Прибойна
| Прибойна Βουνόχωρο | |
  Прибойна  Прибойна  Прибойна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
Прибо̀йна или Пробо̀йна (на гръцки: Βουνόχωρο, Вунохоро, катаревуса Βουνόχωρον, Вунохорон, до 1927 година, Πριμπόινα, Приобойна[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Прибойна се намира на югозападните склонове на Родопите[4] и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Рашово, Колярба, Мъждел и Либан. Селото е разположено в долината между върховете Прибойна – 1101 метра и Кастаниес – 924 метра. През селото минава малка рекичка, която се влива в Мъжделската река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името на селото е от съществителното прибой, вир и завършек като Поройна, Плявня, Трявна, Клепушна. С такива имена се обозначават места, където реката се бие о стръмни скали. Сравнимо река Прибойница, ляв приток на Искър.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Прибойна е вписано както следва - мюсюлмани: 35 домакинства, неженени - 24; немюсюлмани: 32 домакинства, неженени - 3.[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Прибойна с мюсюлмани: 25 домакинства, неженени - 35; немюсюлмани: 6 домакинства, вдовици - 2.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Прибойна заедно с махалата Евренослу както следва: мюсюлмани - 25 семейства и 36 неженени мюсюлмани.[8] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Прибойне са зачислени 27 мюсюлмански домакинства.[9]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 32 | - | 3 | 35 | 24 | 94 |
| 1530 | 6 | - | 2 | 25 | 35 | 68 |
| 1569 | - | - | - | 25 | 36 | 61 |
| 1723 | - | 27 | 27 | |||
В XIX век Прибойна е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пробойна (Proboïna) е посочено като село с 32 домакинства и 90 жители помаци.[10] Според Стефан Веркович към края на XIX век Прибойна (Пробойна) има помашко мъжко население 109 души, което живее в 32 къщи.[11]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Прибойна живеят 230 българи мохамедани[12] в 60 къщи.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Прибойна живеят 93 семейства или общо 460 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Прибойна попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Прибойна (Πριμπόινα) живеят 475 души.[14]
През 1923 година жителите на Прибойна като мюсюлмани по силата на Лозанския договор са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци. През 1927 година името на селото е сменено от Прибойна (Πριμπόινα) на Вунохоро (Βουνόχωρο),[2] което означава „планинско село“. Към 1928 година в Прибойна (Πριμπόινα, Βουνόχωρον) има 15 гръцки семейства с 54 души - бежанци.[15] Но климатът и планинският терен не се харесват на гръцките бежанци, пристигащи от плодородната Източна Тракия и те изоставят селото след известно време, заселвайки се в по-богати региони на страната.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 475[4] | 446[4] | 76[4] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 188. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 178.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 595-597.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 215-216.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
