5] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Костен е представено от Мухарем бей.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Костен (Густен) са зачислени 12 мюсюлмански домакинства.[7]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 12 | 1 | 1 | 1 | - | 15 |
| 1530 | 11 | 1 | 2 | 1 | - | 15 |
| 1569 | 11 | 9 | 1 | 1 | 3 | 25 |
| 1723 | - | 12 | 12 | |||
В XIX век Костен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Костен (Kosten) е посочено като село с 24 домакинства и 70 жители помаци.[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Костен (Кустен) има помашко мъжко население 80 души, което живее в 24 къщи.[9]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Костен (Кустон) живеят 100 българи мохамедани.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Костен (Костенъ) живеят 36 семейства или общо 153 души.
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Костен (Κωστέν) живеят 205 души.[11] Към 1920 година в селото живеят 129 души.[12]
През 1923 година жителите на Костен са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено на Психрон (Ψυχρόν),[13] което ознчава „студен“, но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 205[12] | 129[12] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 143.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 443-444.
- ↑ Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 243.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 174. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||
